Лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества, причинили неблагоприятни реакции при терапевтично прилагане МКБ Y40-Y59

В началото на XX-ти век германският учен Пол Ерлих описва идеалното лекарство като "магически куршум". Такова лекарство би било насочено точно към мястото на болестта и няма да навреди на здравите тъкани. Въпреки че много нови лекарства са по-точни в действието си от техните предшественици, никое от тях все още не е постигнало изключително и само целта.

Повечето лекарства произвеждат няколко ефекта, но обикновено се търси само един ефект - терапевтичният ефект - за лечение на заболяване. Другите ефекти могат да се считат за нежелани, независимо дали са вредни или не. Например някои антихистамини причиняват сънливост, както и контрол на симптомите на алергия. Когато антихистаминовото средство се приема с цел подпомагане на настъпването на сън, сънливостта се счита за терапевтичен ефект. Но когато лекарството се приема с цел контрол и облекчаване на алергичните симптоми през деня, сънливостта се счита за неприятен, нежелан ефект.

Повечето хора, включително здравните специалисти, назовават нежеланите ефекти като странични ефекти. Въпреки това, терминът "нежелана лекарствена реакция" технически е по-подходящ за ефекти на лекарството, които са нежелани, неприятни, нездравословни или потенциално вредни. Нежеланите реакции могат да се проявят веднага след започване на лечението с медикамента, в хода на една продължителна фармакотерапия и дори след нейното прекратяване.

Световната здравна организация определя нежеланата лекарствена реакция като "вредна и непредвидима (неочаквана) реакция, която възниква при обичайно употребявани дози за профилактика, диагностика или лечение на заболявания или промяна на физиологични функции."

Всяко едно лекарство има потенциал да причини странични ефекти. Много от тях са незначителни, някои причиняват само дискомфорт, докато други са сериозни.

Лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества, причинили неблагоприятни реакции при терапевтично прилагане, се приемат в терапевтични дози при възникването на страничните ефекти. Нежеланите лекарствени реакции могат да настъпят след единична доза или продължително приложение на лекарството или като резултат от комбинацията на две или повече лекарства, при започване, намаляване / увеличаване на дозировката или прекратяване на медикаментозния режим. Нежеланите реакции могат също да доведат до неспазване на предписаното лечение. Когато страничните ефекти на лекарството са тежки, дозата може да бъде коригирана или може да се предпише второ лекарство. Промени в начина на живот или хранителния режим също могат да помогнат за свеждане до минимум на страничните ефекти.

Разпространение на нежеланите лекарствени реакции

Не е изненадващо, че нежеланите лекарствени реакции са чести. Повечето нежелани лекарствени реакции са относително леки и обикновено изчезват, когато лекарството се спре или дозата се промени. Някои постепенно намаляват, когато тялото се адаптира към лекарството. Други нежелани лекарствени реакции са по-сериозни и продължават по-дълго.

Честотата и тежестта на нежеланите лекарствени реакции варират според характеристиките на пациента (например възраст, пол, етническа принадлежност, съпътстващи заболявания, генетични или географски фактори) и фактори на лекарството (например вид на лекарството, начин на приложение, продължителност на лечението, дозировка, бионаличност). Честотата на страничните ефекти е по-висока при напреднала възраст и при полифармация (прием на няколко лекарства). Нежеланите лекарствени реакции са по-тежки сред хората в напреднала възраст, въпреки че възрастта сама по себе си може да не е основната причина.

Според честотата нежеланите лекарствени реакции се класифицират на:

Етиология

Повечето нежелани лекарствени реакции са свързани с дозата, други са алергични или идиосинкратични. Свързаните с дозата странични ефекти обикновено са предсказуеми, но тези, които не са дозо-зависими, не могат да се предвидят.

Свързаните с дозата нежелани лекарствени реакции са особено опасение, когато лекарствата имат тесен терапевтичен индекс. Нежеланите лекарствени реакции могат да са резултат от понижен клирънс на лекарството при пациенти с увредена бъбречна или чернодробна функция или от лекарствени взаимодействия.

Дозозависимите нежелани лекарствени реакции представляват преувеличаване на терапевтичните ефекти на лекарството. Например, човек, който приема лекарство с цел понижаване на високото кръвно налягане може да почувства замайване или прилошаване, ако лекарството намали твърде много кръвното налягане. Лице с диабет може да развие слабост, изпотяване, гадене и сърцебиене, ако инсулинът или пероралното антидиабетно лекарство понижи твърде много нивото на кръвната захар.

Този тип нежелана лекарствена реакция обикновено е предвидима, но понякога неизбежна. Това може да се случи, ако дозата на лекарството е твърде висока (реакция при предозиране), ако лицето е необичайно чувствително към лекарството или ако друго лекарство забавя метаболизма на първото лекарство и по този начин повишава нивото му в кръвта. Реакциите, свързани с дозата, обикновено не са сериозни, но са относително чести.

Алергична реакция може да се появи при употреба на всяко лекарство. Тя може да варира от сърбеж и обрив до животозастрашаваща анафилактична реакция. Алергичните нежелани лекарствени реакции не са свързани с дозата и изискват предварително излагане. Алергиите възникват, когато имунната система на организма развива неподходяща реакция към лекарството (понякога се нарича сенсибилизация). След като пациентът е сенсибилизиран, последващата експозиция на лекарството води до няколко различни вида алергични реакции. Клиничната анамнеза и подходящите кожни изследвания понякога могат да помогнат при предсказване на алергичните нежелани лекарствени реакции.

Идиосинкратичните нежелани лекарствени реакции са неочаквани (непредсказуеми) странични ефекти, които не са свързани с дозата или алергия. Те се наблюдават при малък процент от пациентите, приемащи лекарство, и са резултат от механизми, които понастоящем са недоизяснени. Идиосинкразията е неточен термин, който е дефиниран като генетично определен абнормен отговор към лекарството, но не всички идиосинкратични реакции имат фармакогенетична причина. Терминът може да стане неактуален, когато станат известни специфичните механизми на нежеланите лекарствени реакции. Примери за такива нежелани лекарствени реакции включват обриви, жълтеница, анемия, намаляване на броя на белите кръвни клетки, увреждане на бъбреците и увреждане на нервите, което може да наруши зрението или слуха. Тези реакции често са по-сериозни, но обикновено се срещат при много малък брой хора. Засегнатите хора могат да имат генетични различия в начина, по който тялото им метаболизира или реагира на лекарствата.

Някои нежелани лекарствени реакции не са свързани с терапевтичния ефект на лекарството, но обикновено са предсказуеми, тъй като участващите механизми са до голяма степен разбрани. Например, стомашно дразнене и кървене често се появяват при хора, които редовно използват аспирин или други нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Причината е, че тези лекарства намаляват производството на простагландини, които помагат за защита на гастроинтестиналния тракт от стомашната киселина.

Не всеки страничен ефект е лош. Например е установено, че финастерид, предназначен за лечение на хиперплазия на простатата, възстановява косата при алопеция. Днес милиони мъже използват ниска доза финастерид за лечение на плешивост. По същия начин, миноксидилът първоначално е бил пуснат на фармацевтичния пазар като препарат за високо кръвно налягане и е установено, че помага при косопад. Днес е популярно средство при лечение на алопеция, като се използва под формата на лосион или пяна.

Нежелани реакции могат да се появят и когато лекарството се приема заедно с други медикаменти, алкохол или определени храни. Това се нарича лекарствено взаимодействие. То възниква, когато друго вещество повлияе активността на лекарството. Другото вещество може да увеличи или намали ефекта на лекарството. Понякога това може да доведе до съвсем различно действие.

Например алкохолът може да причини сънливост или замаяност, когато се приема с антихистамини, антидепресанти, сънотворни средства или анксиолитици (лекарства за тревожност). Консумацията на алкохол, докато се приемат наркотични болкоуспокояващи (опиоидни аналгетици) може да доведе до предозиране и дори до смърт. Някои антибиотици взаимодействат отрицателно с алкохола. Например, антибиотиците метронидазол и тинидазол могат да причинят тежка реакция, ако се комбинират с алкохол, включително гадене, повръщане, зачервяване на кожата, главоболие и бърз или неравномерен сърдечен ритъм. Други антибиотици могат да причинят стомашно разстройство, сънливост или замаяност, ако се комбинират с алкохол.

Друг пример е сокът от грейпфрут, който може да повлияе на нивата на няколко лекарства в кръвта, като лекарства за кръвно налягане и холестерол.

Класификация

Нежеланите лекарствени реакции често се класифицират като реакции тип "А" или тип "В". Разширената версия на тази класификация включва:

• Реакция тип А (увеличени) - дозо-зависими предвидими реакции, които се появяват в резултат от преувеличаване (усилване) на нормалните фармакологични действия на лекарството, когато се прилага при терапевтична доза. Примерите включват респираторна депресия при прием на опиоиди или кървене при употреба на антикоагулант. Реакции тип А включват и такива, които не са пряко свързани с желаното фармакологичното действие на лекарството, например сухота в устата, която е свързана с прием на трициклични антидепресанти.
• Реакции тип В (странни) - реакции или нови отговори на организма, които не се очакват от известните фармакологични действия на лекарството и не са зависими от дозата. Те са по-рядко срещани и това може да бъде само открити за първи път, след като лекарството вече е било предоставен за обща употреба. Примерите включват анафилаксия при употреба на пеницилин и кожни обриви при антибиотично лечение.
• Реакции тип С (хронични) - реакции, които продължават да съществуват за относително дълго време. Те са дозо- и време-зависими. Пример за това е остеонекроза на челюстта при лечение с бисфосфонати.
• Реакции тип D (забавени) - забавени реакции, които се появяват известно време след употреба на лекарството. Това може да ги направи по-трудни за идентифициране (откриване). Например левкопения може да се появи до пест седмици след прилагане на доза ломустин.
• Реакции тип Е - реакции, които се появяват при приключване на употребата на лекарството и са свързани с оттеглянето на лекарството. Пример за такива нежелани реакции са безсъние, безпокойство, раздразнителност, промени в настроението след спиране на приема (синдром на отнемане) на бензодиазепини.
• Реакции тип F - неочакван неуспех на терапията, който обикновено се дължи на нежелани лекарствени взаимодействия.

Може би най-често срещаните странични ефекти на лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества, причинили неблагоприятни реакции при терапевтично прилагане, засягат стомашно-чревния тракт. Храносмилателни нарушения - загуба на апетит, гадене, усещане за подуване на корема, стомашен дискомфорт / неразположение, запек и диария - са особено чести нежелани лекарствени реакции, тъй като повечето лекарства се приемат през устата и преминават през гастроинтестиналния тракт, за да бъдат абсорбирани. Въпреки това, почти всяка система може да бъде засегната. При по-възрастните хора нередки са неврологичните странични ефекти, изразяващи се често със сънливост и объркване.

Други чести нежелани лекарствени реакции при прием на медикаменти са кожен обрив или дерматит, уртикария, умора, сухота в устата, главоболие, безсъние, виене на свят.

Примери за по-сериозни странични ефекти включват суицидни мисли (за самоубийство), анормален сърдечен ритъм, вътрешно кървене.

Чести нежелани реакции в зависимост от вида лекарство:

Основните фармакодинамични странични ефекти включват:

• затруднение на концентрацията и понижаване на вниманието
• нарушения на съня
• нарушения в рефлексите
• зрителни и слухови смущения
• главоболие и световъртеж
• паркинсонов синдром
• тахикардия или брадикардия
• сърдечни аритмии
• хипертония или хипотония
• ортостатичен колапс
• тромбози
• нарушения във водно-електролитния баланс
• бронхоспазъм
• улцерогенен ефект
• метеоризъм и диария
• ретенция на урина
• смущения в половата функция

Странични ефекти, обусловени от променена реактивност на организма към лекарствени средства, може да се изявят с алергични реакции: хуморални (анафилактичен и цитотоксичен вид, имунокомплексен васкулит) и клетъчно медиирани (забавен тип чувствителност).

В днешно време е разпространено развитието на лекарствена или нелекарствена зависимост към някои невротропни средства (бензодиазепини, барбитурати, морфиномиметици, алкохол, кокаин и др.).

Привикването се характеризира с нуждата от увеличаване на дозата за постигане на един и същ ефект. Развива се след продължителна терапия с анксиолитици, хипнотици, аналгетици, психостомуланти.

Пристрастяването (лекарствена зависимост) може да бъде физическо и/или психическо и се появява вследствие на взаимодействие между някои средства и организма. Психичната зависимост се изразява с поява на емоционален дистрес при прекратяване на приема, а физическата - с възникване на абстинентен синдром.

Шофиране и работа с машини

Някои лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества, причинили неблагоприятни реакции при терапевтично прилагане, могат да повлияят способността за шофиране или работа с машини. Те имат седативен ефект върху централната нервна система и могат да причинят сънливост, виене на свят, замъглено зрение, намалена концентрация, проблеми с паметта, забавени реакции и др. Тези лекарства могат да включват транквилизатори, антидепресанти, сънотворни средства, антихистамини, деконгестанти, мускулни релаксанти, опиоидни аналгетици и др.

Силата на ефекта върху способността на шофиране и работа с машини зависи от вида на приеманото лекарство. Освен това хората реагират по различен начин на едно и също лекарство. Фактори като пол, възраст, тегло и доза играят роля в начина, по който лекарството ще въздейства. Обикновено седативният ефект е най-силен в началото на лечението и когато дозата се увеличава. Ако се приема повече от едно лекарство или се консумира алкохол, понякога седативният ефект се увеличава.

Бременност

Безопасността на повечето лекарства, приемани от бременни жени, е неизвестна и зависи от много фактори. Затова е необходимо бременната жена да се консултира с наблюдаващия акушер-гинеколог преди употреба на което и да е лекарство или хранителна добавка. Бременните жени не трябва да спират или да започнат да приемат каквито и да било медикаменти, от които се нуждаят, без да говорят първо с лекар.

Приемът на някои лекарства по време на бременност може да причини сериозни вродени дефекти. Примери за това са талидомид и изотретиноин. Такива лекарства трябва да се избягват от всички жени, които са бременни или могат да забременеят. Докато някои лекарства са известни като вредни, когато се приемат по време на бременност, безопасността на повечето лекарства, приемани от бременни жени, е трудно да се определи. Ефектите зависят от много фактори, като доза и продължителност на употреба, през кой триместър от бременността се приема лекарството, други здравословни проблеми, други приемани лекарства.

Някои бременни жени трябва да приемат медикаменти за лечение на медицински състояния, като астма, епилепсия (припадъци), високо кръвно налягане и депресия. Ако тези състояния не се лекуват, бременна жена или нероденото й бебе може да бъде увредено. Важно е жените да обсъждат с лекаря си кои лекарства са необходими по време на бременността и кои най-вероятно ще са най-безопасните по време на бременност. От съществено значение е да се балансират възможните рискове и ползи от всяко лекарство, което се обмисля.

Рискови категории на лекарства при бременност са:

• А - Добре контролирани проучвания не показват повишен риск за плода по време на бременността.
• В - Проучвания при животни не показват данни за увреждане на плода, но липсват достатъчно адекватни проучвания при бременни жени. Или проучвания при животни са показали неблагоприятен ефект, но проучванията при бременни жени не са показали риск за плода.
• С - Изследванията върху животни са показали неблагоприятни ефекти и няма достатъчно проучвания при бременни жени. Или не са провеждани проучвания с животни и няма добри проучвания при бременни жени.
• D - Проучвания при бременни жени са открили риск за плода. Ползите от приема на това лекарство обаче могат да надвишат потенциалния риск.
• Х - Проучвания при животни или бременни жени са открили доказателства за вродени дефекти. Лекарството не трябва да се използва при жени, които са бременни или могат да забременеят.

Диагноза и лечение

Симптомите, които се появяват скоро след приемане на лекарството, често лесно биват свързани с употребата му. Диагностицирането обаче на симптоми, дължащи се на продължителен прием на медикамента, често е по-комплицирано. За идентифицирането на нежеланите лекарствени реакции от значение могат да бъдат и отклонения в резултатите от изследвания. Понякога е необходимо спиране на лекарството, но е трудно, ако лекарството е от съществено значение и няма подходящ заместител.

За свързаните с дозата нежелани лекарствени реакции може да е достатъчно модифициране на дозата или елиминиране или намаляване на рисковите фактори. За алергични и идиосинкратични нежелани лекарствени реакции лекарството обикновено трябва да бъде преустановено и да не се приема отново. Преминаването към друг клас лекарства често се изисква при алергични нежелани лекарствени реакции и понякога е необходимо при дозозависими странични ефекти.

За да намалите риска от нежелани реакции:

• Приемайте всички лекарства стриктно, както е предписано. (Приемането на лекарства неправилно може да причини нежелани реакции.)
• Информирайте се за Вашето лекарство. Всички лекарства, отпускани по лекарско предписание, имат информационна брошура (листовка). Тя включва подробна информация за лекарството, включително употреба, нежелани реакции и предпазни мерки.
• Поискайте съвет от фармацевта, ако купувате лекарства без рецепта. Може да Ви посъветва за нежелани реакции и взаимодействия с други лекарства, които приемате.
• Уведомете Вашия лекар за всички лекарства, които приемате, включително лекарства, които се отпускат по лекарско предписание, и лекарства без рецепта.
• Посъветвайте се с Вашия лекар, ако подобряването на начина Ви на живот може да намали нуждата Ви от медикаменти. Някои състояния могат да бъдат по-добре овладявани с промени в хранителния режим и редовна физическа активност и упражнения.
• Попитайте Вашия лекар или фармацевт, за да разберете ясно ползите и рисковете на Вашите лекарства.

• Снабдете се с дозатор (кутийка, органайзер) за лекарства, който може да Ви помогне да организирате приема на лекарствата. Възможно е да сте изложени на риск от грешки, ако приемате много различни лекарства по различно време. Разпределителят се състои от 7 касети (за всеки ден от седмицата) с по няколко (2-3-4 в зависимост от модела) отварящи се отделения за поставяне на таблетки, предвидени за съхранение на таблетки за няколко приема дневно.