Бактериални ваксини МКБ Y58

Ваксините са биологични препарати, съдържащи микробни антигени, които се прилагат за създаване на специфичен активен придобит имунитет. Бактериалните ваксини представляват суспензия, съдържаща убити или атенюирани бактерии, подготвена за инжектиране на индивид, за да стимулира развитието на активен имунитет към този щам бактерии и срещу подобни бактерии. Налични са ваксини срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, Haemophilus influenzae тип В, холера, коремен тиф и стрептококова пневмония.

Ваксини, които съдържат един антиген, се наричат моноваксини, а тези с два или повече антигена - поливаксини (асоциирани или комбинирани).

Повечето ваксини срещу бактериални инфекции са ефективни за профилактика на заболяванията. Реакции в резултат на странични ефекти могат да се появят след ваксинации с бактериални ваксини.

Основните видове бактериални ваксини, които намират понастоящем приложение в медицинската практика, са:

1. Ваксини от живи атенюирани микроорганизми - тези ваксини са биопрепарати, които съдържат живи микроорганизми от щамове със силно намалена вирулентност. Живите ваксини са първите изкуствено създадени препарати за предпазване от инфекциозни заболявания. Щамовете, които се съдържат в живите ваксини, имат известна остатъчна вирулентност, но тя не е достатъчна да предизвика заболяване в хора с нормално ниво на защитни сили.
2. Ваксини от убити (инактивирани) микроорганизми - тези ваксини са биопрепарати, които съдържат убити бактерии. Получават се от вирулентни и силно имуногенни щамове инфекциозни причинители посредством убиване на микроорганизми с топлинна обработка, с ултразвук или химични средства - формалин, ацетон, фенол, етанол и др.
3. Ваксини от отделни антигенни компоненти на микроорганизмите / Субединични (субюнитни) ваксини - ваксините от този тип съдържат протективни антигени - тези антигени, които са важни за защита срещу инфекцията. Ваксините се получават чрез разрушаване на микроорганизмите, изолиране и пречистване на протективни антигени с физични и химични способи. Същевременно при тази обработка се отстраняват баластните вещества, които не са необходими за създаването на имунитета и които дори могат да алергизират организма. Тези ваксини са наречени химични ваксини, тъй като при получаването им се прилагат химични методи.
4. Конюгирани ваксини - ако бактерията притежава външна обвивка от захарни молекули, наречени полизахариди, каквато много бактерии имат, учените се опитват да правят конюгирана ваксина за този вид бактерия. Полизахаридните обвивки замаскират бактериалните антигени, така че незрялата имунна система на бебетата и малките деца не може да ги разпознае и да произведе отговор. Конюгираните ваксини, специален вид субединични ваксини, разрешават този проблем. Конюгираната ваксина се прави с помощта на два различни компонента. Части от покритието на бактерията са химично свързани с протеина-носител. Така имунната система на бебето може да разпознае полизахаридите. Връзката помага на назрялата имунна система да реагира към полизахаридните покрития и да изгради защита срещу заболяване, причинено от бактерията.
5. Токсоиди - антигенни препарати, които се приготвят от бактериални екзотоксини и други протеинови токсини чрез отстраняване на токсичността им при запазване на имуногенността им. Технологията на получаването им включва обработване на екзотоксина с формалин при 38-40ºС температура за 28-40 дни. След получаването на анатоксините допълнително се пречистват, концентрират и адсорбират върху минерални носители - като алуминиев хидроокис или алуминиев фосфат.

Подробна информация за ваксините може да прочетете тук:

• Ваксини
• ВАКСИНИ (VACCINES) | ATC J07

Страничните реакции, които се наблюдават след имунизация с бактериални ваксини, се проявяват с общи и местни прояви от страна на организма. Сериозните нежелани реакции са рядкост.

Локалните прояви обикновено се установяват на мястото на ваксинацията:

• болка
• оток
• зачервяване
• затопляне,

т.е. типичните признаци на възпалителна реакция, като много често се наблюдават и уртикариални обриви по крайниците и тялото.

Системните признаци могат да се проявят с:

• повишена температура с втрисане
• гадене, повръщане, диария
• възпаление на уши, нос и гърло с наличие на кашлица, слъзна и носна секреция
• обща неразположеност и отпадналост
• нарушения в съня
• липса на апетит
• промени в поведението, раздразнителност, плачливост
• нарушение в координацията на движенията
• временни парализи и парези на крайниците
• гърчове, кома (изключително рядко)

Страничните ефекти варират според вида на ваксината, но като цяло леките странични ефекти могат да включват:

• болка, зачервяване, повишена чувствителност или подуване на мястото на инжектиране
• умора
• главоболие
• сърбеж на мястото на инжектиране
• гадене
• виене на свят или припадък (най-често при младежи)
• треска
• лек обрив

Родителите трябва да внимават за всяко необичайно състояние, като висока температура, слабост или промени в поведението. Признаците на сериозна алергична реакция могат да включват:

• затруднено дишане
• пресипналост
• бледност
• уртикария
• слабост
• сърцебиене
• световъртеж

При малко вероятен случай на наличие на признаци на алергична реакция или сериозни странични ефекти след имунизация с бактериални ваксини, трябва да бъде потърсена незабавно лекарска помощ.