Обезболяващи и терапевтични газове МКБ Y48

Терминът "анестезия" означава "загуба на усещане". Анестетичните вещества възпрепятстват от чувстване на болка и други усещания.

Анестезията може да се прилага по различни начини. Не всички анестетични вещества водят до безсъзнание, а някои се прилагат локално. Лекарствата предизвикват анестезия чрез блокиране на сигналите, които преминават през нервите в мозъка. Когато действието премине, пациентът отново започва да чувства нормални усещания, включително болка.

Локалната анестезия действа на малка част от тялото. Тя се използва, когато нервите могат да бъдат лесно достигнати с капки, спрейове, мазила или инжекции. Пациентът остава в съзнание, но без да чувства болка на определеното място.

Регионалната анестезия може да се използва при операции на по-големи или по-дълбоки части на тялото. Анестетичното вещество се инжектира в близост до нервите, които носят сигнали от тази област на тялото към мозъка. Най-често срещаните регионални анестезии са гръбначна и епидурална анестезия. Пациентът остава в съзнание, но без да усеща болка в тази област на тялото.

Общата анестезия е състояние на контролирано безсъзнание, по време на което пациентът не усеща нищо и може да бъде описан като "упоен". Анестетичните медикаменти се инжектират във вена или се вдишват като газове, след което стигат до мозъка чрез кръвта. Те спират съобщенията към мозъка, идващи от нервите в тялото.

Общата анестезия потиска много от нормалните функции на тялото, като например тези, които контролират дишането, сърдечния ритъм, циркулацията на кръвта (като кръвното налягане), движенията на храносмилателната система, рефлекси на гърлото, като преглъщане, кашляне или задавяне, които предотвратяват вдишването на чужд материал в белите дробове (аспирация).

Тъй като тези функции са потиснати, анестезиологът трябва внимателно да поддържа баланса на лекарства, докато наблюдава сърдечната дейност, дишането, кръвното налягане и други жизненоважни функции. Ендотрахеална тръба или ларингеална дихателна маска обикновено се използва, за да се въведе инхалаторен анестетик и кислород, включващи се към обезболяващи и терапевтични газове, както и да се контролира и подпомага дишането на пациента.

За уводът в анестезия се прилага венозен анестетик или инхалационни анестетици. След това се въвеждат периферни миорелаксанти за отпускане на скелетната мускулатура по време на хирургична операция. Поддържането на наркозата се осъществява от инхалационни анестетици, поради възможност за контрол върху дълбочината на анестезията. В някои случаи след изпадане в безсъзнание анестезията може да се поддържа с комбинация от интравенозни анестетици или комбинация от инхалаторни и интравенозни анестетици. Към терапевтичните газове се включват кислород, озон и др. В необходимите концентрации се използват за поддържане на наркозата, освен това притежават добър аналгетичен ефект и се използват за обезболяване на раждането, при травми и др.

Когато пациентът започне да се събужда от общата анестезия, може да изпита известно объркване, дезориентация или затруднена ясна мисъл. Това е нормална реакция. Може да отнеме известно време, преди последиците на упойката да са напълно изчезнали.

Безсъзнанието, породено от анестетични средства, е различно от загубата на съзнание поради заболяване, увреждане или травма и е различно от съня. След спиране на действието на анестетиците съзнанието се връща обратно.

Анестезията има огромна заслуга за реализирането на настоящите хирургични методи и операции и носи големи ползи. В днешно време могат да бъдат заменяни стави, да бъдат трансплантирани органи, да бъдат отстранявани увредени тъкани с висока степен на комфорт и безопасност. Ползите от анестезията се състоят в премахване на болката и сетивността. Резултатите от съпоставянето на ползите от анестетичните агенти и рисковете от анестезията варират индивидуално. До голяма степен рисковете зависят и от общото здравословно състояния на пациента.

Рискът от поява на усложнения и странични ефекти зависи от:

• наличието на някакво друго заболяване
• персонални фактори, като тютюнопушене и наднормено тегло
• операция, което е усложнена, дълга или извършена при спешни медицински условия

Анестезиологът може да използва комбинация от медикаменти. Колкото по-сложна е анестезията и операцията, толкова по-голяма е вероятността от усложнения и странични ефекти.

Сериозни нежелани реакции на анестезията с инжекционни препарати, обезболяващи и терапевтични газове, не са чести при хора, които са иначе здрави. Но тъй като общата анестезия се отразява на цялото тяло, е по-вероятно да предизвика странични ефекти, отколкото местната или регионалната анестезия. За щастие, повечето нежелани реакции на общата анестезия са незначителни и могат лесно да бъдат контролирани.

Честите странични ефекти при приложение на обезболяващи и терапевтични газове включват:

• гадене и повръщане след операцията
• възпалено гърло
• замайване и прилошаване
• треперене
• главоболие
• сърбеж
• болки
• объркване или загуба на паметта
• инфекция в гръдната област

Нечестите неблагоприятни ефекти при приложение на обезболяващи и терапевтични газове се проявяват с:

• увреждане на зъбите, устните или езика
• затруднения в дишането
• влошаване на съществуващо медицинско състояние

Редките нежелани реакции при приложение на обезболяващи и терапевтични газове включват:

• сериозна алергия към медикамента
• инфаркт или инсулт
• смърт

Общата анестезия потиска нормалните рефлекси на гърлото, които предотвратяват аспирация, като преглъщане, кашляне или задавяне. Аспирация възниква, когато предмет или течност се инхалира в дихателните пътища (трахеята или белите дробове). За да помогне за предотвратяване на аспирация, може да се постави ендотрахеална тръба по време на общата анестезия, като по този начин белите дробове са защитени, така че стомашното съдържимо не може да навлезе в тях. Аспирация по време на анестезия и оперативна намеса е много рядко срещана. За да се намали този риск, хората обикновено са инструктирани да не ядат или пият нищо за определен брой часове преди анестезията, така че стомахът да е празен. Анестезиолозите използват много мерки за безопасност, за да се минимизира риска от аспирация.

Въвеждане или изваждане на ендотрахеална тръба или друго дихателно устройство може да предизвика дихателни проблеми, като кашлица или задавяне. Поставяне на устройство на дихателните пътища може да доведе и до повишаване на кръвното налягане (хипертония) и сърдечната честота (тахикардия). Други усложнения могат да включват увреждане на зъбите и устните, подуване на ларинкса, дрезгавост, болки в гърлото, причинени от нараняване или възпаление на ларинкса.

Гадене и повръщане е по-вероятно да се появят при дълга хирургична процедура и при някои видове операция, като очна или коремна хирургия. В повечето случаи, гаденето след анестезия не продължава дълго и може да се лекува с лекарства, наречени антиеметици. Повръщането може да бъде сериозен проблем, ако причинява болка и стрес или оказва ефект върху хирургичните разрези.

Анестезията може да понижи кръвното налягане и да причини прилошаване или замайване. Това може да бъде причинено и от дехидратация.

Повечето случаи на главоболие поради анестезия се подобряват в рамките на няколко часа и могат да бъдат лекувани с обезболяващи лекарства. Тежко главоболие може да възникне след спинална или епидурална анестезия.

Объркване или загуба на паметта е често срещано сред по-възрастните хора, които са претърпели операция под обща упойка. Обикновено състоянието е временно, но понякога може да бъде постоянно.

Инфекция в гръдната област може да възникне при хора, които пушат, и може да доведе до затруднения в дишането.

Появата на алергична реакция обикновено е забелязана и лекувана много бързо. Много рядко, тези реакции водят до смърт дори при здрави хора.

Други сериозни рискове на приложението на обезболяващи и терапевтични газове включват промени в кръвното налягане или сърдечната честота или ритъм, инфаркт или инсулт. Смърт или тежка заболеваемост или увреждане, дължащи се единствено на анестезията, е рядко и обикновено са свързани и с усложнения от операцията.