Други и неуточнени обезболяващи вещества с общо действие МКБ Y48.2

Други и неуточнени обезболяващи вещества с общо действие разглежда медикаменти, невключващи се в Анестезиращи средства, прилагани като инхалация мкб Y48.0 и Парентерални обезболяващи препарати мкб Y48.1.

Ketamine е медикамент, използван предимно за иницииране и поддържане на обща анестезия. Другите му приложения включват седация в интензивно отделение, болкоуспокояващ ефект (особено в спешната медицина и пациенти с потенциално компрометирано дишане и / или алергии към опиати и барбитуратни аналгетици) и лечение на бронхоспазъм. Предизвиква разширяване на бронхите и това го прави подходящ при астматици. Медикаментът потиска централния възбуден медиатор на централната нервна система - глутамат.

Кетаминът е класифициран е като дисоциативен агент. Предизвиква

• дисоциативна анестезия,

наричана още подобно на транс каталептично състояние, което се характеризира с дълбока аналгезия и амнезия със запазване на защитните рефлекси на дихателните пътища, спонтанни вдишвания и кардиопулмонална стабилност. Пациентът е напълно некомуникативен, въпреки че изглежда буден (отваря си очите, преглъща, мускулите му се съкращават). Кетаминът ускорява сърдечната дейност, кръвното налягане и сърдечния дебит.

При многократното му прилагане е възможно настъпването на толерантност, поради която се изисква прием на по-голяма доза от лекарството, за да се постигне същото ниво на ефект. Дисоциативният ефект може да изчезне с течение на времето.

Освен тези реакции кетаминът, представител на други и неуточнени обезболяващи вещества с общо действие, може да предизвика появата на следните странични ефекти:

• летаргия
• делир
• седация
• болка в гърдите
• халюцинации
• респираторна депресия - потискане на дишането, апнея, повишено количество бронхиални секрети, ларингоспазъм
• повишена сърдечна честота
• загуба на координация
• мускулна ригидност
• агресивно поведение
• амнезия
• гърчове
• кома
• аритмия
• бради- или тахикардия
• хипер- или хипотония
• преходно зачервяване на кожата
• преходен морбилиформен обрив
• гадене
• повръщане
• повишено слюноотделяне
• болка или екзантема на мястото на инжектиране
• повишен тонус на скелетната мускулатура (тонично-клонични движения)
• диплопия
• нистагъм
• ефекти върху пикочните пътища

Симптоматиката на уринарния тракт се нарича кетамин-индуциран улцерозен цистит или кетамин-индуцирана везикопатия и включва инконтиненция, намаляване на обема на пикочния мехур, детрузорна мускулна свръхактивност и болезнена хематурия (кръв в урината). Двустранна хидронефроза и бъбречна папиларна некроза също са били докладвани в някои случаи. Появата на симптомите на долния уринарен тракт варира в зависимост от тежестта и хроничността на употребата на кетамина. Спирането на употребата на кетамина е единственото ефективно лечение за намаляване на симптомите и да се предотврати увреждане на бъбречната функция.

Propofol е кратко действащ интравенозно прилаган хипнотичен / амнестичен агент. Приложението му включва въвеждане и поддържане на обща анестезия, седация на механично вентилирани по-възрастни пациенти и за седация по време на медицински процедури. Молекулата на пропофола е изградена от фенолов пръстен, към който са прикачени две изопропилови групи. Наркозата настъпва след 15-30 секунди и продължава 5-10 минути. Събуждането след еднократно въвеждане е бързо, поради краткия живот на пропофола във фазата на разпределение.

Пропофолът проявява антиеметичен ефект (потиска повръщането), поради което не се наблюдава следоперативно гадене и повръщане. След венозно приложение настъпва много бързо разпределение на препарата. Метаболизира се бързо и интензивно в черния дроб посредством глюкурониране и сулфатиране. Излъчва се с урината, предимно под формата на метаболити. По време на увода в анестезия се наблюдава значително понижаване на кръвното налягане.

Потенциалните нежелани реакции при приложение на пропофол, представител на други и неуточнени обезболяващи вещества с общо действие, се характеризират с:

• ниско кръвно налягане
• бради- или тахикардия
• аритмия
• преходна апнея след индукционни дози
• мозъчно-съдови ефекти - намаляване на церебралния кръвоток, церебралната метаболитна консумация на кислород и интракраниалното налягане
• дистония - рядко
• приапизъм
• кожен обрив или сърбеж
• болка при инжектиране, особено в по-малките вени

Болката при инжектиран възниква от активиране на рецептора за болка TRPA1 в сетивните нерви и може да бъде намалена чрез предварително третиране с лидокаин. Емпирично, по-малко болка се появява, когато се влива медикамента с по-бавни темпове в голяма вена.

Рядко срещан, но сериозен страничен ефект е

• пропофол-инфузионен синдром (синдром на пропофоловата инфузия, синдром на Bray).

Това потенциално смъртоносно метаболитно разстройство може да се появи при пациенти след продължителна инфузия на висока доза вещество в комбинация с катехоламини и / или кортикостероиди, обикновено с цел седация в интензивното отделение. Пропофол-инфузионният синдром може да доведе до сърдечна недостатъчност, рабдомиолиза, метаболитна ацидоза, бъбречна недостатъчност и често е с фатален край. Други ключови характеристики са хиперкалиемията, хипертриглицеридемията и хепатомегалията и се предполага, че са причинени от директно инхибиране на митохондриалната респираторна верига или нарушен метаболизъм на митохондриалната мастна киселина. Лечението е поддържащо. Ранното разпознаване на синдрома и прекратяване на инфузията с пропофол намалява заболеваемостта и смъртността.

Etomidate е кратко действащ интравенозен анестетичен агент, който се прилага за увод в анестезия и като компонент в схемите за балансирана анестезия, както и за седиране при кратки медицински процедури. Наркозата настъпва много бързо за около няколко секунди и продължава 5-10 минути. Хидролизира се в черния дроб и плазмата до неактивни метаболити. Излъчва се с урината предимно метаболизиран. Потиска дишането в по-малка степен от барбитуратите и бензодиазепините и не предизвиква кардиодепресия. Етомидатът може да предизвика преходно инхибиране на ензимите, необходими за синтеза на кортизол и алдостерон.

Възможните неблагоприятни ефекти при приложение на етомидат, представител на други и неуточнени обезболяващи вещества с общо действие, се проявяват с:

• болка на мястото на инжектиране
• неволеви мускулни движения
• хипер- или хипотония
• нарушения на сърдечния ритъм
• учестено / бавно дишане
• хълцане
• апнея
• ларингоспазъм
• постоперативно гадене / повръщане
• миоклонични гърчове