Външно ухо (auris externa)

Външното ухо е най-външната част на органа на слуха и равновесието и представлява първия отдел на звукопроводящия апарат. То осъществява приема и насочването на звуковите вълни към тъпанчевата мембрана. Външното ухо включва две основни части: ушна мида - auricula, и външен слухов проход - meatus acusticus externus. Към него се отнася и външната повърхност на тъпанчевата мембрана, обърната към ушния канал.

1. Ушната мида има форма на приплесната фуния, ориентирана леко напред и встрани. Изградена е предимно от еластичнохрущялна плочка - cartilago auriculae, към която се прикрепва плътно надлежаща кожа. В най-долната си свободно висяща част - lobus auriculae, ушната мида на съдържа хрущял, а е съставена от струпване на мастна и съединителна тъкан.

По повърхността на ушната мида се откриват характерни вдлъбвания и изпъквания. Нейният външен ръб е силно извит отзад, отгоре и отпред, като се формира извивка - helix, на която се различават предна част - краче (crus helicis), и долна част - опашка (cauda helicis). Успоредно на хеликса се намира добре оформен вал, наречен противоизвивка - anthelix (antihelix). Последният във възходяща посока се раздвоява, при което се образуват две крачета - crura antihelicis, ограждащи малка вдлъбнатина с триъгълна форма - fossa triangularis. Между хеликса и антихеликса се наблюдава дълбок и извит улей - scapha. Пред антихеликса се намира специфично хлътване - cymba conchae, което преминава напред в друго по-дълбоко хлътване - cavum conchae, водещо към отвора на външния слухов проход. Cavum conchae е ограничена от горната си страна от крачето на хеликса, отпред от плоска пластинка - tragus, и отзад от подобна пластинка - antitragus. Между тези две пластинки се загражда дълбока изрезка - incisura intertragica.

Хрущялната пластинка на ушната мида се продължава в хрущялната основа на външния слухов канал и е прикрепена за черепните кости посредством къси преден, заден и горен лигаменти. Към ушния хрущял се прикрепват и няколко малки мускули - mm. auriculae, чиято нервна регулация се осъществява от n. facialis (лицев нерв).
Основното функционално значение на ушните миди е да насочват звуковите вълни към ушния канал и при определяне на посоката на идващия звук.

2. Външният слухов проход (ушен канал) е втората основна част на външно ухо и има дължина около 2,5-3 см. Той притежава леко изразена S-образна форма и се разделя на хрущялна и костна част.

Хрущялната част представлява външната една трета от канал и има за стена хрущял - cartilago meatus acustici, непосредствено продължение на ушния хрущял. Хрущялът на ушния канал има форма на улей с предна и задна плочка, който се затварят отгоре и отзад от плътна съединителна тъкан. Предната плочка на този хрущял достига до вътрешността на трагуса, а задната прехожда в хрущялната пластинка на ушна мида.

Костната част заема вътрешните 2/3-ти на слуховия проход и е представена от meatus acusticus externus на слепоочната кост - os temporale. Най-тесният участък на ушния канал е именно мястото на прехода от хрущялната към костната част. Осите на двете отделни части сключват ъгъл от около 140 гр., който е отворен напред и надолу. При изтегляне на ушната мида нагоре и назад този ъгъл се изглажда, при което тъпанчевата мембрана става достъпна за пряко наблюдение и медицински интервенции.

Външният слухов проход е постлан с кожа, срастваща плътно с подлежащите хрущялна и костна част. В нея се съдържат жлези - glandulae ceruminales, произвеждащи секрет, който се смесва с мъртви кожни клетки и образува ушна кал - cerumen. От нея изхождат и фини косъмчета - tragi, който заедно с ушната кал предотвратяват навлизането на замърсявания от външната среда и изпълняват защитна функция.