Звукова вълна

Адекватен дразнител на слуховата сетивна система е звуковата вълна. Звуковите вълни представляват механични вълни с честота от 20Hz до 20 000Hz. Под 20Hz механичните вълни се наричат инфразвук, а над 20 000Hz - ултразвук. Източник на звук могат да бъдат всички трептящи, вибриращи тела като струни, камертон, мембрана на високоговорител, въздушна струя и други.

Всяка звукова вълна се характеризира с амплитуда и честота. Амплитудата на звуковата вълна представлява обективен критерий за силата на звука. Най-често амплитудата се изразява като ниво на звуковото налягане в децибели (dB). Човешкото ухо е в състояние да възприема звуци в диапазона от 0 до 120dB. Човешката реч се разполага в диапазона от 60-70dB. Звуци, надхвърлящи 100dB, предизвикват чувство за дискомфорт и болка. Тези звуци могат да увредят сензорния апарат на ухото.

Честотата на звуковата вълна представлява обективен критерий за височината на звука. Честотата на звука се изразява с броя на вълните, които преминават през дадена точка на пространството за единица време. Измерва се в цикли за секунда или херцове. Звуковете, които притежават една-единствена честота се наричат чисти тонове. Източник на чисти тонове е камертонът. Сложните тонове съдържат един основен тон, който е с най-ниска честота и най-висока амплитуда и допълнителни тонове (обертонове). Обертоновете имат честоти с кратен брой пъти по-високи стойности от честотата на основния тон и по-малки амплитуди. Източници на сложни тонове са музикалните инструменти. Един и същи тон, издаден от различни музикални инструменти има една и съща основна честота, но различни обертонове. Обертоновете, наричани още хармонични звуци са причината за характерното звучене и специфичния тембър на отделните музикални инструменти.

Шумът представлява хаотично променящи се във времето честоти.