Физиология на неврона

Централната нервна система съдържа повече от 100 милиарда неврони. Невронът е основната структурна единица на нервната система. Той има няколко части - тяло и израстъци. Израстъците се делят на къси и дълги. Късите израстъци се наричат дендрити и благодарение на тях се осъществява връзката между невроните и приемането на информация. Дендритите могат да бъдат само няколкостотин или 200 000. Дългият израстък се нарича аксон. Тази част не е задължителен структурен компонент на всички неврони. Аксон притежават само невроните, при които съществува необходимост от предаване на информацията на далечни разстояния. По дългия израстък се движи изходния сигнал.

Различните части на мембраната на аксона имат различна електровъзбудимост. Мембраната на аксона притежава много потенциал-зависими йонни канали, които я правят електровъзбудима. При активирането на тези каналчета възникват акционни потенциали. Те представляват краткотрайни електрични сигнали със стандартна амплитуда и променяща се честота. Под формата на акционните потенциали се предава информация между отделните неврони. За разлика от мембраната на аксона, същата на тялото и дендритите е електроневъзбудима. Това се дължи на факта, че в тези мембрани преобладават лиганд-зависимите йонни каналчета. При тяхното активиране възникват по-бавни електрични сигнали, наречени постсинаптични потенциали. Те не могат да се разпространяват на големи разстояния, защото затихват недалеч от мястото на възникването си (разпространение с декремент).

Видове неврони

Съществуват различни видове неврони, които изпълняват специализирани функции и се отличават по своята морфология. Основните видове неврони са:

Изображение: studyblue.com

• двигателни неврони (мотоневрони) – те предават информацията от централната нервна система към периферията. Наричат се още еферентни неврони.;
• сетивни неврони – те предават информацията от периферията към централната нервна система. Наричат се още аферентни неврони.;
• междинни неврони (интерневрони) – те са многобройни и осъществяват връзката между двигателните и сетивните неврони.

Преработка на информацията в неврона

Поради наличието на лиганд-зависими и потенциал-зависими йонни каналчета, невроните могат да генетират два типа електрични отговори – бавни, включващи рецепторни потенциали и постсинаптични потенциали, и бързи (акционни потенциали). Наличието на синапси между невроните обуславя възможността на предаване на информация между тях. След като дадена нервна клетка получи информация, тя я обработва и я сумира, като след това я изпраща на други неврони. Механизмите за преработка на информацията са три – амплитудно кодиране, честотно кодиране и трансформация на информацията. На амплитудно кодиране подлежат бавните потенциали – рецепторните и постсинаптичните. Честотното кодиране представлява нарастване на честотата на възникването на акционните потенциали при повишаване на интензитета на дразнителя. Трансформацията на сигнала се обуславя от преминаването от амплитудно към честотно кодиране.

Аксонален транспорт

За да се осъществи предаването на информация между невроните, е необходимо отделяне на медиатор в синапсите. По тази причина в невроните съществуват механизми, които позволяват пренасянето на вещества в клетката. Аксоналният транспорт е два вида:

• антерограден транспорт – осъществява се от тялото на клетката към периферията. Той се използва за пренасяне на вещества, синтезирани в сомата на клетката, към периферията и. Така се пренасят медиаторите. Антероградният транспорт се дели на бърз и бавен. Чрез бързият се пренасят полипептидните медиатори, а чрез бавният – редица разтворими молекули, като актин, тубулин, калмодулин и клатрин.;
• ретрограден транспорт – осъществява се от периферията на клетката към тялото и. По този начин се пренасят предимно разпадни продукти, които най-често се получават в резултат от разграждането на медиатори. По своя механизъм ретроградният транспорт представлява бърз аксонален транспорт.

Невронът е основната морфологична и функционална единица на нервната система. Нервните клетки притежават различни механизми за преработка на информацията, за аксонален транспорт, които са от ключово значение за нормалното им функциониране.