Физиология на неврона

Нервната система е изградена от голям брой нервни клетки, наречени неврони. Всеки неврон е изграден от тяло и израстъци. Късите израстъци са известни като дендрити, а дългия – аксон. Аксон притежават тези неврони, при които съществува необходимост от предаване на информацията на по-големи разстояния. В мембраната на аксона, която е електро-възбудима, има много потенциал-зависими йонни каналчета. При тяхното активиране възникват акционни потенциали, които представляват краткотрайни електрични сигнали със стандартна амплитуда и променяща се честота. Предаването на информация между отделните неврони става именно под формата на акционни потенциали. Дендритите и сомата (тялото) на неврона също притежават електро-възбудими мембрани. В този тип мембрани преобладават лиганд-зависими йонни каналчета, при активирането на които възникват по-бавни електрични сигнали, наречени постсинаптични потенциали. За разлика от акционните потенциали, постсинаптичните потенциали не могат да се разпространяват на големи разстояния. Тяхната амплитуда намалява и те затихват на недалечно разстояние от мястото на възникването си (разпространение с декремент). Достигайки до електро-възбудима част на мембраната, обаче, те може да породят акционен потенциал, който да продължи да се разпространява по-нататък.

Видове неврони

Съществуват различни видове неврони, които изпълняват специализирани функции и се отличават по своята морфология. Основните видове неврони са:

• двигателни неврони (мотоневрони) – те предават информацията от централната нервна система към периферията. Наричат се още еферентни неврони.;
• сетивни неврони – те предават информацията от периферията към централната нервна система. Наричат се още аферентни неврони.;
• междинни неврони (интерневрони) – те да многобройни и осъществяват връзката между двигателните и сетивните неврони.

Преработка на информацията в неврона

Поради наличието на лиганд-зависими и потенциал-зависими йонни каналчета, невроните могат да генетират два типа електрични отговори – бавни, включващи рецепторни потенциали и постсинаптични потенциали, и бързи (акционни потенциали). Наличието на синапси между невроните обуславя възможността на предаване на информация между тях. След като дадена нервна клетка получи информация, тя я обработва и я сумира, като след това я изпраща на други неврони. Механизмите за преработка на информацията са три – амплитудно кодиране, честотно кодиране и трансформация на информацията. На амплитудно кодиране подлежат бавните потенциали – рецепторните и постсинаптичните. Честотното кодиране представлява нарастване на честотата на възникването на акционните потенциали при повишаване на интензитета на дразнителя. Трансформацията на сигнала се обуславя от преминаването от амплитудно към честотно кодиране.

Аксонален транспорт

За да се осъществи предаването на информация между невроните, е необходимо отделяне на медиатор в синапсите. По тази причина в невроните съществуват механизми, които позволяват пренасянето на вещества в клетката. Аксоналният транспорт е два вида:

• атерограден транспорт – осъществява се от тялото на клетката към периферията. Той се използва за пренасяне на вещества, синтезирани в сомата на клетката, към периферията и. Така се пренасят медиаторите. Атероградният транспорт се дели на бърз и бавен. Чрез бързият се пренасят полипептидните медиатори, а чрез бавният – редица разтворими молекули, като актин, тубулин, калмодулин и клатрин.;
• ретрограден транспорт – осъществява се от периферията на клетката към тялото и. По този начин се пренасят предимно разпадни продукти, които най-често се получават в резултат от разграждането на медиатори. По своя механизъм ретроградният транспорт представлява бърз аксонален транспорт.

Невронът е основната морфологична и функционална единица на нервната система. Нервните клетки притежават различни механизми за преработка на информацията, за аксонален транспорт, които са от ключово значение за нормалното им функциониране.