Видове неврони

Невроните (нервните клетки) са основните компоненти на централната нервна система, заедно с глиалните клетки. Те са електрически възбудими клетки, които получават обработват и предават информация чрез електрически и химични сигнали. Предаването на сигнали между отделните нервни клетки се обуславя от съществуването на връзки между тях, наречени синапси. Невроните се свързват по между си, като по този начин формират нервни мрежи. В зависимост от функцията, в която са специализирани, невроните се делят на няколко вида - двигателни, сетивни и междинни (интерневрони).

Типичният неврон се състои от клетъчно тяло (сома), дендрити и аксон. Понякога терминът неврит се използва за означаване на аксона. Дендритите са тънки структури, които възникват от клетъчното тяло и се разклоняват няколко пъти, което води до образуването на дендритно дърво. Аксонът е специализиран клетъчен израстък, който може да достигне дължина до един метър. Повечето неврони получават сигнали чрез дендритите и изпращат сигнали по аксона.

Съществуват три основни типа неврони:

• двигателни – наричат се още мотоневрони. Те предават информация от централната нервна система към периферията (скелетни мускули, вътрешни органи, жлези). Благодарение на двигателните неврони, нервната система осъществява своите многостранни въздействия върху различните органи и системи. Терминът еферентен неврон се използва като синоним на мотонервон.;
• сетивни – те предават информацията в обратна посока, тоест от периферията (повърхността на тялото или вътрешните органи) към централната нервна система. Терминът аферентен неврон се използва като синоним на сетивен.;
• междинни (интерневрони) – те са най-многобройни и осъществяват връзката между сетивните и двигателните неврони.

Морфология на видовете неврони

Двигателни неврони

Двигателните неврони, чиито тела се намират в предните рога на гръбначния мозък и в ядрата на черепно-мозъчните нерви, притежават множество фини дендритни разклонения и аксон с различна дължина. В някои случаи дължината на аксона може да достигне и до 1 м. Върху тялото и дендритите на мотоневрона завършват крайни разклонения на други неврони, поради което тези техни части могат да бъдат разглеждани като негов вход. Особено многобройни са синаптичните контакти върху така наречените дендритни шипчета. Дендритните шипчета са малки издатинки върху дендритите, чиято функция не е напълно изяснена. Установяването на голям брой полирибозоми в дендритните шипчета дава основание да се предположи, че те вероятно участват в ремоделирането на синапсите и следователно в механизмите на паметта. Аксонът на мотоневрона е неговият изход, тъй като оттук информацията се насочва към други клетки.

Подобно устройство имат и междинните неврони в централната нервна система. Дължината на техните аксони варира в твърде широки граници.

Сетивни неврони

Съвсем различно е устройството на сетивните неврони. Техните тела са разположени в гръбначно-мозъчните ганглии и в ганглиите на черепно-мозъчните нерви. От тялото на сетивния неврон излиза един израстък, който се разклонява Т-образно, като по-дългата част се насочва към периферията, а по-късата навлиза в ЦНС. Крайните разклонения на периферната част на израстъка изпълняват рецепторна функция. Понякога разклоненията могат да формират синапси със специализирани клетки, които изпълняват функцията на вторични рецептори. Мембраната на рецепторите е електро-невъзбудима мембрана. По-голямата част от йонните каналчета в нея са механо-зависими или лиганд-зависими, като отварянето им става под влиянието съответно на механично или химично дразнене. Възникналият под влиянието на дразнителя рецепторен потенциал е бавен потенциал. По своите характеристики потенциалът наподобява постсинаптичните потенциали. Крайните периферни разклонения на сетивните неврони изпълняват функцията на вход на клетката. Неин изход е централната част на Т-образния и израстък, която формира множество синапси в ЦНС. Предаването на информацията от рецепторите до ЦНС става под формата на акционни потенциали. Т-образният израстък на сетивния неврон – както неговата централна, така и по-голямата част от неговата периферна част, притежава характеристиката на аксон. Преходът на рецепторния потенциал в акционен потенциал става обикновено на около 1 mm от краищата на периферния израстък, където броят на потенциал-зависимите йонни каналчета вече е достатъчно висок. Това обикновено съвпада с първото прекъсване на Ранвие при миелинизираните неврони.