Глиални клетки

Централната нервна система е изградена от неврони и глиални клетки (глия). Тези два типа клетки имат един общ предшественик – стволовите клетки на нервната плочка, която в последствие се трансформира в нервна тръба. В хода на развитието си стволовите клетки се разделят на два клона – един, от който произхождат невроните и втори – от който произхождат глиалните клетки. Глиалните клетки изпълняват предимно механични и метаболитни функции. Глията активно участва в създаването и поддържането на една среда, необходима за нормалното функциониране на невроните. Така, въпреки че няма пряко отношение към генерирането и провеждането на електричната активност, глията индиректно съдейства за нормалното извършване на този процес. Глиалните клетки са три вида - олигодендроцити, астроцити, микроцити.

Олигодендроцити

Олигодендроцитите образуват миелиновата обвивка на невроните в централната нервна система. Те са малки клетки с няколко израстъка. Всеки израстък на разположените в бялото вещество олигодендроцити се увива спираловидно около даден аксон, образувайки неговата миелинова обвивка. В този аспект олигодендроцитите приличат на клетките на Шван, които формират миелиновата обвивка на аксоните в периферната нервна система. Един олигодендроцит може да миелинизира множество аксони, докато една клетка на Шван е свързана само с един аксон. Израстъците на клетките на Шван служат и като своеобразна регенерационна тръба, която насочва растежа на увредения аксон при травма. Тази способност не е изразена при олигодендроцитите, поради което уврежданията на невроните в централната нервна система са най-често невъзвратими. Всъщност миелиновата обвивка представлява няколко слоя от олигодендроцитни мембрани, които са разположени около съответния аксон. Тъй като между мембраните липсва цитоплазма, те идват в много близко съприкосновение между молекулите на две съседни мембрани. Биохимично миелинът представлява смес от протеини и липиди, като съотношението е в полза на липидите. Миелиновата обвивка се уврежда при болестта мултиплена склероза, при която е нарушено предаването по нервите.

Астроцити

Астроцитите са два вида – фиброзни и протоплазматични. Фиброзните астроцити се намират предимно в области, където преобладават аксоните, а протоплазматичните - в области със струпвания на клетъчните тела и дендрити. Характерно и за двата типа астроцити е наличието на клетъчен израстък, наподобяващ краче, който се опира най-често в кръвоносен съд. Част от астроцитите притежават и втори израстък, който се опира най-често в сомата на неврона. Това означава, че на астроцитите може да се гледа като на клетъчни елементи, опосредстващи връзката между невроните – от една страна и кръвоносната система – от друга. Именно поради тази причина редица автори считат, че астроцитите изпълняват хранителна (нутритивна) функция. Дълго време се е считало, че астроцитите представляват преградата, която не позволява проникването на редица вредни съставки от кръвната плазма към мозъчната тъкан. Последните изследвания показват, че тази функция се изпълнява от плътните съединения между ендотелните клетки на кръвоносните съдове. Образуването на плътните връзки между ендотелните клетки се индуцира от астроцитите. Това означава, че астроцитите имат отношение, макар и косвено, към формирането на кръвно-мозъчната бариера. Астроцитите регулират съдържанието на калиеви йони в екстрацелуларното пространство. Много автори ги описват като своеобразни калиеви електроди. Те изпълняват и други функции като транспорт на редица медиаторни съединения, регулация на постоянството на алкално-киселинното равновесие, снабдяване на невроните с лактат. При увреждания на нервната система се наблюдава появата на един специален вид астроцити – реактивен астроцит. Тези глиални клетки имат способността да фагоцитират остатъците ит увредените клетки и да прочистват околността. Образуването на глиалния цикатрикс след травма се дължи на струпването на голямо количество реактивни астроцити на мястото на увреждането.

Микроцити

Микроцитите изграждат микроглията. Произходът на микроцитите се различава от този на останалите глиални клетки. Те не произлизат от нервната плочка, а най-вероятно са костно-мозъчни моноцити, навлизащи в мозъка в ранните етапи от неговото развитие. Микроцитите представляват имунната система на мозъка. Тяхната активност силно нараства при травми на мозъчната тъкан. Активираните микроцити претърпяват морфологични промени, мигрират към мястото на увреждането и започват да поглъщат чрез фагоцитоза проникналите чужди агенти или увредените мозъчни клетки. По тази причина много автори ги наричат "мозъчни макрофаги". Микроцитите отделят също така голям брой цитокини и растежни фактори, посредством, които участват в глиогенезата и ангиогенезата.

Глиалните клетки са важна част от нервната система. Те участват в защитата на невроните и в синтеза на миелин.