Мембранни липиди

Клетъчната мембрана отделя клетките от околната среда. Тя е изградена от липиди, белтъци и въглехидрати. Липидите влизащи в състава и са 3 вида:

1. фосфолипиди;
2. холестерол;
3. гликолипиди.

В най-голямо количество се намират фосфолипидите, след тях холестеролът и в най-малко гликолипидите. Общото между всички видове липиди, влизащи в състава на клетъчната мембрана, е, че молекулата им е изградена от две части: една хидрофобна и една хидрофилна.

Фосфолипиди

Фосфолипидите са основната съставна част на клетъчната мембрана. Те са изградени от глицерол, 2 мастни киселини и фосфорна киселина, свързана с холин или друго съединение. Структурата на фосфолипидите е разделена на две части: глава и опашка. Опашката е израдена от остатъците от мастните киселини, като всяка съдържа 12-14 водородни атома. Главата на фосфолипидната молекула се образува от фосфата и съединението, което се свързва с него. Структурата е водоразтворима. В зависимост от химичнота съединение, което е свързано с фосфата, съществуват няколко вида фосфолипиди. Те са фосфатидилхолин, сфингомиелин, фосфатидилсерин и фосфатидилетаноламин. Поради факта, че фосфолипидите са изградени от хидрофобна и хидрофилна част, поставени във воден слой, те образуват двоен фосфолипиден слой, като хидрофилните глави са обърнати към водата, а хидрофобните опашки са наместени във вътрешността като контактуват помежду си.

Холестерол

Холестеролът е неразтворим във вода, но е разтворим във фосфолипидния слой на мембраната. Той е изграден от стероиден пръстен, за който има закачена въглеродна верига и хидроксилна група. В клетъчната мембрана холестеролът е разположен между фосфолипидите. Клетките се различават по това колко холестерол съдържат техните мембрани. Холестеролът е разположен в мембраната под формата на островни струпвания.

Гликолипиди

Гликолипидите също влизат в състава на клетъчната мембрана, само че тяхното количество е много малко. По структура те приличат на фосфолипидите, защото притежават хидрофобни опашки и хидрофилни глави и се подреждат като тях.

Двойният липиден слой е асиметричен. Тази асиметрия в голяма степен определя свойствата на клетъчната мембрана: разпознаването на сигнални молекули, ефективността на клетъчните взаимодействия и други. Асиметрията се обуславя от факта, че гликолипидите са разположени само във външния слой, количеството на фосфатидилхолинът и сфингомиелинът е по-голямо във външния слой, а това на фосфатидилсеринът и фосфатидилетаноламинът е по-голямо във вътрешния слой. Днес се приема, че клетъчната мембрана е мозаечна структура с определена течливост, съгласно модела на Сингер и Никалсон. Тази структура дава възможност на отделните съставки да се движат едни спрямо други. Липидните молекули извършват три вида движения:

• въртене около надлъжната си ос;
• латерална дифузия;
• прескачане на фосфолипидната молекула от единия в другия слой.

Основната функция на клетъчната мембрана е да разделя екстрацелуларното от интрацелуларното пространство и по този начин да запази разликите в техния състав.