Структура на клетъчната мембрана

Структурата и функциите на клетките са зависими от клетъчната мембрана (плазмалема). Тя не само, че отделя външната от вътрешната среда, а и отговоря за функциите на клетъчните органели. Клетъчната мембрана е тънка полупропусклива структура, която заобикаля цитоплазмата на клетката. Нейните функции са да защитава целостта на клетката и да осъществява избирателната пропускливост. Повечето клетъчни органели в клетката също са покрити от мембрана. Мембраните, които се срещат в клетката биват: клетъчна мембрана, ядрена мембрана, мембрана на ендоплазматичния ретикулум, мембрани на митохондриите, лизозомите и апарата на Голджи.

Клетъчната мембрана се състои от смес от липиди и белтъци. Дебелината на клетъчната мембрана е около 5 nm. В зависимост от местоположението и ролята на мембраната в организма липидите могат да съставляват от 20 до 80% от клетъчната мембрана, като останалата част е представена от протеини. Липидите осигуряват гъвкавост на мембраните, а протеините спомагат за осъществяването на мембранния транспорт.

Мембранните липиди са представени от фосфолипиди, гликолипиди и холестерол. Липидите в мембраните осигуряват бариера, която пречи на преминаването на вода и водно разтворимите субстанции от една част на клетката към друга. Една от основните им задачи е да запазват разликите между екстрацелуларната (ЕЦТ) и интрацелуларната течност (ИЦТ), тъй като веществата се стремят да преминат през плазмалемата по своя концентрационен градиент, а двойният липиден слой играе ролята на бариера (хидрофобна преграда). Те понижават точката на топене и подобряват течливостта и гъвкавостта на мембраната. Фосфолипидите образуват липиден бислой, благодарение на техните хидрофобни и хидрофилни части. Той е полупропусклив, което позволява само на определени молекули да дифундират през мембраната. Холестеролът е друг важен липиден компонент на плазмалемата, защото в известна степен обуславя нейната гъвкавост.

Клетъчната мембрана съдържа и мембранни белтъци, които са разделени на две групи: интегрални и периферни. Те осъществяват мембранния транспорт, рецепторни и ензимни функции.