Митохондрии (Mitochondrion)

   Митохондриите имат важно значение за доставянето на енергия на клетките. Името им произлиза от гр. митос - нишка и хондрион - зърно, т.к. погледнати под електронен микроскоп те се виждат като нишки и гранули. Митохондрии има почти във всички клетки. Те не се срещат в еритроцитите и вроговените кератоцити.
   Броят им е различен при отделните клетъчни видове. При клетки от един и същи вид те са с приблизително константен брой. Повече митохондрии са разположени на местата, където необходимостта от енергия е завишена.
   Характерно за тези клетъчни органели е, че те могат да се делят самостоятелно, без това да е координирано с просеца на клетъчно делене. Ако клетката, в която те са ситуирани увеличи активностт са, броят на разположените в нея митохондрии се увеличава.
   Средната продължителност на живота на митохондриите е 10 до 20 дни.
   Две мембрани - външна и вътрешна, ограничават двете митохондриини пространства - интермембранно и матриксно. В строежа на двете митохондриини мембрани има известни различия. Външната митохондриина мембрана е изградена от 50% липиди и 50% протеини. В нея са локализирани много ензими.

   Вътрешната мембрана има високо протеиново съдържание. През нея лесно минават малки йони. Нейните нагъвания се наричат митохондриални кристи, като техния брой е индикация за дихателната активност на клетките.
   В матрикса на митохондриите се намират електронноплътни гранули, в които има множество калциеви и магнезиеви йони, както и много ензими.
  ДНК на митохондриите е с кръгова молекула. От митохондриалните рибозоми се синтезират ензими, които участват в процеса на окислителното фосфорилиране.
   При абнормална митохондриална ДНК често се предизвикват смущения във функциите на митохондриите и последващи промени в структурата на някои системи в организма.