Патладжан

Патладжан (Solanum melongena) представлява храстовидно, културно растение, често присъстващ зеленчук в градината. Принадлежи към семейство Картофови (Solanaceae). Някои го наричат син домат. Видът се среща и като диворастящ, чиито плодове са много по-малки отколкото тези отглеждани в зеленчуковата градина. Китай е най-големият производител на патладжани в света за 2012-та година. Индия е на второ място, следвана от Иран, Египет и Турция.

Устройство на патладжан

Изображение: Earth100, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Патлажданът израства на височина от 40-50 до 150 сантиметра. Често е покрит с бодли. Стъблото му е крехко, слабо разклонено, оцветено в светло зелено, покрито с власинки. По-младите му разклонения имат лилаво-зелен цвят. Листата са с дължина от 10 до 20 см и ширина от 5 до 10 см. Те са големи, често бодливи, с изразено набразден листен ръб. Листните вени могат да имат лилаво-синьо оцветяване. Цъфти с бели или виолетови цветчета, които имат петделно венче и жълти тичинки. Плодовете са месести, с бяла сърцевина и тъмносиньо или лилаво-синьо оцветена кожа. Достигат на дължина до 30 см. Съдържат множество малки кафеникави семена. По зелената чашка и по дръжката на плода понякога се установяват бодли.

Разпространение на патладжан

Патладжанът води произхода си от Индия и Шри Ланка. Около 1500-та година се разпространява в Европа.

Използваема част на патладжан

Само плодът на растението е неговата използваема част. Много рядко, с лечебни цели се употребяват неговите листа.

Химичен състав на патладжан

Изображение: Miya.m, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Патладжанът съдържа около 80 полезни хранителни вещества. В зеленчука са открити фибри, манган, молибден, калий, витамин К, триптофан, витамин С, магнезий, фитонутриенти (кафеена киселина, хлорогенова киселина, флавоноида насунин), високо количество оксалати, витамин А, витамини от В-група, незаменима аминокиселина триптофан, соланин, минимални количества никотин. Недостатъчно узрелите патладжани не са така богати на витамини и минерали.

Лечебни свойства и приложение на патладжан

Насунинът, открит най-вече в обвивката на патладжана, е антиоксидант, който действа предпазващо от увреждане на клетъчните мембрани. При проведени изследвания в лабораторни условия, активността на веществото е била насочена най-вече към мозъчните клетки.

Насунинът понижава нивата на холестерола в кръвния ток и отложенията (плаките) по кръвоносните съдове. Понижава кръвното налягане, съдейства за подобряване на кръвообращението в организма и благоприятства състоянието на стените на кръвоностите съдове. Веществото нормализира дейността на имунната система при наличие на алергична реакция и синтез на колаген. Регулира метаболизма на желязото, свързвайки се с него. Регулацията на количеството на желязото в организма осигурява предпазването на същия от развитие на раково или сърдечно-съдово заболяване. Излишъкът от метала повишава производството на свободни радикали.

На хлорогеновата киселина в зеленчука се дължат неговите антибактерални, противомикробни и отново понижаващи нивата на лошия холестерол свойства.

Голямото количество оксалати в патладжана могат да утежнят състояние на пациент, който страда от остро или хронично заболяване на черния дроб, бъбреците и жлъчката. Страдащите от тези болести трябва да консумират патладжани в ограничени количества.

В някои страни патладжанът се използва като антидот при отравяне с гъби. Локално се прилага под формата на лапа при абсцеси, хемороиди и напукани зърна на гърдите.

Изображение: Em?ke Dénes, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Листата на растението са токсични и трябва да се използват само външно. Отвара от тях се използва за лечение на рани, действа успокояващо при изгаряния, абсцеси, херпес.

Пепелта от дръжките на патладжани се използва при лечение на чревни кръвоизливи, хемороиди и зъбобол.

Патладжанът е изключително много застъпен в кулинарията, особено по време на консервиране на плодове и зеленчуци за зимата. Влага се в множество ястия или се консумира пържен, печен.

Внимание!

Могат да се появят алергични реакции при консумацията и при манипулиране с патладжана (миене, белене, рязане). Признаците на алергия са сърбеж по кожата, сърбеж по устата, леко главоболие, стомашно разстройство.

Заглавно изображение: Karen and Brad Emerson, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons