Клетки в ликвора

Ликвора или гръбначно-мозъчна течност се съдържа в черепа и гръбначномозъчния канал. Представлява биологична течност, която притежава редица свойства и осигурява правилното функциониране на мозъчната тъкан и механична защита. Свойствата на ликвора се изменят при редица заболявания на нервната и други системи.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Изследване на клетки в ликвора се използва най-често, когато има съмнения за някое от следните заболявания или състояния:

Менингит
Енцефалит
Мозъчен или субарахноидален кръвоизлив
Полиомиелит
Туморен процес и др.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Специална подготовка за изследване на клетки в ликвора не е задължителна.

Метод на провеждане на изследването:

Материал за изследване на клетки в ликвора се взема най-често посредством лумбална пункция. Осъществява се чрез въвеждане на специална игла в гръбначномозъчния канал. Необходимото количество ликвор е 5-8 милилитра. Пробата се изпраща към лабораторията веднага след вземането, защото разрушаването на клетки в ликвора е ускорено. Там от нея се приготвя натривка и се оцветява (използва се оцветяване по Rehm, по Pappenheim и др.).

Какво ще усещате по време на изследването?

Лумбалната пункция се прави под местна упойка и не се усеща болка.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Рискове от увреждане на гръбначния мозък при лумбална пункция практически няма, защото краят му се намира по-нагоре в гръбначномозъчния канал. При спазване на условията за стерилност и възможността за внасяне на инфекция е минимална.

Резултати от проведеното изследване:

След пристигането на пробата в лабораторията, за да се направи изследване за клетки в ликвора се прави натривка на предметно стъкло.

Нормални стойности:

Нормално броя на клетките в ликвора е 0-5 в един микролитър.

Отклонения от нормата:

Увеличението броя на клетките в ликвора се нарича плеоцитоза. За сигурно патологични се приемат стойности над 10 клетки за микролитър, а за съмнителни - между 5 и 10 клетки на микролитър.

Диференцирането на изследваните клетки в ликвора е затруднено, поради някои особености, например бързото разрушаване и това, че броя на клетките в ликвора е много по-малък, отколкото в кръвта, което налага използването на специални техники (центрофугиране, седиментация и др.). Все пак при успешно диференциране се получава много информация за болестното състояние.