Тест за общ белтък в ликвор

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Тест за общ белтък в ликвор се използва за определяне на количеството белтък в ликвора, известен още и като цереброспинална течност, гръбначно-мозъчна течност и ликворна течност.

Ликворът играе роля на възглавница, която обгражда и предпазва главния и гръбначния мозък от травма.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването

Изследването се назначава, когато са налице съмнения за увреждане на централната нервна система (ЦНС) в резултат на:

• Асептичен менингит;
• Бактериален менингит;
• Енцефалит;
• Мозъчен абсцес;
• Мозъчен тумор;
• Мозъчен кръвоизлив;
• Епилепсия;
• Мултиплена (множествена) склероза;
• Невросифилис;
• Хронична полиневропатия;
• Деменция в резултат на метаболитна причина;
• Генерализиран клонично-тоничен гърч;
• Хидроцефалия и други.

Необходима ли е предварителна подготовка

Пациентът трябва да даде писмено съгласие преди извършване на процедурата.

Лекуващият Ви лекар трябва да знае, ако приемате медикаменти, които понижават съсирваемостта на кръвта:

• Варфарин (Warfarin);
• Клопидогрел (Clopidogrel);
• Аспирин (Aspirin) и др.

Важно е да информирате Вашия лекар, ако имате проблеми, засягащи гръбначния стълб, или неврологични заболявания.

Ако работата Ви е свързана с натоварване на гръбначния стълб, трябва да кажете на лекаря си.
Може да се наложи да си вземете почивен ден, когато провеждате изследването.

Метод на провеждане на изследването

За да се извърши тестът, необходимо е да се направи лумбална пункция.

За пробата е необходимо да се вземе от 1 до 5 ml гръбначно-мозъчна течност.

Пациентът трябва да легне на една страна и да сгъне краката си в коленете, като ги приближи максимално към гърдите си. Брадичката също се притиска надолу към гърдите.

Понякога пробата може да се вземе, когато пациентът е в седнало положение, но наведен напред.

След което:

• Кожата на гърба се почиства с антисептичен препарат и се покрива със стерилен операционен чаршаф;
• В долната част на гърба се инжектира локален анестетик за обезболяване на мястото на вкарване на иглата;
• Въвежда се спинална игла в гръбначно-мозъчния канал;
• Когато иглата е в позиция, взема се проба от цереброспиналната течност;
• Иглата се изважда, а мястото на убождане се почиства и превързва;
• Пациентът трябва да остане в легнало положение за няколко часа, за да се избегне развитието на хематом (кръвонасядане);

В редки случаи се прилагат и други методи за вземане на ликворна течност:

• Пункция на цистерналното пространство под окципиталната (тилната) кост в задната част на черепа;
• Пункция на мозъчните стомахчета при пациенти с потенциален хематом;
• Ликворна течност може да се вземе и от катетър, който вече е поставен — например шънт или дренаж в мозъчно стомахче;

След вземане, пробата се изпраща до лаборатория, където тест за общ белтък в ликвор се извършва на биохимичен анализатор.

Какво ще усещате по време на изследването

При повечето случаи процедурата трае между 30 и 45 минути, поради което може да Ви е некомфортно да заемате желаната от специалиста позиция на тялото.

• Когато се инжектира анестетика, ще усетите леко парене;
• Когато се въвежда спиналната игла, може да усетите натиск и лека болка, което отговаря на преминаването на иглата през тъканите, обграждащи гръбначния мозък.
  Тази болка трябва да отмине за няколко секунди;

Има ли рискове от провеждането на изследването

Лумбалната пункция е широко използван метод, но въпреки това съществуват някои медицински рискове, включително:

• Алергична реакция към анестетика;
• Кървене в гръбначния канал. Рискът от кървене е по-голям при хора, които приемат антикоагуланти;
• Главоболие, което може да продължи до 24 часа след теста.
  Ако главоболието продължава няколко дни (когато сте изправени, движите се или седите), може да се дължи на изтичане на цереброспинална течност;
• Инфекция, вторично причинена при убождането, когато иглата преминава през кожата;
• Когато е налице тумор или абсцес на мозъка, с данни за повишено вътречерепно налягане, лумбална пункция не се прилага, защото може да доведе до "вклиняване" на мозъчния ствол, което да доведе до по-тежка увреда и дори смърт на пациента;
• Възможна е увреда на нервите, водещи началото си от гръбначния мозък, ако пациентът промени позицията си по време на теста;
• Пункцията на цистерналното пространство е с повишен риск, защото е близо до мозъчния ствол и затова винаги трябва да се извършва под рентгенографски контрол;
• Пункция на мозъчните стомахчета е препоръчителна при пациенти с потенциален хематом.
  Това е много рядко използван метод и поради високия риск се прилага в операционна зала;
  

Резултати от проведеното изследване

Нормални стойности:

Стойностите варират в зависимост от лабораторията и са в диапазона 0.15-0.45 g/L (15–45 mg/dL).

g/L = грам на литър; mg/dL = милиграм на децилитър

Отклонения от нормата:

Анормалните стойности от теста предполагат наличието на заболяване на централната нервна система.

Повишени стойности:

• Увеличеното ниво на общия белтък може да е белег за:
  • тумор;
  • кървене;
  • възпаление;
  • травма;
• Затруднение в отока на гръбначномозъчната течност може да доведе до бързо натрупване на белтък в долната част на гръбначния стълб;
• Повишено ниво на общия белтък в ликвора може да се наблюдава и при пациенти-алкохолици;

Понижени стойности:

• Понижение в нивото на тоталния протеин може да означава, че тялото остро продуцира (произвежда) спинална течност, което от своя страна подсказва, че е налице изтичане на ликвор или се задържа вода в организма.
  Това рядко състояние се нарича остра водна интоксикация.
  

Кога не трябва да провеждате изследването

Лумбална пункция не трябва да се провежда при пациенти с:

• Тумор в задната част на мозъка, който упражнява натиск върху мозъчния ствол;
• Проблеми със съсирването на кръвта.
• Понижен тромбоцитен брой (тромбоцитопения);
• Пациенти, приемащи противосъсирващи медикаменти, като:
  • варфарин (warfarin);
  • клопидогрел (clopidogrel);
  • аспирин;