Вътремозъчен кръвоизлив МКБ I61
Заболяване, което се характеризира с повишаване на налягането в мозъчните кръвоносни съдове и излизане на кръв свободно в мозъчната тъкан, се нарича вътремозъчен кръвоизлив или вътремозъчен хематом. Вътремозъчните хематоми се срещат в около 5-20 % от случаите с тежки черепномозъчни травми. Тези кръвоизливи са най-често локализирани в коровите участъци на фронталните и темпоралните дялове на мозъка и могат да бъдат, както хомолатерални, така и контралатерални, съответно по механизма на директния удар и контраудара. Окципиталните (тилни) хеморагии са сравнително редки. В около 20 % от случаите кръвоизливите са множествени. Късни травматични хеморагии (кръвоизливи) се развиват в около 7 % от случаите на базата на руптурирала травматична аневризма.
Причините за развитието на вътремозъчен кръвоизлив могат да бъдат:
- рязко повишаване на артериалното кръвно налягане (хипертония);
- дълго време не лекувана хипертония;
- травматичен удар;
- инфекции на централната нервна система (ЦНС);
- туморни образувания;
- аномалии в структурата на мозъчните кръвоносни съдове.
Клиничната картина при вътремозъчен кръвоизлив се характеризира със следните оплаквания:
- силно и продължително главоболие;
- промяна в съзнанието;
- повръщане;
- в 50 % болните са с количествени нарушения на съзнанието - сопор или кома.
Установява се огнищна неврологична симптоматика още в началото на заболяването.
Диагнозата при вътремозъчния хематом се поставя с помощта на компютърна томография или магнитно резонансна томография. Чрез тях се визуализират контузионните огнища в паренхима на мозъчната тъкан, определя се тежестта на мозъчния оток и наличието на други усложнения.
Лечението на вътремозъчния кръвоизлив зависи от големината на мозъчните поражения. При големи хематоми се пристъпва към оперативно отстраняване. Смъртността е голяма и достига до 75 % от случаите. Преживелите имат обикновено тежки остатъчни прояви, като хемипарези, афазии, сетивни нарушения и други.
Коментари към Вътремозъчен кръвоизлив МКБ I61