Вътремозъчен кръвоизлив в малкия мозък МКБ I61.4

Вътремозъчен кръвоизлив в малкия мозък представлява наличие на кръвна колекция в бялото вещество на малкомозъчните хемисфери. Причините за възникване на този вид кръвоизлив не се различават от причините за възникване на останалите видове кръвоизливи. Дългогодишна анамнеза за артериална хипертония, придружена от дегенеративни промени на стените на кръвоносните съдове и последваща руптура са едни от най-честите причини за възникване на типичния малкомозъчен кръвоизлив. Кръвоизливи от тумори, кръвни дискразии, амилоидна ангиопатия, артериовенозни малформации, травма и злоупотреба със симпатомиметици са други по-рядко срещани причини за вътремозъчен кръвоизлив.

Клиничната изява на вътремозъчен кръвоизлив в малкия мозък се характеризира с остро начало. Симптомите варират в много голяма степен, в зависимост от размера и разположението на кръвоизлива. Основните симптоми, наблюдавани при този вид кръвоизливи са главоболие с рязко начало, гадене, повръщане, нарушена походка, замайване, световъртеж, дизартрия, загуба на съзнание, болки в тилната област и други.

По време на прегледа може да се установи неравномерно дишане, нарушен оклуцефален отговор и различни нарушения на очните движения, нарушени или липсващи зенични рефлекси, атаксия на крайниците, дизартрия, вратна ригидност, нистагъм, слабост на фациалис. Възможно е да се наблюдават и неврогенни кардиопулмонални усложнения като белодробен оток, хипертония, брадикардия и аритмия.

Диференциална диагноза на вътремозъчен кръвоизлив в малкия мозък се прави с емболичен инсулт, кръвни дискразии, субдурален хематом, синкоп, субарахноидален кръвоизлив, лакунарни синдроми, артериовенозни малформации и други. Диагнозата се постава с помощта на компютърна томография на главата и ангиография на мозъчните съдове. В по-късен етап магнитният резонанс може да бъде от полза за проследяване развитието на заболяването.

Хирургичната интервенция представлява основен метод за лечение на вътремозъчен кръвоизлив в малкия мозък, въпреки че някои пациенти с малки кръвоизливи могат да бъдат лекувани консервативно. Все по-детайлно се разглеждат критериите за хирургично лечение с цел по-добра селекция на подходящите пациенти. Повечето изследователи са съгласни, че пациенти в съзнание и с Glasgow coma scale точки 14 или повече, с малки кръвоизливи (под 30 мм) и без хидроцефалия, обикновено са показани за консервативно лечение и мониториране отблизо. Въпреки това, някои пациенти, които изглеждат стабилни могат да се влошат внезапно и да възникне необходимост от хирургична интервенция. Критерии за хирургично лечение на вътремозъчен кръвоизлив в малкия мозък са:

- систолично кръвно налягане над 200 mm Hg;

- анормални роговични и окулоцефални рефлекси;

- хематом с диаметър над 30 мм;

- интравентрикуларен кръвоизлив;

- остра хидроцефалия;

- изкривяване на мозъчния ствол.