Вътремозъчен кръвоизлив, неуточнен МКБ I61.9

Мозъчният кръвоизлив е състояние, което се характеризира с наличие на кървене в мозъчната тъкан. Често се използва като синоним хеморагичен мозъчен инсулт.

Вътремозъчните кръвоизливи представляват приблизително 10% до 15% от всички мозъчни инсулти. Мъжете са по-предразположение към поява на вътремозъчна хеморагия, в сравнение с жените. При едно скорошно проучване бе установено, че приблизително 34% от случаите с вътремозъчен кръвоизлив завършват летално в рамките на 3 месеца от настъпване на инцидента. Рецидивиращите кръвоизливи след първия инцидент остават сериозен проблем, особено при наличие на рискови фактори като високо кръвно налягане, употреба на антикоагуланти и други.

Причините за възникване на вътремозъчен кръвоизлив, неуточнен са:

- хипертония - може би това е една от най-честата причина за възникване на кръвоизлив в мозъка. Предполага се, че 60% от случаите са причинени от високо кръвно налягане. Пациенти със систолично кръвно налягане над 160 mm Hg или диастолично кръвно налягане над 110 mm Hg, имат 5 пъти по-висок риск от интрацеребрално кървене в сравнение с пациенти с нормално кръвно.

- церебрална амилоидна ангиопатия - това представлява възрастово обусловено анормално натрупване на протеин (амилоид) в кръвоносните съдове. Това също представлява главна причина за възникване на вътремозъчен кръвоизлив при възрастните индивиди. Според различни проучвания на нея се дължат приблизително 20% от случаите. В някои редки случаи, амилоидната ангиопатия може да предизвика спонтанната поява на множествени интрацеребрални хеморагии.

- употреба на антикоагуланти - представлява рисков фактор за възникване на вътремозъчен кръвоизлив, макар и не директна причина за неговата поява.

- аномалия на кръвоносните съдове на мозъка, тумори, употреба на кокаин или амфетамин и други.

Местоположението на кръвоизлива доста често може да помогне за определяне на причината. Хеморагия, локализирана в дълбоките слоеве на мозъка или мозъчния ствол, в повечето случаи е причинена хипертония, а хеморагия, локализирана в някой от лобовете на мозъка - от амилоидно натрупване.

Симптомите и признаците, наблюдавани при вътремозъчен кръвоизлив завися от местоположението на кръвоизлива. Независимо от локализацията на хеморагията, почти винаги се наблюдават главоболие, гадене, повръщане и нарушено съзнание. Кръвоизлив в някой от лобовете ще доведе до дисфункция на съответния лоб, с поява на симптоми като афазия, едностранна парализа (хемиплегия), нарушена чувствителност на едната страна на тялото (хемианестезия), хемианопсия или други. Кръвоизлив, локализиран в основата на мозъка (мозъчен ствол или малък мозък) може да причини симптоми като двойно виждане, световъртеж, нарушена координация на движенията или нарушено преглъщане. Големите хеморагии могат да доведат до кома. Възможно е да се наблюдават и гърчове в някои случаи.

Диагнозата вътремозъчен кръвоизлив, неуточнен, може да се постави с помощта на образни методи на изследване - компютърна томография на главата, магнитен резонанс и в някои случаи ангиография на мозъчните съдове.

Вътремозъчен кръвоизлив, неуточнен може да доведе до някои усложнения като:

- увеличаване размера на кръвоизлива - размерът на кръвоизлива има значение за образуването на съсирек, като от неговите размери зависят преживяемостта и степента на неврологичен дефицит, ако пациентът оцелее. Установено е, че уголемяването на кръвния съсирек става в рамките на 24 часа след началото на кървене при около една трета от пациентите. Главен фактор за увеличаване на кървенето е употребата на антикоагуланти (варфарин и други). 50% от пациентите, с мозъчен кръвоизлив на антикоагулантна терапия, се влошават в рамките на първите 24-48 часа вследствие на допълнително кървене, като при тях се наблюдава висока степен на смъртност - около 64% в рамките на 6 месеца.

- хидроцефалия - представлява натрупване на спинална течност в мозъчните кухини (стомахчета, вентрикули). Това може да доведе до увеличаване размера на вентрикулите, покачено вътречерепно налягане и прогресивно неврологично увреждане. Кръвта може да предизвика обструкция на нормалните дренажни пътища на спиналната течност и води до временно пренасочване на течността през каналче, завършващо в мозъчните стомахчета, с цел понижаване на налягането и запазване на неврологичната функция. Развитието на хидроцефалия е предвестник за смъртност в рамките на 30 дни.

- мозъчен оток - това е течността, която се събира около кръвоизлива, и се развива след няколко часа от началото на кървене и допринася за размера на кръвоизлива и вторичните мозъчни увреждания. Мозъчният оток последвал кръвоизлива се увеличава със 75% през първите 24 часа, като е възможно по-нататъшното му увеличение през втората или третата седмица след кръвоизлива. Това причинява допълнително напрежение върху мозъчните структури, повишено вътречерепно налягане и допълнително неврологично увреждане.

- гърчове - те могат да се развият при мозъчен кръвоизлив, в зависимост от местоположението на хеморагията, което води до допълнително усложняване на лечението. Около 8% от пациентите с мозъчен кръвоизлив имам гърчова симптоматика в рамките на 1 месец от началото на симптомите, като превалират тези със субклинични гърчове (незабележими гърчове). Появата на гърч при вътремозъчен кръвоизлив се свързва с влошаване на прогнозата и по-тежки неврологични увреждания. В тези случаи се препоръчва употребата на антиконвулсанти за лечение или превенция на това усложнение.

Лечението на вътремозъчен кръвоизлив, неуточнен, е проблематично, тъй като повечето от терапевтичните методи не повлияват значително изхода от заболяването. Очевидно, поддържането на основните жизнени функции на пациента е задължително условие, за благоприятен изход. Препоръчва се адекватно лечение и поддържане на кръвното налягане. Прекратяване приема на антикоагуланти и употреба на антидоти (когато е възможно) трябва да се има предвид в схемата на лечение. Ако кървенето се разпространи към централните кухини на мозъка (например стомахчетата), може да се прибегне към дренаж на спиналната течност с цел понижаване на вътречерепното налягане и избягване на допълнително увреждане на мозъка.