Полиневропатии и други увреждания на периферната нервна система МКБ G60-G64

Периферната невропатия представлява увреждане или заболяване на нервите, което може да наруши сетивността, движението, функцията на органите или жлезите, както и други аспекти на здравето, в зависимост от вида на засегнатите нерви. Най-честите причини включват системни заболявания, витаминен недостатък, медикаменти, злоупотреба с алкохол и др.

Периферната невропатия може да бъде 2 вида:

1. остра (с внезапно начало, бързо развитие и бавно оздравяване). Острите невропатии изискват бърза диагностика.
2. хронична (продължително протичане, като симптомите започват едва доловимо и напредват бавно) или .

Могат да бъдат засегнати моторните нерви (контролиращи мускулите), сетивните нерви и автономните нерви (контролиращи автономни функции като сърдечна честота, температура на тялото, изпотяване и др.).
Когато причината е неизвестна, невропатията се означава като "идиопатична".

Автономната невропатия е форма на полиневропатия, която засяга неволевата нервна система (автономната нервна система) и засяга основно вътрешните органи като мускулите на пикочния мехур, сърдечносъдовата система, храносмилателния тракт и половите органи.

Тези нерви не са под съзнателния контрол на човека и функционират автономно. Автономните нервни влакна образуват големи струпвания в гръдния кош, корема и таза, но извън гръбначния мозък. Въпреки това, те имат връзки с гръбначния мозък и в крайна сметка с главния мозък.

Най-често автономната невропатия се наблюдава при хора с дългогодишен захарен диабет тип 1 и 2. В повечето, но не във всички случаи, автономната невропатия се появява заедно с други форми на невропатия, като например сетивна невропатия.

Неврит е общ термин за възпаление на нерв или общо възпаление на нервната система. Симптомите зависят от засегнатите нерви, но могат да включат:

• болка
• парестезия (мравучкане и бодежи)
• парези
• хипоестезия
• анестезия на кожата
• парализа и загуба на рефлексите.

Класификация

Класификацията на периферната невропатия от броя на засегнатите нерви (мононевропатия, мононеврит мултиплекс или полиневропатия), вида на нервните клетки, които са основно засегнати (моторна, сетивна, автономна) или причината, която води до увреждане на нервите (възпаление, притискане, химиотерапия):

• мононевропатия - засяга единичен нерв. Най-честата причина за мононевропатия е физическото притискане на нерва - компресионна невропатия, като пример за такъв вид невропатия са синдрома на карпалния тунел и парализа на аксиларния нерв;
• мононеврит мултиплекс - едновременно или последователно участие (частично или напълно) на отделни несъседни нервни стволове, развиващо се с дни до седмици и обикновено представящо се с остра или подостра загуба на сетивни и моторни функции на отделните нерви. Засягането е асиметрично, но при прогресиране на заболяването дефицитите стават по-слети и симетрични, което прави разграничаването му от полиневропатия трудно;
• полиневропатия: - различава се в значителна степен от мононевропатията, често по-сериозна и засягаща повече области на тялото. При невропатия се засягат много нервни клетки в различни части на тялото, без значение от нерва, като не се засягат всички нервни клетки във всеки конкретен случай. При дисталната аксонопатия общия модел е, че клетъчните тела на невроните остават непокътнати, но аксоните са засегнати, пропорционално на тяхната дължина. Най-честата причина за този вид увреждане е диабетната невропатия. 

При демиелинизиращите полиневропатии, миелиновата обвивка на аксоните е увредена, което се отразява на способността на аксоните да провеждат електрически импулси.

Третият общ модел се отразява пряко на клетъчните тела на невроните, като обикновено се засягат или моторните неврони (болест на моторния неврон). или сетивните неврони (известно като сетивна невропатия или заднокоренчева ганглиопатия).

Клинична картина

Основните симптоми при полиневропатия включват:

• слабост или забавено движение;
• необичайни или неприятни усещания като изтръпване или парене;
• нарушено температурно усещане;
• нарушен баланс при изправено положение или ходене.

Може да се появя и симптоми от страна на вегетативната нервна система - замайване при изправяне, еректилна дисфункция и трудно контролиране на уринирането.

Невропатията може също така да причини:

- болезнени крампи (схващания)

- фасцикулации (потрепване на мускулите)

- загуба на мускулна маса

- промени в кожата и ноктите.

Моторната невропатия може да доведе до нарушения в баланса и координацията или мускулна слабост.

Сетивната невропатия може да причини:

• липса на усещане при докосване и вибрации
• нарушено усещане за позицията на тялото, което води до нарушение в координацията и баланса
• намалена чувствителност към промяна в температурата и при болково дразнене
• спонтанно изтръпване
• пареща болка
• кожна алодиния (силна болка, причинена от неболкови стимули, като например леко докосване)

Автономната невропатия може да доведе до различни симптоми в зависимост от засегнатите жлези и органи, но най-често срещаните прояви са:

• слаб контрол на пикочния мехур
• анормално кръвно налягане или сърдечна честота
• нарушено потоотделяне.

Видовете полиневропатии и други увреждания на периферната нервна система са:

• Наследствена и идиопатична невропатия мкб G60
• Възпалителна полиневропатия мкб G61
• Други полиневропатии мкб G62
• Полиневропатии при болести, класифицирани другаде мкб G63*
• Други увреждания на периферната нервна система мкб G64

Клиничната картина, диагнозата и лечението при различните видовете полиневропатии и други увреждания на периферната нервна система са специфични и са разгледани поотделно в съответното за полиневропатията МКБ.