Ендоцитоза

Ендоцитозата е форма на активен транспорт, при която клетката транспортира молекули от екстрацелуларното към интрацелуларното пространство. Способността на клетките да си доставят различни вещества, разположени във външната им среда, има значение за осъществяването на много от процесите, протичащи в клетките (като например: усвояването на хранителните вещества, премахването на мъртвите или увредени клетки от тялото, осъществяване на защита срещу микроорганизми и други). При извършването на ендоцитоза, плазмената мембрана на клетката се вгъва навътре, като по този начин формира джоб, в който попада материалът, който предстои да бъде внесен в нея. Постепенно този джоб потъва навътре в мембраната и се затваря от горната си страна като по този начин се отделя от плазмената мембрана и формира мембранно обособено мехурче, съдържащо определеното вещество.

Видове ендоцитоза

В зависимост от веществото, което се поглъща от клетката, различаваме следните видове ендоцитоза:

• пиноцитоза – поемане на течност или разтвор. Пиноцитозата се извършва от всички еукариони клетки и е особено важна за поемането на макромолекули;
• фагоцитоза – поемане на твърди частици (бактерии, вируси, клетъчни остатъци). Фагоцитозата се извършва само от специализирани фагоцитиращи клетки.

И при двата процеса везикулите не освобождават своето съдържание, а се преобразуват в ендозоми (при пиноцитозата) и фагозоми (при фагоцитозата), които се сливат с лизозомите и едва след това освобождават своето съдържание.

Фагоцитоза

Фагоцитозата започва с образуване на пипаловидни израстъци на плазмената мембрана, които заобикалят частиците, които ще бъдат поети от клетката. По този начин се образува голяма везикула в клетката, наречена фагозома. След това фагозомата се слива с клетъчните лизозоми. В лизозомите се намират смилателни ензими, които разграждат попадналите частици до много малки молекули. Последните се транспортират до цитозола. При човека специализирани във фагоцитозата са белите кръвни клетки, наречени макрофаги. Те използват фагоцитозата, за да защитят организма от инвазията на микроорганизми и инфекции, както и да премахнат увредените и остарели клетки.

Пиноцитоза

Пиноцитозата започва с малки вгъвания, подобни на дупчици по клетъчната мембрана, в които се съхранява течността, която ще бъде внесена в клетката. Тези малки вгъвания потъват навътре в цитоплазмата и попадат в плазмената мембрана. Често срещана форма на пиноцитоза е рецептор-зависимата ендоцитоза. При този вид ендоцитоза селективно се внасят в клетката специфични молекули, които се намират в ниски концентрации в извънклетъното пространство (хормони, растежни фактори, антитела, желязо, ензими, витамини, холестерол). Тези специфични молекули преди да бъдат погълнати от клетката се свързват с рецепторни протеини, които са разположени по външната повърхност на клетъчната мембрана. При този вид транспорт след като даденото вещество се свърже с рецептора, се образуват малки везикули, покрити от белтъка клатрин, които прогресивно се вгъват и попадат в цитоплазмата. Когато клатриновите везикули се окажат от вътрешната страна на плазмената мембрана, слоят клатрин бива премахнат. Така везикулите, които все още съдържат рецепторен протеин, попадат в мембранни органели, наречени ендозоми. Ендозомите изпълняват функцията на сортиращи станции – тук молекулите биват групирани и пакетирани във везикули, като в този си вид се пренасят до различни части на клетката. Съдбата на рецепторите, взимащи участие в рецептор-зависимата ендоцитоза може да е следната: 1) могат да бъдат рециклирани и върнати на същото място от мембраната, където са били и преди; 2) могат да бъдат транспортирани до друга част на мембраната; 3) могат да бъдат транспортирани до лизозомите, където да бъдат разрушени.