Начало Медицинска енциклопедия Физиология Физиология на нервната система Обща физиология на нервната система Рефлексна дейност на нервната система

Рефлексна дейност на нервната система

Рефлексна дейност на нервната система - изображение

Въпреки изключителното си многообразие, преобладаващата част от дейността на нервната система, представлява по своята същност рефлексна дейност. Рефлексът е отговорът на организма на настъпилите промени във външната или вътрешната среда, в осъществяването, на който участва нервната система. Най-често даваният пример, когато се говори за рефлексна дейност на нервната система е рефлексът на отдръпването. Докосването с ръка на горещ предмет води до рефлекторно отдръпване на ръката или настъпването с крак на остър предмет предизвиква съкращение на мускулите на бедрото и повдигане на крака. По този начин чрез рефлекса на отдръпване става отстраняването на индивида от обекти с увреждащ характер.

Рефлекторни по своя характер са и движенията на стомаха и червата, секрецията на стомашен и чревен сок, изпразването на пикочния мехур и дебелото черво. В тези случаи секрецията на жлезите и съкращението на гладката мускулатура настъпват в отговор на дразнения, изхождащи от съдържимото, което изпълва съответните кухи органи. Постепенното изпълване на пикочния мехур води до разтягане на стените му. При това се дразнят разположените там стреч-рецептори. Възникналото възбуждане се предава до кръстцовите сегменти на гръбначния мозък. Оттук се изпраща възбуден сигнал за съкращение на гладката мускулатура на стените на мехура и за отпускане на сфинктера му, вследствие на което мехурът се изпразва.

рефлекс на отдръпването

Анатомичната основа на рефлекса е рефлексната дъга. В най-общ план всяка рефлексна дъга е изградена от няколко части:

  1. рецептори;
  2. сетивен (аферентен) неврон;
  3. междинни неврони;
  4. двигателен (еферентен) неврон;
  5. изпълнителен орган (ефектор).

рефлексРецепторите са възприемащата част на рефлексната дъга. Те са крайни разклонения на сетивните неврони или специализирани клетки, свързани с тях. Въздействащите дразнители (механични, химични, термични и други) водят до възбуждане на рецепторите. Възникналото възбуждане се предава по израстъците на сетивните неврони, чиито тела се намират в гръбначно-мозъчните ганглии и в ганглиите на черепно-мозъчните нерви, до централната нервна система. Всяка рефлексна дъга има свое представителства в определен участък на централната нервна система. Понякога този участък се нарича за по-образно център на съответния рефлекс. Тук съществуват един или няколко междинни неврони, които осъществяват връзката между сетивните и двигателните нервни клетки. Телата на двигателните неврони са разположени в предните и странични рога на гръбначния мозък или в двигателните ядра на главния мозък. Аксоните на двигателните нерви достигат до съответния изпълнителен орган (ефектор), който може да бъде скелетен мускул, кръвоносен съд или жлезиста клетка.

Съществуват рефлексни дъги с различна сложност. Те се различават главно по броя на междинните неврони в рефлексната дъга. При рефлекса на отдръпване междинният неврон е един. При миотатичните (стреч) рефлекси – една група с изключително клинично значение, въобще липсва междинен неврон. В тези случаи сетивният неврон образува директен синаптичен контакт с двигателния неврон, като цялата рефлексна дъга е изградена от два неврона. В някои случаи броят на междинните неврони може да бъде изключително голям, като те може да са разположени както в един-единствен сегмент, така и в няколко съседни сегмента на гръбначния мозък, а понякога може да преминават и в главния мозък.

нервна системаВ зависимост от местоположението на рецепторите, рефлексите се разделят на три групи:

  • интерорецептивни – рецепторите са разположени във вътрешните органи, в кръвоносните съдове и в някои мозъчни структури;
  • екстерорецептивни – рецепторите са разположени в кожата и лигавиците;
  • проприорецептивни – рецепторите са разположени в мускулите, ставите и сухожилията.

В зависимост от вида на ефектора, рефлексите се подразделят на:

  • двигателни (моторни);
  • съдодвигателни;
  • секреторни.

В зависимост от начина на изработването им рецепторите се делят на:

  • безусловни – те са вродени и са проявени във всички представители на вида;
  • условни – те са придобити в хода на индивидуалния живот и са специфични за всеки индивид по отделно.

Според биологичната си значимост рефлексите са:

  • хранителни;
  • полови;
  • отбранителни;
  • ориентировъчни и други.

Инстинктът е сложна система от безусловни рефлекси, изпълняващи важна биологична функция. Различават се майчин инстинкт, инстинкт за самосъхранение, инстинкт за размножаване и други.

5.0, 4 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.britannica.com/science/human-nervous-system/Reflex-actions

https://www.cliffsnotes.com/study-guides/anatomy-and-physiology/the-nervous-system/reflexes

https://en.wikipedia.org/wiki/Reflex

Л. Витанова, Р. Гърчев; „Физиология на човека”; издателство АРСО

Arthur C. Guyton, M.D., John E. Hall, Ph.D.; „Text book of Medical Physiology“

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияАнатомияЛюбопитноИсторияФизиологияНовиниПсихологияСнимкиМедицински изследванияСпортЛайфстайлДиетиХранене при...Здравни съветиПатологияСпециалистиОрганизацииБотаникаНормативни актовеКлинични пътекиТестовеЛеченияЗаведения