Движения на тънкото черво

Движенията на тънкото черво имат значение за размесването и придвижването на чревното съдържимо, както и улесняването на резорбцията му. В тънкото черво продължава разграждането на химуса и реабсорбцията на вода, соли и хранителни вещества. Останалата нерезорбираната част се придвижва към дебелото черво. Освен за пропиване на хранителната маса с храносмилателни сокове, размесването осигурява и по-добър контакт с резорбционната повърхност. Тънкото черво извършва три вида движения, които се осъществяват от взаимно координиране на надлъжната и циркулярна мускулатура. Тези движения на тънкото черво биват перисталтични, сегментиращи и махаловидни.

Перисталтични движения на тънкото черво

Перисталтичните движения на тънкото черво придвижват химуса еднопосочно в посока към дебелото черво. Те се осъществяват от последователното съкращение на циркулярния слой по протежение на червата от оралния към аналния край, като съседния участък разположен дистално се отпуска.

След нахранване осезаемо се усилва перисталтичната активност, респективно движенията на тънкото черво. Отчасти причината за това е постъпването на химус в дванадесетопръстника, а също и на разтягането на стомаха, така че се включва и гастроентерален рефлекс. От стомаха надолу по стената на тънкото черво, от миентеричния плексус се осъществява този рефлексен механизъм. Разтягането на чревната стена също предизвиква перисталтичен рефлекс, който се включва чрез plexus myentericus.

По този начин той започва със съкращение на надлъжния и след това на циркулярния слой мускули. Друга функция на plexus myentericus е предаването на перисталтичната вълна от интрамуралния апарат. Някои хормони от гастроинтестиналния тракт ускоряват движенията на тънкото черво, а именно холецистокининът, бомбезинът и субстанция P.

Сегментиращи движения на тънкото черво

Сегментиращите движения на тънкото черво представляват ритмични редуващи се свивания и разпускания на пръстеновидните мускули, разположени в близки участъци. Съкратените участъци кратко време след това се отпускат, докато съседните се свиват. Сегментиращите движения на тънкото черво осъществяват размесването на химуса с храносмилателните сокове, както и със секретираните от панкреаса, жлъчката и червата вещества. Тези движения улесняват резорбцията, като осигуряват максимален контакт с тънкочревната лигавица. Тяхната честота в дуоденалния край е по-голяма, отколкото в илеоцекалния. Изразени като брой в минута, те са съответно - 16-22.min^-1 и 5-15.min^-1.

Махаловидни движения на тънкото черво

Махаловидните движения на тънкото черво представляват периодични, ритмични съкращения на по-големи участъци от тънкото черво, като за тях е характерно, че променят дължината на червото. Те съгласуват двигателната дейност и на двата слоя чревни мускули. Надлъжните мускули ритмично се свиват и се отпускат, като на известно разстояние тънкото черво ту се скъсява, ту се свива, ту се удължава и съдържимото му се премества и от стената и към нея. Честотата на ритмичните съкращения достига до 20.min^-1 в проксималните и от 5-10.min^-1 в дисталните отдели на тънкото черво.

Освен тези три основни движения на тънкото черво, могат да бъдат осъществени и движения от muscularis mucosae, също и от гладките мускулни влакна, намиращи се във villi intestinales. Стимулиран от локални рефлексни механизми чрез субмукозния плексус, мускулният слой на лигавицата може да реализира дълги или къси нагъвания на тънкочревната лигавица.

Получените по този начин гънки на лигавицата увеличават площта на чревната повърхност за резорбцията на витамини, соли, хранителни вещества и вода. Мускулните влакна, които навлизат във villi intestinales, също се съкращават и отпускат периодично. По този начин вилите се „изцеждат" към лимфо- и кръвообращението, като същевременно подпомагат резорбцията.

Електрична активност на тънкото черво

В надлъжния мускулен слой се заражда основната електрична активност на тънкото черво. Бавни електрични вълни се генерират по мембраната на надлъжно разположените гладкомускулни влакна. В дванадесетопръстника тяхната честота е 11-12.min^-1, като в дисталната част на илеума намалява на 7-9.min^-1.

Тактилните и стреч-рецептори генерират така наречените спайкови потенциали, надстроени по време на положителните фази на бавните вълни. Тези вълни са от II и III тип. Спайковите потенциали се разпространяват по циркулярните и надлъжните мускули, като предизвикват тяхното съкращение. Въпреки това, електричната активност на тънкото черво се определя бавните вълни в миоелектричните комплекси създават основния ритъм, които задават честотата на съкращенията.