Храносмилателни сокове

От няколко вида жлези разположени по хода на стомашно-чревния тракт, се отделят храносмилателните сокове.

Големи комплексни жлезисти образувания на храносмилателната система - черен дроб, панкреас, слюнчени жлези - секретиращи съответни за тях храносмилателни сокове - жлъчка, панкреатичен сок, слюнка. Тези храносмилателни сокове имат емулгиращи и храносмилателни функции. Дълбоко разположени тубулни жлези, намиращи се в стомаха и проксималната част на дванадесетопръстника, отделят стомашен и чревен сок.

Множество вдавания на епителния слой в подлигавичния слой секретират храносмилателни сокове. Тези вдавания се намират по протежение на по-голямата част от храносмилателния тракт. Те са представени от няколко специализирани секреторни клетки - епителни и слузни чашковидни клетки. Чашковидните клетки отделят слуз, а епителните - предимно серозен чревен сок. Те са наречени крипти на Либеркюн. Чашковидни клетки, представляващи едноклетъчни слузни жлези по лигавицата, влизащи в състава на повечето части на храносмилателната система, самостоятелно секретират слуз директно в лумена, без да се съгласуват взаимно.

Храносмилателните сокове, съдържат различни ензимни системи, органични и неорганични соли, слуз, някои киселини (жлъчни киселини, солна киселина и др.). Те се отделят и образуват от жлезистите клетки.

Секреция на органични соли

Изображение: pacbio.com

Веществата необходими за формирането на всеки храносмилателен секрет преминават чрез активен транспорт или чрез дифузия от капилярите към основата на жлезистата клетка, където намиращите се много на брой митохондрии осигуряват енергията за изграждането на АТФ.

Секрецията на органични соли се стимулира от постъпващите хранителни вещества, както и енергията от АТФ се използват изцяло в ендоплазмения ретикулум. Долепените до ретикулума рибозоми са свързани с образуването на белтъците в храносмилателните сокове. Всички секретиращи се материали, се транспортират през и в тубулите на ендоплазмения ретикулум. За около 20 минути те стигат до везикулите на апарата на Голджи, намиращ се близо до секреторния край на жлезистата клетка. По този начин везикулите остават дотогава, докато хормонални или нервни въздействия не предизвикат изхвърляне на съдържимото им през клетъчната мембрана.

В процесите на секреция на органични соли, тези въздействия увеличават мембранния пермеабилитет за калциевите йони, навлизащи в клетката. Калциевите йони предизвикват включване в мембраната на много от мехурчетата, както и последващото им разпукване и излизане на съдържимото им. Този процес се осъществява чрез процеса екзоцитоза.

Секреция на вода и неорганични соли

Изображение: Boumphreyfr, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Нервните импулси оказват специфични ефекти на основната част на жлезистата клетъчна мембрана. Те стоят в основата на секрецията на вода и неорганични соли. Нервните импулси предизвикват активен транспорт на хлорните аниони от екстрацелуларната течност към клетката. След повишената електроотрицателност се установява навлизане на катиони - процес, който увеличава осмотичната концентрация в клетката и навлизането на вода от екстрацелуларната течност в нея.

Раздуването на клетката е свързано с образуването на микроскопични „пукнатини" по секреторната повърхност на жлезистата клетка. По този начин се отделят вода и неорганични соли от секреторния край на клетката към лумена на каналчетата. Механизмът е възможен поради това, че нервните окончания завършват предимно по базалната част на жлезистата клетка.

Направени изследвания сочат, че мембранният потенциал на тази част на клетката е около 30-40 mV с положителен заряд от външната и с отрицателен заряд от вътрешната страна. Изследванията сочат още, че парасимпатиковата стимулация води до хиперболизация на мембраната, със стойности 10-12 mV, по-ниски от Е0. Тази поляризация продължава няколко секунди след нервния импулс и се дължи на преминаването на аниони през мембраната навътре в клетката. Подобни са и хуморалните ефекти върху клетъчната мембрана.

Секреция на слуз

Изображение: Boumphreyfr, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Секрецията на слуз е важен за храносмилателната система физиологичен процес. Слузта представлява гъст секрет, който съдържа вода, електролити, както и няколко гликопротеина (полизахариди с малко количество протеини). Съставът на слузта претърпява незначителни промени в различните части на храносмилателната система.

Функциите, които изпълява слузта, са няколко. Една от тях е да слепва плътно хранителни и други частици. Слузта се разстила и покрива с тънък слой повърхностите, като улеснява придвижването на хапката и хранителния химус. Друга функция, която обуславя секрецията на слуз, е участието й в слепването и оформянето на фекалните маси. На гъстотата й се дължи свойството да покрива чревните стени, като по този начин предотвратява прекия контакт на хранителния химус с лигавицата.

Слузта е резистентна към смилателното действие на стомашно-чревните ензими. Нейните гликопротеини имат буферна роля за малки количества киселини и основи, а бикарбонатните аниони неутрализират киселините.

Заглавно изображение: columbia.edu