Секреция на чревен сок

В резултат на дейността на Люберкюновите жлези, слузните чашковидни клетки и комплексните слузни жлези на Брунер се осъществява секрецията на чревен сок. Образуването на чревния сок се извършва от епителните клетки на Люберкюновите жлези. Неговото рН е между 8,3 и 9,3, като наподобява изцяло екстрацелуларната течност. Резорбцията му се осъществява бързо от villi intestinales.

Движението на течност от криптите до вилите играе роля на течен транспортен механизъм за резорбцията на веществата при допира на химуса с вилите. В това се изразява една от основните функции на секреторната дейност на тънкото черво, а именно резорбция на хранителни вещества.

Процес на непрекъсната митоза се наблюдава в епителните клетки от дълбоките части на Люберкюновите крипти. Новообразуваните клетки постепенно се придвижват от базалната мембрана нагоре и навън от криптите към крайните части на чревните въси. По този начин те попадат в чревния сок. Средно около 5 дни е жизненият цикъл на една чревна епителна клетка. Своевременното възстановяване на появили се олющвания на лигавицата се осигурява от бързият растеж на нови епителни клетки. В случаите, когато чревните секрети не съдържат клетъчни разпадни продукти, те почти не съдържат ензими.

Със секрецията на чревния сок се отделят и множество ензими, които се намират в него. Те представляват вътреклетъчни ензими, освободени при разрушаването на клетъчни елементи. Тези ензими катализират хидролизата на хранителните вещества и се намират по граничната четковидна повърхност на лигавичния епител, по външната повърхност на villi intestinales, непосредствено преди резорбцията им.

Слузта на чревния секрет се отделя от останалите чревни жлези - слузните чашковидни и брунеровите клетки, както и допълнително от чашковидните клетки на люберкюновите крипти. Множество комплексни слузни брунерови жлези са разположени в първите няколко сантиметра на дванадесетопръстника, най-вече между papilla Vateri и пилора. Тяхната секреция се задържа от симпатиковата нервна система, а се включва в отговор на стимулация на n. vagus, на пряко тактилно дразнене на чревната лигавица и при действието на чревни хормони (особено това на секретина).

Слузта секретирана от жлезите на Брунер има защитна функция - предпазва лигавицата на дуоденума от смилателното действие на стомашния сок. Бързата и силна ответна реакция на този вид жлези при постъпването на храната от стомаха в дуоденума, бива координирана чрез n. vagus. При симпатикова стимулация поради намаляване на отделената слуз, дуоденалният булбус може да остане незащитен. Поради тази причина симпатиковата стимулация се явява един от факторите, определящи именно тази част на стомашно-чревния тракт, като място на което възникват около 50 % от пептичните язви. От чашковидните клетки, разпръснати по цялата повърхност на чревната лигавица се секретира слуз - като реакция на предимно химични и тактилни дразнения.