Регулация на панкреатичната секреция

Основна роля за регулацията на панкреатичната секреция са хуморалните фактори, които са от голямо функционално значение. Хормонално-хуморалните регулаторни механизми са с по-бавно настъпващ ефект, който е по-продължителен. Те обуславят оптималния качествен и количествен състав не само на панкреатичната, но и на цялата чревна секреция. Нервната регулация на панкреатичната секреция е почти аналогична на стомашната, като двете протичат почти едновременно. Това се дължи на факта, че 2-3 min след приемът на храна по същия рецепторен механизъм на устната кухина, от аферентната и еферентната сигнализация, по същите нерви се включват парасимпатикови безусловни вагални рефлекси на отделяне на панкреатичен сок.

Опитите, които доказват нервната регулация на панкреатичната секреция, отново се базират на така нареченото мнимо хранене, като този път на куче е направена панкреатична фистула вместо стомашна. Опити с двойна ваготомия допълнително потвърждават това, тъй като след нея се преустановява панкреатичната секреция.

При дразненето на n.vagus, както и при въвеждането на ацетилхолин, ефектът е умерено отделяне на панкреатичен сок, който се характеризира с богато ензимно съдържание. Практически симпатиковата стимулация няма никакъв ефект. Под влияние на условно рефлексни дразнители също настъпва панкреатичната секреция. Такива дразнители могат да бъдат: видът на храната, обстановката съпътстваща приемането й. Местни рефлексни механизми и вагални рефлекси от химично, тактилно и обемно дразнене на лигавицата на дуоденума при контакт с хранителния химус също са включени в комплексната нервна регулация.

Нервната регулация се последва от хуморалната. Тук основна роля изпълнява секретинът, който заема особено важно място сред хормоните на стомашно-чревния тракт. Bayliss и Starling през 1902 година устоновяват, че инжектиран венозно кисел екстракт от дуоденална лигавица, предизвиква панкреатична секреция в обилни количества. Ефектът продължава и след неутрализирането на киселия екстракт.

Установено е, че от клетките, които са разположени дълбоко в слузните жлези на проксималните отдели на тънкото черво, се отделя секретин в неактивна форма - просекретин. Секрецията му се стимулира от солната киселина и от разградени продукти на белтъците, които го прегръщат в секретин. До панкреаса секретинът достига по кръвен път, като предизвиква обилна секреция, която е богата на хидрокарбонати и вода от клетките на каналчетата. Въздействието му върху тези клетки се извършва посредством цАМФ (цикличния аденозинмонофосфат).

Секретинът потиска отделянето на солна киселина. Той засилва ефекта на холецистокинин за образуването на богат на храносмилателни ензими панкреатичен сок. Секретинът оказва лек инхибиращ ефект върху моториката на по-голяма част от гастроинтестиналния тракт и предизвиква съкращение на пилорния сфинктер. Друг негов ефект, който е установен е увеличаването на инсулиновата секреция под негово въздействие.

Секретиновият механизъм изпълнява важна роля в регулацията на панкреатичната секреция и храносмилането в дванадесетопръстника. Секретинът се отделя в обилни количества, когато рН на съдържимото в дуоденума спадне под 4-5. Той стимулира секреция с висока концентрация на NaHCO₃ (до 145 mmol/l), който неутрализира солната киселина. В резултат на това се образува NaCl и H₂CO₃. Въглената киселина се дисоциира на CO₂ и H₂O, като CO₂ дифундира в кръвта. Така чревното съдържимо става алкално и прекъсва действието на пепсина. Когато настъпи нарушение в този механизъм на неутрализиране на HCl в дуоденума, възникват така наречените пептични язви (ulcus pepticum), тъй като чревната лигавица се уврежда от силно киселия стомашен сок. От своя страна хидрокарбонатната секреция осигурява оптимално рН за действието на панкреатичните ензими (рН е средно 8).

По механизма на обратната връзка се регулира отделянето на секретина. Именно той обуславя навлизането на алкален панкреатичен сок в дванадесетопръстника, неутрализиращ киселото стомашно съдържимо и преустановява хормоналната секреция.

В хуморалната регулация на панкреатичната секреция участва и холецистокининът. По отношение на мястото и факторите отделянето на този хормон е сходно с това на секретина, но действието му е различно. Холецистокининът стимулира съкращенията и изпразването на жлъчния мехур, както и повишава секрецията на богат на ензими панкреатичен сок (подобно влиянието на вагуса, но в по-значителна степен). Холецистокининът подсилва действието на секретина по отношение отделянето на алкален панкреатичен сок. Той стимулира съкращението на пилорния сфинктер, като по този начин възпрепятства връщането на дуоденалното съдържимо в стомаха. Друг негов ефект е потискане изпразването на стомаха. Холецистокининът ускорява чревната перисталтика (и на тънкото, и на дебелото черво), а заедно с гастрина стимулира глюкогоновата секреция след белтъчно хранене.

Секрецията на холецистокинина се повлиява от обемно дразнене, но особено от продукти на разграждането на белтъците до аминокиселини и на мастите до висши мастни киселини. По механизма на положителната обратна връзка се регулира секрецията на холецистокинина, понеже стимулираните от него секреции на панкреатичен сок и жлъчка допринасят за по-нататъшното разграждане на мастите и белтъците, а продуктите получени при това смилане - усилват отделянето на хормона. Положителната обратна връзка се прекъсва при преминаването на тези продукти дистално по тракта.

В лигавицата на дуоденума е установен и друг ензим, наречен химоденин, който също участва в хуморалната регулация на панкреатичната секреция. Той предизвиква повишаване секрецията на химотрипсиноген от задстомашната жлеза.