Регулация на чревната секреция

При поемането на храната се включва сложната нервно-рефлексна фаза за отделяне на стомашен сок (и по-малко панкреатичен), но това не оказва съществено влияние върху секрецията на тънкото черво, доказано в условия на мнимо хранене.

Регулацията на чревната секреция не е така тясно свързана с общите рефлексни реакции на храносмилателната система. Симпатиковите нерви задържат чревната секреция, докато n. vagus я увеличава. В регулацията на чревната секреция от особено значение са местните рефлексни механизми, свързани с химични и механични дразнения при наличието на хранителен химус в чревния лумен. Ако, количеството на химуса е по-голямо се отделя повече чревен сок.

Процесът може да бъде демонстриран на изолирана чревна бримка с фистули на предната коремна стена по Thiry-Vella, при което чревна секреция се получава веднага при механично дразнене. Интрамуралните вегетативни плексуси участват в тези местни ефекти. Те осигуряват нормален реактивен фон на чревните жлези.

Чревните хормони осъществяват хормоналната регулация на чревната секреция, като същевременно повлияват и другите отдели на храносмилателната система. Тези хормони са най-вече холецистокининът и секретинът, които усилват чревната секреция.