Симпатиков дял на вегетативната нервна система

Вегетативната нервна система участва в регулацията на дейността на вътрешните органи без участие на съзнанието. Симпатиковият дял на ВНС е един от двата основни дяла на тази система, като другия е парасимпатиковият. Симпатикусът още се нарича тораколумбален (гръднопоясен) дял на ВНС. Основната му функция е да подготви тялото за отговор от типа „борба или бягство“.

Структура на симпатиковия дял на ВНС

В предаването на сигнала в симпатиковия дял на ВНС участват два вида неврони: преганглийни и постганглийни. Телата на преганглийните нервони са разположени в страничните рога на сивото мозъчно вещество на гръбначния мозък в сегменти от Т₁ до L₂ (от първи гръден до втори поясен сегмент). Аксоните им излизат през предните рога на гръбначния мозък в състава на съответния гръбначномозъчен (спинален) нерв. Веднага след напускането на гръбначния мозък те преминават през rami albicans в един от ганглиите на симпатиковата верига. Паравертебралната симпатикова верига от ганглии лежи от двете страни на гръбначния мозък. Аксоните на преганглийните неврони завършват със синаптична връзка с постганглийните неврони в ганглия, в който са навлезли или преминават през тези ганглии и окончават в друг ганглий от веригата.

Нервните влакна напускат паравертебралните ганглии в състава на:

• Симпатикови нерви – достигат до сърцето, белите дробове, хранопровода и гръдните кръвоносни съдове. Те оформят плексус около сънните артерии, откъдето достигат до слюнчените, носните и потните жлези и до дилататорния мускул на зеницата;
• Спинални нерви – част от постганглийните неврони се придвижват от паравертебралната симпатикова верига обратно към спиналните нерви. Това са влакна от тип С, които достигат до кръвоносните съдове на кожата, мускулите, потните жлези и гладките мускули на космените фоликули (пиелоеректорните мускули);
• Спланхникови нерви – в тях се намират влакна, които започват предимно от спинални нерви T₅-T₁₂, които преминават без прекъсване през паравертебралните ганглии и след тях формират спланхниковите нерви. Формират се ganglium celiacum, ganglium mesentericum superius, ganglium mesentericum infeirus. От тях или от паравертебралните ганглий започват постганглийните неврони на парасимпатиковия дял на ВНС, от където достигат до ефекторните органи.

От това разпределени на симпатиковите нерви може да се направи извода, че ефекторите по повърхността на тялото се инервират главно от спиналните нерви, ефекторите на главата и гръдната кухина от симпатиковите нерви, а тези разположени в областта на коремната кухина – от спланхниковите нерви.

Особености на симпатиковия дял на ВНС

Всеки преганглиен неврон окончава върху 20 и повече постганглийни неврона. Не е задължително симпатиковите влакна от различните сегменти на гръбначни мозък да инервират същите части на тялото, които инервират и спиналните нерви от същите сегменти. Наблюдава се припокриване на инервацията между някои от сегментите. На базата на тези факти разпределението на инервираните области от симпатиковите влана на гръбначномозъчните сегменти е следното: Т₁ инервират главата, от Т₂ - шията, Т₃-Т₆ - торакса, Т₇-Т₁₂ - абдоминалната област, Т₁₂- L₁ и L₂ - крайниците.

Преганглийните симпатикови влакна към надбъбречната медула преминават през паравертебралната симпатикова верига, без да образуват синаптични окончания. Те завършват директно върху видоизменени невронни клетки в медулата (сърцевината) на бъбрека. Тези видоизменени клетки секретират адреналин и норадреналин в кръвното русло. Ембриологично те са аналози на постганглийните неврони.