Секреция на панкреатичен сок

Панкреасът (задстомашната жлеза) е със смесена активност - ендосекреторна и екзосекреторна. Екзокринната секреция се изразява в отделянето на панкреатичен сок в дуоденума, а ендокринната - в изработването на хормони (инсулин, глюкагон, панкреатичен полипептид, соматостатин). Панкреасът е почти с еднаква на слюнчените жлези функционална структура.

Количество и състав на панкреатичния сок

За едно денонощие се отделят между 300 и 1000 ml (средно 700) панкреатичен сок, чието рН е 7,1-8,8. Алкалната реакция на панкреатичния сок се дължи на високото съдържание на NaHCO₃. Той съдържа много ензими, органични и неорганични соли.

Протеолитичните ензими са ендо- и екзопептидази. Към ендопептидазите се отнасят химотрипсиногенът и трипсиногенът, а към екзопептидазите - еластазата, рибонуклеазата, дезоксирибонуклеазата, карбоксипептидаза А и В и фосфолипаза А. Целият този набор от ензими осигуряват степенното разгръщане на белтъците до изграждащите ги съставки - аминокиселините.

В тънкото черво се отделя ентерокиназа. Под нейното въздействие трипсиногенът се превръща в трипсин, а по-нататъшното му образуване се осъществява по автокаталитичен път. Неговата смилателна активност е най-голяма при рН-оптимум 8, а основното му действие е да разгражда пептоните, пептозите и полипептидите, като то може да започне от протеините. Хемотрипсинът е с подобно действие. Той представлява активиран под влиянието на трипсина хемотрипсиноген. Останалите пептидази разграждат различните ди- и полипептиди до аминокиселини.

За секрецията на панкреатичен сок, важно значение имат липазата и естеразата, които са липолитични ензими. Най-активната от всички липази в храносмилателния тракт е панкреатичната липаза, която разгражда мастите до мастни киселини и глицерол. Панкреатичната естераза превръща холестероловите естери в холестерол. Амилоличитните ензими разграждат полизахаридите до дизахариди (амилаза) и дизахаридите до монозахариди (захараза, малтаза, лактаза).

Неактивното състояние на панкреатичните протеолитични ензими до момента на отделянето им в дванадесетопръстника е с важно значение, тъй като в противен случай биха предизвикали самосмилане на жлезата. Това не се случва и поради факта, че ацинозните клетки на задстомашната жлеза, които секретират ензимите, отделят едновременно и така наречения трипсинов инхибитор. Този инхибитор се складира в цитоплазмата на жлезистите клетки около ензимните гранули, като потиска активирането на трипсиногена в клетките, ацините и каналчетата на панкреаса. Трипсинът е активатор на останалите протеолитични ензими, поради което неговото инхибиране става причина и те да останат в неактивна форма.

Когато налягането в дуоденума се увеличи над 4 кРа, то може да причини връщане (рефлукс) на панкреатичен сок, който съдържа активен трипсин, в панкреатичните каналчета. Това може да доведе до тежки увреждания на панкреатичната жлеза (самосмилане).

Ензимите, които се съдържат в панкреатичния сок се отделят изцяло от ацините на жлезата, а бикарбонатните йони и водата - от епителните клетки на отводящите от ацините каналчета. Обилната секреция на панкреатичен сок води до отделянето на много вода и хидрокарбонатни йони. Концентрацията им може да достигне 145 mmol/l. Тази им стойност е 5 пъти по-висока от тази в плазмата, като е причината за неутрализирането на киселата реакция на стомашното съдържимо, което постъпва в дванадесетопръстника.

Механизмът, по който се осъществявана секрецията на воден разтвор на натриевия хидрогенкарбонат в панкреатичния сок, прилича на транспортните процеси в проксималните бъбречни каналчета и протича в описаната по-долу последователност. От кръвта въглеродният диоксид дифундира в клетката, като под влияние на карбоанхидразата се свърза с вода. Образува се Н₂CO₃, който дисоциира на Н⁺ и НСО₃^-. Водородните катиони получени при дисоциацията се разменят с натриевите катиони от кръвта чрез активен транспортен механизъм, а НCO_3^-, отново чрез активен транспорт преминава през клетъчната мембрана и лумена на каналчетата. В лумена на каналчетата преминават и натриевите катиони, като се свързват с НCO_3^-. Преминаването на натриевите катиони и хидрогенкарбонатните аниони от каналчетата създава осмотичен градиент, извличащ водата. Така се създава хидрокарбонатният разтвор на панкреатичния сок.