Жлъчен мехур (vesica biliaris (fellea))

Жлъчният мехур представлява кух фибромускулен орган с крушовидна форма. Разполага се по долната повърхност на десния чернодробен дял в специфично хлътване на тази повърхност - fossa vesicae felleae. Той играе ролята на резервоар за жлъчка, която се образува в черния дроб и по система от чернодробни жлъчни канали достига до мехура. При физиологични условия вместимостта на жлъчния мехур е от порядъка на 35-50 мл.

Основната функция на жлъчката е да подпомага смилането и резорбцията на мазнините в приетата храна. При попадане в стомашно-чревния тракт на храни, които съдържат мазнини се стимулира секрецията на холецистокинин от лигавични клетки на дванадесетопръстника и йеюнума. В отговор на стимулацията на холецистокинин, жлъчния мехур се съкращава ритмично и освобождава неговото съдържание в общия жлъчен канал, чрез който попада в дванадесетопръстника. Жлъчката или жлъчния сок емулгира мазнините в частично смляна храна, като по този начин подпомага тяхното усвояване. Жлъчният сок е съставен предимно от вода и жлъчни соли, но също така включва в състава си и жлъчни пигемнти - билирубин и биливердин, които са крайни продукт от метаболизма на хемоглобина на разрушените еритроцити.

Жлъчката, която се секретира от черния дроб и попада в жлъчния мехур има различен състав от тази, която се отделя от жлъчния мехур при стимул. По време на съхранението й в жлъчния мехур тя се концентрира чрез отстраняване на вода и електролити. Този процес се осъществява чрез резорбция на натриеви йони посредством активен транспорт през епитела на жлъчния мехур. Създаденото по този начин осмотично налягане, води до преминаване на вода и други електролити, които също се реабсорбират.

На жлъчния мехур се различават три части:

• дъно - fundus vesicae felleae;
• тяло - corpus vesicae felleae,
• шийка - collum vesicae felleae.

Дъното на жлъчния мехур представлява неговият сляпо завършващ край, който се подава под предния чернодробен ръб и влиза в контакт с предната коремна стена малко под хрущяла на девето дясно ребро. Дъното преминава в тяло, което е насочено нагоре, назад и леко в ляво. То завършва със стеснение, наречено шийка на жлъчния мехур, която от своя страна прехожда в жлъчния канал - ductus cysticus.

Жлъчният мехур е покрит частично от серозна ципа - коремница (перитонеум). С нея е постлана единствено свободната му повърхност и от нея се формира външната обвивка на мехурната стена - tunica serosa. Чрез тази повърхност се осъществява контакт с част от напречното дебело черво и дванадесетопръстника в областта на горната му извивка. Горната повърхност, с която жлъчният мехур заляга във fossa vesicae felleae, е покрита със съединителна тъкан, прикрепяща го здраво с черния дроб.

Останалите слоеве на мехурната стената са:

• мускулен слой - tunica muscularis vesicae felleae, е изграден от гладкомускулни влакна, който имат различно направление. Те биват циркулярни, коси и надлъжни. Най-голяма дебелина има мускулния слой в областта на шийката, след която прехожда в този на жлъчния канал.
• лигавица - tunica mucosa, формира във вътрешността на органа множество гънки - plicae tunicae mucosae vesicae felleae, които заграждат специфични многоъгълни поленца. Лигавицата е изградена от еднослоен цилиндричен епител с микровилозна върхова част и от собствена пластинка - lamina propria, състояща се от съединителна тъкан и кръвоносни съдове. В близост до шийката лигавицата съдържа жлези - glandulae mucosae, произвеждащи слуз.

Екстрахепаталните жлъчни пътища включват система от три жлъчни канала:

• общ чернодробен канал - ductus hepaticus communis;
• мехурен канал - ductus cysticus;
• общ жлъчен канал - ductus choledochus.

Общият чернодробен канал излиза от черния дроб и преминава между двата листа на хепатодуоденалната връзка - lig. hepatoduodenale. Той има дължина от порядъка на 4-5 см. Мехурният канал има дължина около 3 см и представлява непосредствено продължение на шийката на жлъчния мехур, което се насочва в низходяща посока, навлиза между листовете на lig. hepatoduodenale и се обединява с общия чернодробен канал. Лигавицата на мехурния канал образува спирално вървящи гънки, които се обозначават като plica spiralis. От сливането на общия чернодробен и мехурния канали се образува общият жлъчен канал, чиято дължината е средно 7-8 см, но може да достигне и до 12 см.

В началната си част ductus choledochus се локализира между двата листа на хепатодуоденалната връзка, в близост до нейния свободен ръб, като лежи отдясно на общата чернодробна артерия - a. hepatica communis, и порталната вена - v. portae. След това той преминава зад горната част на дуоденума, вмъква се между низходящата част на дуоденума и пред задстомашната жлеза. По надолу се слива с големия канал на панкреаса и образува с него ampulla hepatopancreatica, която завършва на върха на папила Vateri (papilla duodeni major).

Стените на големите жлъчни канали са изградени от: лигавица, постлана от еднореден цилиндричен епител, като в нея се откриват чашковидни клетки и слузни жлези, от слабо развит мускулен слой и от външен фиброзен слой.

Крайната част на общия жлъчен канал притежава добре изразена циркулярна мускулатура, представляваща сфинктера на този канал - m. sphincter ductus choledochi. Този мускул преминава в добре представено струпване от циркулярни мускулни влакна около ампулата - m. sphincter Oddi.

Жлъчният мехур се кръвоснабдява от a. cystica, а жлъчните канали от клончета на a. hepatica communis.

Лимфните съдове на жлъчния мехур и жлъчните канали се оттичат предимно в чернодробните лимфни възли, локализирани в областта на porta hepatis.

Инервацията на жлъчeн мехур и екстрахепаталните жлъчни канали се осъществява от симпатикови, парасимпатикови и сетивни нервни влакна, изхождащи от plexus celiacus.