Болест на жлъчния мехур, неуточнена МКБ K82.9

› Въведение

› Честота

› Основни заболявания на жлъчния мехур

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза 

› Лечение

› Усложнения

Въведение

Жлъчният мехур е структура, локализирана непосредствено под черния дроб. В него жлъчката се концентрира от 5 до 20 пъти чрез резорбция на йони и на вода. Натриевият транспорт се придружава от анионен поток (главно хлоридни йони) от жлъчката към междуклетъчното пространство. Резорбцията на йони повишава осмоларитета на течността в луменовия полюс на междуклетъчното пространство и се последва от резорбция на вода главно трансцелуларно (през латералната мембрана на епителните клетки).

Болест на жлъчния мехур, неуточнена е всяко нарушение на функцията на жлъчния мехур.

За едно денонощие се секретират от 600 до 1200 мл. жлъчка. Основните съставки на жлъчката са: жлъчни соли, фосфолипиди, холестерол, жлъчни пигменти, имуноглобулини, електролити и вода. Основните функции на жлъчката са: участие в смилането и резорбцията на липидите и мастноразтворимите витамини, и екскреторна функция. Имуноглобулините участват в защитата на организма от чревни инфекции.

Участието на жлъчката в смилането и резорбцията на липидите се дължи на жлъчните соли и фосфолипидите, които емулгират липидите и по този начин увеличават площта за действие на липолитичните ензими на панкреатичния сок. Болести на жлъчния мехур, неуточнени могат да нарушат смилането и резорбцията на мазнините.

Чрез жлъчката се секретират ендогенни вещества-холестерол, билирубин, стероидни хормони и екзогенни вещества-лекарства, тежки метали.

Болест на жлъчния мехур, неуточнена могат да се причинят от различни заболявания възпалителни, от запушване на жлъчния мехур и пътищата от различни причинители и да се получат различни усложнения като ходропс, перфорация, фистули, сраствания, дискинезия на мехура и други.

Честота

Жлъчно-каменната болест е едно от най-често заболявания, засягащи стомашно-чревния тракт. Като едно широко разпространено заболяване са направени множество епидемиологини проучвания, според които в САЩ всяка година се диагностицират 6,3 милиона мъже и 14,2 милиона жени със заболявания на жлъчния мехур.

Рак на жлъчния мехур е сред по-рядко срещаните заболявания като неговата честота е приблизително 2,5 случая на 100 000 души население. Увеличаващите се случаи на заболявания на жлъчния мехур особено през последните десетилетия, донякъде се дължи и на по-добрите диагностични методи.

Основни заболявания на жлъчния мехур

В статията болест на жлъчния мехур, неуточнена ще разгледаме следните състояния:

• Холелитиаза - образуването на конкременти в жлъчния мехур е състояние, известно като холелитиаза. Обикновено протича безсимптомно, но може да причини епизодично болка в дясно подребрие, комбинирано с други признаци и симптоми на заболяване на жлъчния мехур, като гадене, повръщане, висока температура и др. Коремната болка може да бъде объркана с други заболявания.
• Холецистит - възпаление на жлъчния мехур може да се прояви както в остра, така и в хронична форма. Ултразвуковото изследване е диагностичен метод на избор, като показва увеличена дебелина на стената на жлъчния мехур. Освен това, при остър холецистит се открива повишаване на броя на белите кръвни клетки. При такива пациенти основно се подхожда първоначално с антибиотично лечение, след което се преминава към хирургичното отстраняване на мехура.
• Полип на жлъчния мехур - доброкачествените полипозни новообразувания на жлъчния мехур са сред често срещаните патологични състояния. Някои от тях могат да причинят болка и дискомфорт при пациентите. Размерът на самите полипи определят донякъде симптоматиката. Симптомите на заболяването говорят за тежестта му. При полипи с размери по-големи от 10мм се препоръчва хирургичното отстраняване на жлъчния мехур поради опасност от различни усложнения.
• Рак на жлъчния мехур - злокачествените новообразувания на жлъчния мехур са рядкост и в повечето случаи се касае за аденокарцином. Тъй като повечето ракови заболявания в ранен стадий са асимптоматични, обикновено неоплазмите на жлъчния мехур се откриват в по-напреднал стадий и с лоша прогноза. Създадени са множество хипотези за чувствителността на индивида към рак с нотации за повишена чувствителност при пациенти с холецистит и холелитиаза.
• Жлъчна дискинезия - функционално заболяване на жлъчния мехур, при което е нарушен неговия тонус, както и тонусът на жлъчните пътища. Това води до освобождаване на жлъчка от жлъчния мехур и до хронична жлъчна колика. Диагностицирането на това заболяване понякога може да бъде трудно, като най-често се проследява жлъчната секреция от мехура чрез хормона холецистокинин. Именно този хормон е отговорен за стимулацията на жлъчна секреция.

Патофизиология

Жлъчката се произвежда от черния дроб и се насочва от жлъчните пътища към дванадесетопръстника за емулгиране и усвояване на мазнините. Заболяванията на жлъчния мехур се причиняват от аномалии в състава на жлъчката, анатомията или функцията на самия мехур. Черният дроб определя химичния състав на жлъчката и той може да бъде модифициран по-късно от жлъчния мехур и жлъчния епител.

Нарушенията в мотилитета на жлъчния мехур и стазата на жлъчка при пациентите води до образуването на конкрменти.

Симптоми

Болест на жлъчния мехур, неуточнена се проявява главно с коремна болка, локализирана в горната дясна част на корема. Тази болка е типична за жлъчната колика. Болката обикновено се проявява внезапно и се излъчва към дясното рамо и гърба, в зависимост от няколко фактора. Тя може да бъде постоянна или епизодична и да продължи от минути до часове. Болковият синдром при жлъчна колика е известен като симптом на Мърфи. Проявява се при опит за палпация на корема на пациента в горен десен квадрант. Той е показателен за възпалителен процес на жлъчния мехур и жлъчните пътища.

Други често срещани симптоми при заболявания на жлъчния мехур включват:

• Гадене
• Повръщане
• Висока температура
• Иктер (пожълтяване на кожата)
• Отпадналост

Диагноза

Болест на жлъчния мехур, неуточнена може да се диагностицира с помощта на различни методи на изследване:

• Анамнеза - най-характерни са анамнестичните данни за жлъчна колика, която започва известно време след консумация на холецистокинетични храни (мазнини, алкохол, шоколад, яйца) и се проявява със силна болка в епигастриума или дясното подребрие, с ирадиация назад към кръста, към дясната плешка или понякога към дясната част на шията. Най-честа причина за жлъчната колика е запушването на изхода на жлъчния мехур от заклещен камък, и много по-рядко от други причинители, което нарушава изпразването на жлъчния мехур и повишава налягането в него.
• Оглед - с общия оглед може да се установи субиктер и иктер (жълтеница). По кожата може да се наблюдават и следи от разчесване при механична жълтеница.
• Перкусия - с помощта на перкусията може да се установи симптомът на Ортнер, който е положителен при холецистит. Появява се болка в областта на жлъчния мехур след леко почукване с пръсти в тази област.
• Палпация - когато жлъчният мехур е увеличен и променен може да се опипа като овална формация с крушовидна форма, гладка повърхност, меко еластична консистенция с възможност за махаловидно странично раздвижване.
• Ехография - чрез ехографията може да се изобразят формата, местоположението, размерите, стената, съдържимото, подвижността и функцията на жлъчния мехур. Това е най-точния метод за уточняване на  болест на жлъчния мехур, неуточнена. Точността на ехографията в диагностиката на холелитиазата е над 95 %, а с помощта на ехографския образ може да се уточни диагнозата на болните с остър холецистит, хидропс на жлъчния мехур, хроничен калкулозен холецистит, някои случаи на вродени жлъчни аномалии, рак на жлъчния мехур, холедохолитиаза, холестеролоза, полип в жлъчния мехур, пневмобилия и др.
• Рентгеново изследване - с обзорна рентгенография могат да се установят калций съдържащи камъни, аеробилия, порцеланов жлъчен мехур и емфизематозен холецистит. Други видове рентгенови изследвания са: орална и венозна холангиохолецистография, инфузионна билиграфия, перкутанна трансхепатална холангиография и ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография.
• Други методи на изследване - компютърна томография, билиарна сцинтиграфия, дуоденално сондиране и др.

Лечение

Основните лечебни мерки при болест на жлъчния мехур, неуточнена включват:

Промени в начина на живот

Тъй като някои здравословни състояния увеличават риска от образуване на камъни в жлъчния мехур, промените в начина на живот могат да помогнат при заболявания на жлъчния мехур, особено при пациенти без симптоми. Наднорменото тегло и диабетът увеличават вероятността от камъни в жлъчката. Загубата на тегло и получаването на добър контрол върху диабета може да помогне за намаляване на риска.

Увеличаването на физическата активност също води до намаляване на риска от образуването на камъни в жлъчния мехур, заедно с понижаването на високи нива на триглицериди и холестерол. Често на пациентите се препоръчва отказ от тютюнопушене и ограничаване приема на алкохол.

Консервативно лечение

За справяне с остро или хронично възпаление на жлъчния мехур се използват различни лекарствени средства. Тъй като, при тези състояния основна е болката, основните лекарства, които се използват са именно болкоуспокояващи. За овладяване на възпалението се прилагат различни противовъзпалителни средства. Антибиотичното лечение също е препоръчително. Най-често се използват антибиотици с широк спектър на действие.

Хирургично лечение

Хирургичното отстраняване на жлъчния мехур се препоръчва при пациенти с неколкократни епизоди на холецистит. Операция засега е най-ефективният метод за лечение на активно заболяване на жлъчния мехур.

Отстраняването може да се извърши чрез отворена хирургия или лапароскопски. За предпочитане е лапароскопската холецистектомия, тъй като е минимално инвазивна. Освен това при лапароскопските операции пациентите се възстановяват значително по-бързо.

Усложнения

Различни усложнения могат да възникнат при пациенти с болест на жлъчния мехур, неуточнена, особено ако не са взети навременни мерки. Жлъчният мехур може да образува необичаен проход или фистула между жлъчния мехур и червата, за да помогне за транспортиране на жлъчка от черния дроб към дванадесетопръстника. Това е най-честото усложнения при хронично възпаление, свързано с камъни в жлъчния мехур.

Други усложнения могат да включват:

• Перфорация (образуване на дефект в стената на жлъчния мехур)
• Илеус (запушване на червата)
• Перитонит (бактериално замърсяване на корема)
• Злокачествена трансформация (рядко усложнение, но се наблюдава при някои пациенти, особено ако конкрементите и възпалението персистират за по-дълъг период от време)

Изображения: freepik.com