Илеус, неуточнен МКБ K56.7
Рубриката паралитичен илеус и непроходимост на червата без херния включва и развитието на илеус, неуточнен. Острата чревна непроходимост представлява прекъсване на чревния пасаж, поради запушване на лумена на червото от различни процеси, заклещване, усукване, притискане отвън, срастване или парализа на мускулатурата на червата.
При невъзможност за определяне и конкретизиране на причините, довели до развитието на илеус, се касае за неуточнена форма на заболяването.
Независимо от въпросителните около етиопатогенезата на заболяването, ранното откриване и назначаване на съответното лечение намалява риска от развитие на различни по тежест усложнения и подобрява прогнозата при отделните пациенти.
Особености и характерни симптоми
За развитието на чревна непроходимост допринасят многобройни причини, като често състоянието се развива под комплексното въздействие на няколко от тях.
Причините, които обуславят развитието на илеус, могат да се разделят на две основни групи:
- предразполагащи фактори и причини: наличие на сраствания, които предизвикват прегъване и заклещване, вродени аномалии в развитието на храносмилателната система, различни образувания в лумена на червата, като например чужди тела, тумори, жлъчни камъни, глисти и други
- провокиращи причини, водещи до илеус: провокатори за развитието на непроходимост са претоварването на храносмилателната система с обилно количество груба храна, голямото физическо натоварване, продължително гладуване, внезапно и рязко повишаване на вътрекоремното налягане и други
Основните патологични промени, настъпващи при развитието на чревна непроходимост (илеус), включват разстройство в моториката, разстройство на секрецията и резорбцията на червата, впоследствие с образуване на токсични субстанции в чревния лумен, загуба на течности и електролити, бактериална инвазия и развиващо се остро възпаление на перитонеума (перитонит).
Известни са много класификации на острата чревна непроходимост, изградени въз основа на различни фактори (причини, локализация, симптоматика и други).
Най-общоприето е разделянето на илеуса на механичен и динамичен:
- механичен илеус: при него е налице механична пречка за прекъсване на пасажа в червата. Среща се в над 95 процента от случаите, като се подразделя на обтурационен илеус (чревна непроходимост, причинена от запушване на лумен на червото от процес, който се развива в стената на червото, паразити, чужди тела или вследствие притискане на червото отвън от заболявания на съседни органи. При обтурационния илеус инервацията и кръвоснабдяването на червото не са нарушени), странгулационен илеус (вид чревна непроходимост, възникваща поради усукване, преплитане и други, протичайки като инкарцерация, инвагинация, волвулус, възлообразуване. При него има нарушаване в кръвоснабдяването и инервацията) и адхезивен илеус (развива се поради сраствания след заболявания или оперативни интервенции на коремните органи)
- динамичен илеус: подразделя се на паралитичен илеус (характеризира се с потиснат гладкомускулен тонус и намаление до пълно изчезване на моторната чревна дейност. Може да се наблюдава при заболявания като уремия, пневмония, захарен диабет, травма на корема, жлъчна или бъбречна колика и други) и спастичен илеус (предизвиква се от спазми на червото поради различни външни и вътрешни причини)
Клиничната картина при илеус, неуточнен, показва големи вариации при отделните пациенти.
Основен симптом е острата болка в корема, която настъпва внезапно и е с разнообразен характер и сила. Най-високата степен на болка е т.нар. „илеусен писък". Болката е с голяма сила, наблюдава се общо безпокойство на болния, който не може да си намери място в леглото. В по-ниските степени болката е тъпа и се разпростира дифузно по целия корем.
Докато при обтурационния илеус болката е коликообразна, при странгулационния тя е постоянна и рязко се усилва по време на пристъп. Други чести симптоми са гаденето и повръщането, задръжката на газове и фекални маси, наличието на метеоризъм.
В зависимост от наличието или липсата на подлежащи заболявания и инфекциозна компонента на заболяването може да се наблюдават и други прояви, общи симптоми, фебрилитет, различно по степен увредено общо състояние.
Чревната непроходимост при липса на своевременно лечение крие риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, като само някои от тях включват електролитен дисбаланс, дехидратация (обезводняване), перфорация, некротични изменения по хода на засегнатия участък, перитонит, сепсис и други.
Поставяне на диагнозата
Диагнозата при илеус, неуточнен, често се поставя по метода на изключване, което в някои ситуации се осъществява в спешен порядък.
Диагнозата се поставя въз основа на данните от анамнезата, общия и коремния статус.
Целта е поставяне или потвърждаване на диагнозата, като изясняването на причините, довели до развитие на болестта, обикновено е силно затруднено. Диагнозата при неуточнен илеус се основава на информацията, получена от следните методи на изследване:
- клинико-лабораторни данни: анамнезата обикновено е слабо информативна, поради което не се губи ценно време за разпит на пациента (важно е изясняването на давността на оплакванията, наличието на подлежащи заболявания, наличие на провокиращ появата на болката момент). Физикалното изследване показва известни различия по отношение на находките при отделните пациенти, като може да се установи силно увредено общо състояние, промени в перисталтичната интестинална активност, болки в определена зона или дифузно по корема и други. Извършването на ректалното туширане е важно, за да се установи наличието на патологичен процес в ректума и за подпомагане на диференциалната диагноза. Кръвните изследвания се назначават обикновено с цел детекция на налични усложнения, развили се в хода на прогресията на заболяването. При биохимичното изследване се установява нарушение на електролитната обмяна, диспротеинемия, нарушение на алкално-киселинното равновесие и други. Проследява се коагулационният статус, хемопоезата, данни за тежко възпаление и други. По преценка на лекуващия лекар може да се назначат и микробиологични изследвания
- находки от образните изследвания: с високо информативно и диагностично значение са данните, получени в хода на образните изследвания, като най-често се назначават ехография на корем (ултразвуково изследване), рентгенография (с или без използване на контрастна материя), компютърна томография и други. Най-ценни данни за диагнозата се получават от рентгеновото изследване, при което се установява симптомът на Клойбер, състоящ се в наличието на водно-въздушни (хидро-аерични) сенки или нива. Изборът на конкретна методика за изследване се определя индивидуално в зависимост от особеностите в състоянието на пациента
Диференциалната диагноза налага различаване от останалите форми на чревна непроходимост, редица заболявания, ангажиращи интестиналния тракт с възпалителна, инфекциозна или неопластична етиология.
Лечение при илеус, неуточнен
Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с неуточнен илеус, се определя строго индивидуално в зависимост от особеностите в тяхното състояние, наличието на развили се усложнения, наличието на подлежащи заболявания, давност и тежест на оплакванията, както и диагностичните находки.
При някои пациенти консервативните мерки дават добри резултати, но много по-често се налага оперативна намеса.
Консервативният подход се назначава при пациенти, при които е налице запазено общо състояние, липсват подлежащи болести и увреждания, няма данни за развили се усложнения и се предполага възможност за овладяване на състоянието без хирургична намеса. Мерките включват симптоматични лекарства (подходящи аналгетици, спазмолитици, прокинетици, противовъзпалителни средства, ензими и други), при данни за инфекция се назначават и подходящи антибиотични препарати. Общите мерки включва корекция на електролитния дисбаланс, рехидратация, възстановяване на налични увреждания и отклонения.
При липса на желания ефект от консервативното лечение, при наличие на сериозни усложнения и увреждания и тежко увредено общо състояние на пациента, се преминава към оперативно лечение по спешност, като основната цел е възстановяване на функционалната и анатомичната цялост на интестиналния тракт.
Подходящата предоперативна подготовка на болния и следоперативни грижи подобряват прогнозата и намаляват рисковете от развитие на усложнения, свързани с хирургичната интервенция (кървене, вторична инфекция и други). Пациентите подлежат на активно наблюдение и проследяване до тяхното пълно възстановяване.
Липсват специфични профилактични мерки за намаляване риска от развитие на илеус, като обикновено се препоръчва пълноценно хранене, прием на достатъчно течности, контрол и лечение на налични подлежащи заболявания, редовни профилактични изследвания, както и своевременна консултация със специалист при поява на симптоми.
Прогнозата при илеус, неуточнен, се определя индивидуално при всеки отделен пациент, като с най-голямо прогностично значение са ранната диагноза и своевременно лечение, както и липсата на развили се усложнения.
Заглавно изображение: freepik.com
Библиография
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/intestinal-obstruction/symptoms-causes/syc-20351460
https://www.merckmanuals.com/professional/gastrointestinal-disorders/acute-abdomen-and-surgical-gastroenterology/intestinal-obstruction
https://en.wikipedia.org/wiki/Bowel_obstruction
https://www.healthline.com/health/intestinal-obstructions
https://medlineplus.gov/intestinalobstruction.html
Коментари към Илеус, неуточнен МКБ K56.7