Злокачествено новообразувание на жлъчния мехур МКБ C23
Жлъчният мехур представлява кух мускулест орган, която се разполага под черния дроб. При възрастни жлъчния мехур има дължина около 8 см, диаметър приблизително 4 см и обем от 30-50 cm³. Състои се от три части: дъно, тяло и шийка. Шийката на жлъчния мехур се стеснява и се свързва с жлъчните пътища чрез ductus cysticus (жлъчния канал) с дължина 3 cm, който след това се присъединява към ductus hepaticus communis (общия чернодробен канал с дължина около 5 cm) и се формира общия жлъчен канал (ductus choledochus) с дължина 7 - 8 cm.
Подробна информация за анатомично устройство на жлъчния мехур може да прочетете при:
Злокачествено новообразование на жлъчния мехур представлява най-често карцином на жлъчния мехур. Карциномът на жлъчния мехур представлява 1 до 4% от всички карциноми. Това е най-честия тумор на жлъчното дърво - представлява 50% - 80% от всички случаи. Карциномът на жлъчните пътища се среща по-често при мъже, а карциномът на жлъчния мехур по-често при жени. Според някои автори е 2 пъти по-чест при жени, а според други 70% - 80% от заболелите са жени. Заболяването възниква най-често след 60 годишна възраст.
Карциномът на жлъчния мехур има особено географско разпространение - често срещан е в Централна и Южна Америка, Северна Индия, Япония, Централна и Източна Европа. Заболяването се среща по-често и в определени етнически групи, като например нативните американски индианци и латиноамериканците. В САЩ годишно се диагностицират около 5000 нови случаи и заболеваемостта е от порядъка на 2.5 случая на 100 000. Годишно в България заболяват приблизително 300 души.
Един от основните етиологични фактори, които се свързват с развитието на злокачествено новообразувание на жлъчния мехур са жлъчните камъни. В голям процент от случаите с карцином се установява холелитиаза (жлъчни камъни) - при 74-92% от пациентите. Честотата на карцинома на жлъчния мехур се повиша с възрастта. Съществува връзка между големината на жлъчния камък и развитието на карцином на жлъчния мехур - колкото е по-голям камъка, толкова е по-голяма вероятността за развитие на карцином. Развитието на карцином in situ в епителни полипи на жлъчния мехур се докладва в 6%-22% от случаите. Въпреки че причината връзка между двете патологични състояния не е ясна, епителният полип вероятно предразполага към развитието на карцином. Съществуват още 3 състояния на жлъчния мехур, свързвани с развитието на карцином: порцеланов жлъчен мехур, холецистоентерална фистула и аденом. Някои проучвания показват, че хората с хроничен улцерозен колит имат висок риск за развитие на рак на жлъчния мехур.
В повечето случаи на злокачествено новообразувание на жлъчния мехур, туморния процес започват от дъното на жлъчния мехур и инфилтрират съседния чернодробен паренхим. В 80% от случаите карцинома на жлъчния мехур е аденокарцином. В другите случаи могат да бъдат сквамозноклетъчен, апластичен недиференциран карциноми. По-рядко срещани варианти са лимфосарком, рабдомиосарком, фибросарком, меланом, карциноиден тумор и карциносарком.
Разпространението на туморния процес става по лимфен, кръвен, интраперитонеален, неврален път или посредством директна инфилтрация. В 1/3 от случаите раковия процес се разпространява към черния дроб. Рака на жлъчния мехур метастазира в регионалните лимфни възли, оментума, дуоденум, колон, порта хепатис.
Симптомите на рака на жлъчния мехур са: абдоминално неразположение, дискомфорт, тежест и болка в горния десен квадрант на корема, гадене, повръщане, загуба на тегло, загуба на апетит, жълтеница, слабост, загуба на тегло. Обтурацията (запушването) на ductus cysticus от тумора води до поява на пристъп на остър холецистит. Около половината от пациентите имат жълтеница, дължаща се на ангажиране на общия жлъчен канал и понякога холангит. Малигнената трансформация при болни с предходно жлъчно заболяване обикновено води до сигнификантна промяна в симптомите. Признак на напрегнато развитие на злокачествения процес е палпирането на подутина в горната част на корема.
За поставяне на диагнозата на злокачествено новообразувание на жлъчния мехур се използват инструментални и лабораторни изследвания - ехография, холангиография, компютърна томография, ангиография, магнитен резонанс (диференциране на чернодробно от жлъчно заболяване). Инфилтрирането на съседни органи може погрешно да се диагностицира като карцином в съответния орган. В много от случаите карцинома на жлъчния мехур се диагностицира случайно по повод други изследвания.
Единствения ефективен метод на лечение е оперативното. Хирургичното лечение зависи от стадия на туморния процес и степента на инвазия на околните тъкани. Предприема се т.нар. холецистектомия - радикално (пълно) отстраняване на жлъчния мехур. Лъчетерапията се използва за облекчаване симптомите. Химиотерапията до този момент е с лоши резултати.
Усложненията на заболяването са: запушването на жлъчния канал от разрастващия се тумор, формиране на чернодробен абсцес, перфорация в съседните органи или перитонеума. Резултатите от проведеното лечение не са много обнадеждаващи - 5 годишна преживяемост е 5%. В случай, че тумора е ограничен в мукозата на жлъчния мехур тогава прогнозата е много добра 5 годишна преживяемост се установява в 85% от случаите.
Профилактика на рака на жлъчния мехур е холецистектомията при жлъчнокаменна болест.
Симптоми и признаци при Злокачествено новообразувание на жлъчния мехур МКБ C23
- Повръщане
- Гадене
- Диария
- Коремна болка
- Безсимптомно протичане на заболявания
- Повишена телесна температура
Коментари към Злокачествено новообразувание на жлъчния мехур МКБ C23