Камъни на жлъчния мехур с друг холецистит МКБ K80.1

Наличието на конкременти в жлъчния мехур, по-известно като жлъчнокаменна болест (холелитиаза), често се асоциира с развитието на холецистит (възпаление на жлъчния мехур) в даден етап от протичането на болестта.

При дългосрочно и безсимптомно (или с неспецифични прояви, които не провокират посещение при лекаря) холелитиазата може да причини хроничен холецистит.

Хроничният холецистит протича под формата на продължаващо или рецидивиращо възпаление на жлъчния мехур. Това е най-честото заболяване на жлъчния мехур, свързано с холелитиаза. Холелитиазата неминуемо се съпровожда от известно хронично възпаление, включително и при отсъствие на симптоми.

Днес са известни много етиологични фактори (причини), допринасящи за развитие на камъни на жлъчния мехур с холецистит, като въпреки това е трудно да се каже, че проблемът за причините на заболяването е напълно разрешен.

Счита се, че представителите на нежния пол са изложени на по-висок риск, главно във връзка с някои особености в хормоналния фон (бременност, раждане, менопауза, провеждане на хормонална заместителна терапия значително повишават риска от развитие на болестта), като особено рискова е възрастовата група между 40 и 60 години. Други, спрягани за чести провокатори на болестта, фактори са нездравословното хранене (консумация предимно на богата на холестерол и вредни мазнини храна, пържени храни, алкохол, газирани напитки), заседнал начин на живот, наднормено тегло и/или затлъстяване, някои подлежащи заболявания, продължителен прием на определени медикаменти и други.

Камъни на жлъчния мехур с друг холецистит представлява нозологична единица, която включва в себе си:

• Холецистолитиаза с хроничен холецистит
• Холелитиаза с хроничен холецистит
• Колика (рецидивираща) на жлъчния мехур с хроничен холецистит
• Жлъчен камък на отводния канал на жлъчния мехур с хроничен холецистит
• Жлъчен камък на жлъчния мехур с хроничен холецистит
• Холецистит с холелитиаза БДУ

Жлъчните камъни се образуват предимно в жлъчния мехур, без да е изключена възможността за стартиране на първично наслояване на холестерин и соли в и извън чернодробните жлъчни пътища. Затова са необходими предпоставки, идентични с тези за образуване на конкременти в жлъчния мехур (недостатъчно и непълно изпразване на жлъчния мехур, повишена екскреция и съдържание в жлъчния мехур на холестерол и/или билирубин). Могат да се наблюдават камъни, развиващи се в лигавицата и даже в подлигавичния слой на жлъчния мехур.

Хроничен калкулозен холецистит се предшества от транзиторно запушване на ductus cisticus и билиарна колика. Той може да се развие след остър холецистит или без наличен епизод на остър холецистит.

Патоанатомична характеристика на холелитиаза с хроничен холецистит, възникнал след остър, е образуването на грануломи, задебелена стена, тънка субмукоза, която губи вилозния си вид. Фиброза се развива и в мускулния слой.

Първичният хроничен калкулозен холецистит се характеризира с тънкостенен жлъчен мехур, с интактна мукоза, която запазва вилозната си конфигурация. Понякога мускулния слой е хипертрофичен и образува крипти.

Симптоми при холелитиаза с друг холецистит

Клиничното протичане при тази форма на жлъчнокаменна болест показва известна вариабилност при отделните пациенти, като значение за наличието и тежестта на проявите имат давността на процеса, размерите и броят на конкрементите в жлъчния мехур, наличието на подлежащи заболявания (особено на черния дроб, панкреаса, интестиналния тракт), общото здравословно състояние, приемът на медикаменти.

Възможно е безсимптомно протичане в началните фази на болестта, като постепенно се развиват различни по вид и тежест, често неспецифични симптоми, като например:

• диспептични прояви: дълго време преди да се появят манифестните (изявените) за калкулозния холецистит симптоми са налице различни по вид диспептични оплаквания, като например чувство на тежест в епигастриума скоро след прием на храна, подуване на корема, гадене, особено след консмация на тлъста храна, чувство на слабост след нахранване и изхождане на голямо количество редки изпражнения, съдържащи много жлъчни пигменти. Тези диспептични явления възникват периодично, като провокатор обикновено са особеностите в ежедневното меню на пациента (по-често възникват след прием на мазни и пържени храни, злоупотреба с алкохол, кафе, газирани напитки)
• болков синдром: някои пациенти се оплакват от коликообразни болки в епигастриума и в областта на дясното подребрие, влияещи се от характера на храната. Нерядко болките се разпространяват към гърба и дясната плешка и обикновено предшестват изхождането на редки изпражнения. В такива моменти при обективно изследване в областта на черния дроб и жлъчния мехур се отчитат някои характерни отклонения. При проникване с пръстите дълбоко в дясното подребрие болният не е в състояние да си поеме въздух дълбоко, тъй като чувства болка от притискането на спускащия се надолу жлъчен мехур
• жлъчна колика: развитието на остра обструкция (запушване) в резултат от конкрементите може да провокира характерната за холелитиазата жлъчна колика на фона на подлежащ холецистит с остър или хроничен характер
• общи прояви: при различните пациенти са възможни главоболие, общо неразположение, умора, слабост, леко повишение на телесната температура и други

Поставяне на диагнозата

Получените субективни и обективни данни за периода на латентното протичане на калкулозния холецистит са достатъчни за опитния клиницист, за да може да се насочи правилно към естеството на болестния процес и да изпрати болния за специални изследвания, с които заболяването да бъде доказано.

Анамнезата (разпитът) и физикалните находки имат насочващ и информативен характер, но не са достатъчни за потвърждение на диагнозата.

Лабораторните изследвания обикновено показват различни по степен отклонения в нивата на билирубина, липидния профил, чернодробните ензими, белия кръвен ред и други. Липсата на промени в лабораторните изследвания не изключва възможността за подлежаща холелитиаза с холецистит.

С най-висока информативна стойност са данните от образните и при нужда инструментални методи на изследване, като обикновено рутинно се извършва ехография (ултразвуково изследване) на коремни органи. Изхождайки от честотата на латентно протичащите форми на камъни на жлъчния мехур с холецистит, възрастовата и конституционалната предразположеност за образуване на камъни, при клиничното изследване на болни за друго заболяване често се извършва и холангиография (рентгеново изследване на жлъчния мехур). Използвайки тези два метода на изследване, понякога може да бъде открит неподозиран до тези момент калкулозен холецистит.

При нужда и по строги показания може да се наложи извършването и на други ибразни и инструментални методи на изследване, като ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография, компютърна томография и други.

Необходимо е различаване на болестта от други идентично протичащи заболявания, както и от отделните форми на холелитиазата.

Лечение при жлъчнокаменна болест с друг холецистит

Най-доброто лечение на болни с камъни на жлъчния мехур с друг холецистит е оперативното отстраняване на жлъчния мехур (холецистектомия). Манипулацията може да се извърши по различни техники и методики (традиционна отворена операция или с помощта на ендоскопска техника) в зависимост от особеностите на болестта при конкретния пациент.

Рядко се наблюдава развитие на усложнения в резултат от операцията (като например кървене, вторична инфекция, засягане на разположени в съседство структури и органи).

Профилактиката на тежките усложнения на холецистита трябва да се води чрез своевременна оперативна намеса. Оперативната намеса се счита за един от най-добрите методи за лечение на жлъчнокаменната болест с холецистит. Продължителното консервативно лечение (промени в начина на хранене, лайфстайл лечение, медикаментозна терапия) на хроничен калкулозния холецистит няма перспектива и води към възникване на тежки усложнения.

Прогнозата при камъни на жлъчния мехур с друг холецистит се определя индивидуално при всеки пациент в зависимост от ранното откриване на процеса и адекватна медицинска намеса.