Холестероза на жлъчния мехур МКБ K82.4

› Въведение

› Причини

› Патофизиология

› Патохистология

› Симптоми

› Диагноза 

› Лечение

› Усложнения и прогноза

Въведение

Холестерозата е състояние, което най-често засяга жлъчния мехур. Самият жлъчен мехур е малък орган или структура, локализиран под долния ръб на черния дроб. Жлъчният мехур съхранява жлъчката и помага за превръщането на холестерола и мазнините в холестеролови естери за подпомагане на храносмилането. Тези холестеролови естери позволяват на холестерола и мастните киселини да се транспортират през тялото в кръвния поток.

Холестероза на жлъчния мехур е появява, когато има натрупване на холестеролови естери и те се прикрепят към стената на мехура, образувайки полипи. Именно поради тази причина това състояние е известно още като ягодообразен жлъчен мехур.

Това състояние е по-често при възрастни, като при деца се среща изключително рядко. По-ниската заболеваемост при деца може да се дължи на по-малкото образни тестове, правени на жлъчния мехур при децата. По-рядкото диагностициране на заболяването също се дължи на факта, че то може да протича безсимптомно.

Холестерозата може да бъде локализирана или дифузна. При локализираната форма се срещат отделни единични полипи, докато при дифузната форма те обхващат цялата жлъчна стена.

Причини

Холестерозата обикновено възниква поради необичайно високо количество на холестеролови естери. Смята се, че една от причините за това са дегенеративните процеси по време на естествения процес на стареене. Въпреки това, причината за тези високи количества естери все още е предмет на известен дебат сред медицинските специалисти.

Различните проучвания не са показали точно конкретна причина за това състояние. Някои предполагаеми причини включват:

• Консумация на алкохол
• Пушене
• Повишени нива на серумния холестерол
• Повишен ИТМ (индекс на телесна маса)

Докато учените изследват тези възможни причини, няма солидни резултати, които да потвърждават това. Някои от проучванията показват, че хората с холестероза имат по-високо ниво на наситен холестерол в жлъчката.

Патофизиология

Холестерозата се представя под две форми.

• Първата форма на холестероза на жлъчния мехур, която е известна най-отдавна, е ягодовият жлъчен мехур. По вътрешната повърхност на жлъчния мехур се виждат малки жълти зърна, които изпъкват релефно върху набъбналата лигавица. Те са разположени като семената на ягодата. Видът е характерен, но гъстотата и разпределението на холестероловите зърна могат да показват различия. Понякога те могат да бъдат групирани на купчинки или под формата на гребени.
• Втората форма се отличава с полипозни образувания, винаги много малки, рядко по-големи от грахово зърно. Те са или враснали в стената на жлъчния мехур, или педикулизирани. В последния случай педикулите са филиформени, извънредно крехки и се прекъсват при най-малката манипулация. Цветът им е обикновено светложълт подобно на слонова кост, по-рядко тъмен, кафеникав или зеленикав. Тяхното разпределение и брой в жлъчния мехур са различни, като рядко са повече от 4-5, често пъти са единични.

Патохистология

Хистологично основното изменение при холестероза на жлъчния мехур се характеризира със струпвания на големи хистиоцити (клетки на възпалението), претъпкани с холестеролови естери, които избутват ядрото към периферията. Тези по-големи или по-малки струпвания са разположени в „хориона” и са винаги припокрити от епитела, който прилага плътно върху тях. Този епител е нормален. Следователно зърната и полипоподобните образувания са холестеролови отлагания, покрити от епител и изпъкващи в кухината на жлъчния мехур. В средата на отлаганията липидите могат да бъдат в кристален вид.

При специфично оцветяване се установява известна разновидност: налице са не дамо холестеролови естри, но и мастни киселини и неосапуняващи се вещества. Епителната покривка не показва никакви клетъчни изменения, но „вилите” са по-подчертани, като епителът се вмъква дълбоко в криптите и стига до обикновено задебеления мускулен слой. В дъното на тези крипти се забелязват често пъти пигментни агломерати и микроконкременти.

Холестероовите отлагания често пъти се придружават от други дегенеративни процеси или от литиаза. Холестерозата може да се комбинира с дивертикулоза на жлъчния мехур, аденомиоматоза на дъното на мехур. В тези случаи липидните формации се съчетават с различни дегенеративни процеси, които засягат както лигавицата, така и съединителната тъкан и мускулния слой.

Симптоми

При много голяма част от пациентите холестероза на жлъчния мехур протича безсимптомно. Въпреки това, при някои от тях могат да се проявят различни диспептични оплаквания като:

• Гадене
• Повръщане
• Липса на апетит
• Тежест след нахранване
• Болка в дясно подребрие

Диагноза

Диагностицирането на холестероза на жлъчния мехур при повечето пациенти е при образно изследване по повод на друго заболяване или състояние. Поради липсата на симптоматика при пациентите, диагностицирането е още повече затруднено. Холестерозата може да бъде едва диагностицирана при хирургичното отстраняване на жлъчния мехур, и когато той бъде отворен.

Сред използваните диагностични методи са:

• Рентгенография на корем - рентгеновите данни са основният елемент на диагностиката при това търсене. Те дават възможност без особено затруднение да се потвърдят наличието на холестероза при жлъчния мехур. Рентгеновото изследване позволява да се следи статичните и динамичните признаци на холестерозата. При ягодовия жлъчен мехур очертанията на жлъчния мехур имат стрииран вид, наподобяваш космите на четка. Педикулизираната (на крачета) холестероза се проявява с дефект при изпълването под формата било на една или няколко маргинални резки, било централно или пристенно разположена лакуна. Тези изменения са винаги с малки размери и са потопени в голяма маса контрастно вещество. Вторият отличителен белег на рентгеновия образ на педикулизираната холестероза и нейната неподвижност по отношение на стените на жлъчния мехур.
• Ехография на корем - ултразвуковото изследване е по-достъпен и по-лесно изпълним метод, при който могат да бъдат визуализирани ярки хиперехогенни сенки в стената на жлъчния мехур.

Лечение

Тъй като обикновено няма никакви симптоми, свързани с холестерозата, а полипите най-често са доброкачествени, не е необходимо лечение. При ранно диагностициране лекуващият лекар може да назначи ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) веднъж годишно за проследяване във времето. Някои медицински специалисти споделят, че контролирането на някои аспекти на общото състояние на пациентите може да помогне за предотвратяване на холестерозата. Това включва:

• Поддържане на ИТМ в норма
• Контролиране на високия холестерол
• Намаляване на консумацията на алкохол

Въпреки това, към момента няма достатъчно изследвания, които да докажат, че тези мерки ще повлияят на холестерозата. Единственият лечебен метод при холестероза на жлъчния мехур е холецистектомията (хирургичното отстраняване на жлъчния мехур). Навсякъде по света е въведена лапароскопската холецистектомия като първи метод на избор. В сравнение с отворената хирургия, пациентите се възстановяват много по-бързо.

Усложнения и прогноза

Не са известни усложнения от доброкачествената холестероза. Някои медицински специалисти смятат, че това увеличава риска от камъни в жлъчния мехур. Все още обаче няма доказателства, че това е така. В необичайни случаи на холестерозата при деца, тя обикновено се свързва с други медицински състояния. Някои от тези състояния са:

• Синдром на Peutz-Jeghers - свързано е с образуването на множество доброкачествени полипи в стомашно-чревния тракт.
• Метахроматична левкодистрофия - води до натрупването на мазнини в клетките.

В повечето случаи холестерозата е доброкачествена и с благоприятна прогноза. При по-голямата част от пациентите не се наблюдават изявени симптоми. Въпреки това, ако има образуван по-голям полип, който води до обструкция на жлъчната секреция, може да се мисли за хирургичното отстраняване на жлъчния мехур.

Изображения: freepik.com