Други видове холецистит МКБ K81.8

При други видове холецистит настъпват възпалителни промени по хода на билиарния тракт, като се засяга в различна степен жлъчният мехур. Възпалението може да протече остро, подостро или хронично, може да се развие първично (при процес, локализиран и стартирал от жлъчния мехур) или вторично (при провокация от различни агенти, фактори или подлежащи заболявания).

Болестта показва по-висока честота на засягане на представителите на женския пол, като най-засегната е възрастта около и над 40 години. Състоянието може да протече нехарактерно, но може да се изяви и с типичната жлъчна колика и съпътстващите я симптоми. Ранната диагностика и своевременна терапия значително намаляват рисковете от възникване на усложнения и по този начин подобряват прогнозата при отделните пациенти.

Етиология, характерни симптоми и особености на болестта

Холециститът представлява възпаление по хода на жлъчния мехур с или без засягане и на жлъчните пътища. Може да протече като остър или хроничен възпалителен процес (основните разлики са в давността на симптоматиката). Не е често заболяване в детска възраст, по-характерен е при възрастни, но са описани и случаи при бебета, кърмачета и малки деца, като в тази възрастова група своевременната медицинска намеса е от ключово значение за редуциране риска от развитие на усложнения.

В повечето случаи жлъчни конкременти блокират отвеждането на жлъчката от жлъчния мехур и предизвикват развитието на холецистит. Холецистит може да се развие и на базата на сепсис, тежки чревни инфекции или аномалии в жлъчните пътища, след травми в коремната или тазовата област, след оперативни интервенции и други.

В над 90 процента от случаите холециститът е калкулозен и свързан с подлежащи конкременти в жлъчния мехур. В по-малко от 10 процента от всички случаи липсват данни за калкулоза и холециститът се означава като акалкулозен. При тези форми провокатор на болестта може да е тежка травма, провеждане на химиотерапия или лъчетерапия, системни заболявания на съединителната тъкан, лупус, васкулит и други.

Рискови фактори за развитието на заболяването са женският пол (при мъжете се описва по-рядко), възраст около и над 40 години, наднормено тегло или затлъстяване, подлагане на строги, рестриктивни, с нисък калориен внос диети, рязка редукция на теглото (редуциране на повече от 1 килограм тегло седмично), някои подлежащи заболявания (метаболитни, ендокринни, неопластични, автоимунни).

Хормоналният дисбаланс също се счита за рисков фактор за появата на болестта, като по-често състоянието се описва в периода на и около бременността, след раждането, при навлизане в менопауза, при провеждане на хормонална терапия и други. Нездравословното хранене, често преяждане, консумация предимно на мазни, пържени храни, злоупотреба с алкохол, някои наркомании, злоупотреба с лекарства и други при наличие на генетична предиспозиция и особено при въздействието и на други фактори предразполагат към появата на болестта. Обикновено етиологията е мултифакторна и комплексна, като изясняването на причините и рисковите фактори има важно значение при последващото ефективно лечение и профилактика.

Клиничната картина на болестта показва някои особености в зависимост от давността на болестните изменения.

Острият холецистит протича с появата на внезапна, силна болка в горна дясна част на корема, често ирадиираща към дясно рамо или гърба, безапетитие, гадене, повръщане, висока температура, мускулна защита в дясното подребрие. В някои случаи може да се появи и жълтеница.

При хроничния холецистит, който често се развива като усложнение от острия холецистит или други инфекции, болните се оплакват от постоянна и персистираща не много силна и интензивна болка в корема, дискомфорт в областта на дясно подребрие и многобройни неспецифични прояви. Протича продължително време с непрекъсната умора, обща слабост, бледост, персистираща леко повишена температура, неспокоен сън, склонност към депресия. Хроничният холецистит може да протича с периоди на ремисия и обостряне, като при обостряне температурата се повишава значително, болката се засилва, общото състояние на засегнатия се влошава значително в кратки срокове.

При липса на лечение, неподходящо такова, неправилна диагноза и други причини, водещи до закъснение в диагностиката и терапията при холецистит, е налице висок риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, включително емпием, гангрена на жлъчния мехур, перитонит, панкреатит, сепсис, шок и други.

Диагностичен подход

Поставянето на диагнозата при различните форми на холецистит изисква комплексни, целенасочени, индивидуални мерки и подход, като целта е поставяне и потвърждаване на диагнозата с различаване от другите, идентично протичащи заболявания (изясняване на диференциалната диагноза), уточняване на етиологията и рисковите фактори и прецизиране на последващата терапия.

Това се постига при комплексния и обстоен анализ на информацията, получена от следните диагностични методи:

• анамнеза и клинични находки: акцентът при разпита на пациентите е поставен върху изясняването на причините и рисковите фактори, довели до симптоматиката, изясняване давността и тежестта на оплакванията, наличието на генетична предиспозиция (близък родственик с подобни оплаквания), подлежащи заболявания, травми, операции и други. При прегледа се обръща внимание на всички налични патологични находки, които се описват подробно (промени в кожата и лигавиците, болезненост по хода на корема, промени в черния дроб и слезката и други)
• лабораторни показатели: показателни са стойностите на левкоцитите, СУЕ, серумния билирубин (повишен), алкална фосфатаза (повишена), ГГТП (увеличено), като е необходимо проследяване и на коагулацията, електролитния баланс, другите маркери на възпалението, чернодробните ензими. При съмнения за подлежащ инфекциозен процес е уместно назначаването на микробиологична диагностика или серологични изследвания, а при съмнения за подлежащ автоимунен процес е уместно назначаването на съответните имунологични изследвания
• образна диагностика: образната диагностика има голямо информативно и диагностично значение, като с нейна помощ се визуализират наличните промени по хода на жлъчния мехур и се потвърждава диагнозата. Обикновено се назначава ехографско изследване на кормените органи, при което се визуализират промените в стената на жлъчния мехур, визуализират се и наличните конкременти (при калкулозната форма). При наличие на диагностични затруднения и/или противоречиви находки може да се наложи извършването на рентгенографско изследване, компютърна томография, в някои случаи и ядрено-магнитен резонанс

Диференциалната диагноза включва остър апендицит, остра чревна непроходимост, язвена болест, панкреатит, перитонит, колит, бъбречна колика, абсцес на черния дроб, хиатална херния, миокардна исхемия и други, като въз основа на комплексния анализ на диагностичните находки се прецизира и доуточнява диагнозата.

Терапевтичен подход

Терапията при пациентите с различните форми на холецистит се определя строго индивидуално, като значение оказват видът и тежестта на болестта, наличието на развили се усложнения, наличието на подлежаща холелитиаза (конкременти в жлъчния мехур, калкулоза), наличието на други подлежащи заболявания, възраст и общо състояние и много други.

Лечението може да бъде консервативно (назначават се подходящи медикаменти в комбинация със симптоматични лекарства, диета, общи мерки), оперативно (извършва се холецистектомия, интервенция за отстраняване на жлъчния мехур) или подходяща комбинация от двете.

В най-чести случай терапията представлява комбинация от оперативно и консервативно лечение, като е необходимо съобразяване с индивидуалния случай.

Най-общо за лечение при различните форми на холецистит се прилагат:

• антибиотици: при данни за развила се подлежаща инфекция е необходимо назначаване на подходящо антибиотично лечение, като се предпочитат широкоспектърните представители, ефективни както към аероби, така и към някои анаероби. Антибиотиците се назначават парентерално за достатъчно продължителен период от време
• симптоматични средства: за симптоматично повлияване на пациентите се назначават подходящи агенти от различни фармакологични групи, сред по-често използваните се включват аналгетици (за обезболяване), противовъзпалителни средства, антипиретици (за овладяване на фебрилното състояние), ензими, витаминни добавки, парентерални вливания за корекция на електролитния дисбаланс и други в зависимост от оплакванията при конкретния пациент
• холецистектомия: отстраняване на жлъчния мехур с помощта на лапароскопска техника или посредством използване на класическата отворена хирургия е опция на избор при много от пациентите, особено при калкулозен холецистит и висок риск от рецидив на болестта и развитие на усложнения
• диета: в междупристъпния период се препоръчва спазването на подходящ диетичен режим, като се ограничава консумацията на мазни, пържени храни, тлъсти меса, алкохол, включително и нискоалкохолни питиета, а се повишава приемът на сезонни плодове и зеленчуци, бяло месо, пълнозърнести храни и други с прием на достатъчно течности
• общи мерки: общите мерки включват осигуряване на почивка и покой, адекватна рехидратация, ограничаване на вредните навици, приучаване на здравословни хранителни навици, плавна корекция на теглото (препоръчва се редукция на теглото с до един килограм седмично до постигане на оптималното за възрастта и състоянието телесно тегло) и други в зависимост от конкретния случай

Прогнозата при ранна диагностика и своевременна терапевтична намеса при пациентите с други видове холецистит обикновено е благоприятна с нисък риск от развитие на сериозни усложнения.

Заглавно изображение: freepik.com