Холецистит, неуточнен МКБ K81.9

При невъзможност за категоризиране на формата на холецистит се говори за холецистит, неуточнен. Състоянието се характеризира с развитие на инфламаторни промени по хода на жлъчния мехур и различна по вид, особености и тежест клинична симптоматика. Етиологията на болестта обикновено е мултифакторна и комплексна, като изясняването на причините и рисковите фактори, провокирали развитието на болестта, има важно значение при изготвянето на последващ ефективен индивидуален терапевтичен план. Ранното откриване на заболяването намалява рисковете от развитие на някои от тежките, свързани с болестта, усложнения.

Етиология и клинична картина

Холециститът представлява възпаление на жлъчния мехур, най-често причинено от затруднено и невъзможно оттичане на жлъчката поради жлъчни камъни, обструкция (запушване) или други механични пречки в нормалния жлъчен поток. В действителност повече от 90 процента от случаите с холецистит се причиняват от запушване от конкремент, във връзка с което тези форми на холецистит се означават като калкулозни.

Холецистит без данни за подлежаща холелитиаза (конкременти в жлъчния мехур) се наблюдава само в 5 до 10 процента от всички случаи на холецистит, като тези форми се наричат още акалкулозни. Акалкулозният холецистит може да бъде свързан с друг вид стаза на жлъчката, предшестващи големи операции, тежки травми, сепсис, бързо отслабване на килограми (повече от един килограм седмично), дългосрочно парентерално хранене и продължително гладуване. Други причини, с които се свързва безкаменен холецистит, са сърдечни операции, сърповидно-клетъчна анемия, захарен диабет, заболявания на съединителната тъкан, автоимунни и неопластични процеси и други.

Сред рисковите фактори за поява на състоянието се включват женски пол (мъжете се засягат по-рядко), средна възраст (най-висока честота се описва за възрастта около 40 години), наднормено тегло и затлъстяване, строги и рестриктивни диети, респективно гладуване, генетична предиспозиция, хормонален дисбаланс, свързан с бременност, раждане, менопауза или провеждане на хормонална терапия и други.

В зависимост от давността на болестния процес се различават остър, подостър (описва се сравнително рядко) и хроничен неуточнен холецистит.

Различават се няколко отделни клинични форми остър акалкулозен холецистит. Постоперативната форма се наблюдава след множество операции, несвързани с жлъчните пътища, най-често след големи сърдечни и аортни операции или бъбречна трансплантация. Следтравматичният остър безкаменен холецистит се наблюдава при пациенти с остро заболяване като сепсис, след травма на множество органи или при обширни изгаряния. Клиничната симптоматика обикновено наподобява тази при калкулозния холецистит, като се описва бързо влошаване на общото състояние скоро след проведените интервенции или травми.

Клиничната картина на острия акалкулузен холецистит е силно променлива и обикновено тежка. Оплакванията обикновено започват със силна болка в дясно подребрие или в епигастриума, с висока температура, гаденето е чест симптом, но невинаги е свързано с повръщане. Много често симптомите от страна на холецистита се замаскират от друго основно заболяване (сепсис, травма, възстановяване след операция) и често остават неразпознати до появата на усложнения.

Клинично симптомите на хроничния акалкулозен холецистит приличат на тези на калкулозните форми, с изключение на това, че дискретните епизоди на жлъчна колика са по-редки и доминират неспецифичните оплаквания.

При калкулозните форми на заболяването клиничната картина е типична с характерните за жлъчна колика прояви.

При неуточнен холецистит трудно може да се определи давността на болестните изменения, може да липсват категорични данни за наличие или липса на подлежаща калкулоза и често протичането с неспецифично, нехарактерно, с наличие на обща симптоматика.

При някои пациенти е възможно развитие на различни по вид и тежест усложнения, като например емпием, гангрена, тежки исхемични увреждания на жлъчния мехур и жлъчните пътища, перитонит, панкреатит, засягане на хепаталния тракт, сепсис, шок и други, изискващи спешна медицинска намеса.

Диагностичен и терапевтичен подход

Поставянето на диагнозата при неуточнен холецистит обикновено се осъществява по метода на изключването, като се назначават многобройни изследвания от различно естество. За различаване на болестта от редица други, идентично протичащи заболявания, са необходими редица клинични, лабораторни и образни методи на изследване, като най-често се назначават следните:

• анамнеза и физикални находки: при разпита на пациентите се обръща особено внимание на въздействието на определени рискови фактори, наличие на подлежащи заболявания, генетична предиспозиция, вредни навици и други, които могат да съдействат за развитието на болестта. От обективното изследване почти винаги има силна палпаторна болка в дясно подребрие, понякога придружена от мускулна защита, като са възможни разнообразие от симптоми, съпътстващи тези, а при някои пациенти може да липсват добре очертани прояви
• лабораторни изследвания: от лабораторните изследвания се наблюдава левкоцитоза, повишени чернодробни ензими, липаза и алфа амилаза, необходимо е проследяване на електролитния баланс, маркерите на възпалението, коагулационния статус, а при подозрения за подлежащ инфекциозен процес е уместно извършването на микробиологични изследвания
• образна диагностика: образната диагностика обикновено в комбинация с лабораторните находки насочва към диагнозата, като сред най-често прилаганите методи на изследване са ехография, рентгенография, компютърна томография и други. Ултрасонографията може да покаже уплътнена стена или участък на усилено лигавично образуване на полипи, при наличие на калкулоза последната е добре видима

Диференциалната диагноза при неуточнен холецистит налага различаване от другите форми на заболяването, от холелитиаза и холедохолитиаза, както и от редица заболявания с локализация извън жлъчния мехур, като язвена болест, бъбречна колика, панкреатит, перитонит, системни заболявания с инфекциозна, автоимунна или неопластична етиология.

Терапевтичният подход при неуточнен холецистит се определя изключително индивидуално, като се прилагат най-общо консервативни и оперативни мерки за стабилизиране състоянието на пациента, овладяване проявите на болестта, лечение на усложненията и редуциране риска от възникване на нови усложнения, свързани с болестния процес.

Най-общо се прилага подходяща комбинация от консервативни средства или комбинация от оперативно и консервативно лечение с цел постигане на оптимални резултати и бързо възстановяване на засегнатите пациенти:

• консервативно лечение: консервативните мерки включват подходящо медикаментозно лечение, промени в храненето, редукция на вредните навици (отказ от тютюнопушене, преустановяване употребата на алкохол), приучаване към здравословни хранителни навици. Лекарствената терапия включва назначаване на подходящи аналгетици (обезболяващи), противовъзпалителни средства, антипиретици, ензими за подобрение на храносмилането и облекчение дейността на жлъчния мехур. При данни за инфекция или при планиране на оперативна интервенция се назначават подходящи антибиотици с достатъчно широк спектър. Диетата се състои в намаляване приема на мазни и пържени храни, тлъсти меса и риби, ограничаване на енергийните и газираните напитки, съдържащите кофеин храни и напитки, а повишаване консумацията на пълнозърнести храни, пресни плодове и зеленчуци, бяло месо. При необходимост пациентите се насочват към специалист по хранене за изготвяне на индивидуален хранителен план
• оперативно лечение: хирургичното лечение включва отстраняване на жлъчния мехур (холецистектомия) с помощта най-често на лапароскопски методи, по-рядко при класическа отворена операция. Минимално инвазивните методи се отличават с висока ефективност на фона на изключително добър профил на безопасност, бързо и пълно възстановяване с нисък риск от развитие на следоперативни усложнения

Комплексното лечение, особено при първи прояви на болестта, води до постигане на желаните резултати и значително редуцира риска от възникване на сериозни усложнения.

Прогнозата при пациентите, диагностицирани с холецистит, неуточнен, се определя индивидуално в зависимост от клиничните и диагностичните находки, както и според терапевтичния отговор спрямо приложеното лечение.

Заглавно изображение: freepik.com