Синдром на раздразненото черво без диария МКБ K58.9

Към невъзпалителните заболявания на интестиналния тракт принадлежи синдромът на раздразненото черво, който показва висока честота на разпространение и хронично-рецидивиращ ход на протичане. В зависимост от особеностите в клиничното протичане се различават няколко основни форми на заболяването, които се различават основно по наличието или липсата на диарийни изхождания.

При синдром на раздразненото черво без диария пациентите се оплакват най-често от констипация (запек) и различни по вид и тежест допълнителни симптоми, които нарушават комфорта и смущават ежедневните дейности.

Високата честота на болестта и хроничният ход на протичане с периоди на обостряне и затихване, както и липсата на специфична терапия превръщат болестта в здравен проблем с важно социално, икономическо и медицинско значение.

Синдром на раздразненото черво без диария: особености, симптоми

Синдромът на раздразненото черво без диария се среща при около 10-15 процента от възрастните хора, като по-често се среща при жените на средна възраст, по-често след 30 години.

Описват се вариации в честотата в различните географски ширини, като известно влияние оказва и социално-икономическият статус на населените райони.

Не е напълно изяснена етиологията на заболяването, но редица фактори се считат за рискови за неговата поява, като сред водещите се включват промени в моториката на чревния тракт, нервно-хумурални изменения, възпалителни процеси, предхождаща инфекция, промени в микробиома и други.

Сред най-честите тригери (провокатори) на заболяването се включват грешки в диетата (най-често провокация настъпва след прием на млечни или пълнозърнести храни, газирани напитки, алкохол и други), прекарана наскоро храносмилателна инфекция, стрес, преумора, нервно напрежение, хормонален дисбаланс (при жените обостряне на проявите се описва преди и по време на месечния цикъл, рецидив може да настъпи и при отклонения в нормалната функционална активност на щитовидната жлеза), някои подлежащи заболявания и други.

Клиничната картина при тази форма на синдром на раздразненото черво показва известна вариабилност при отделните пациенти, като водеща проява и общ симптом между всички е наличието на упорита констипация (запек).

Клинично заболяването протича най-често с прояви на констипация, коремни болки с различен интензитет и локализация, тенезми (болезнени позиви за дефекация), слуз в изпражненията. Болката е силна, но не до тази степен да събужда болния през нощта (което може да се наблюдава при клиничната форма, протичаща с диария). Описаната болка често се придружава с метеоризъм (подуване на корема), подуване на корема, неприятен дискомфорт. Болката изчезва временно след дефекация (изхождане).

Може да има и гадене и повръщане, които са по-редки симптоми.

Констипацията може да провокира обостряне на други подлежащи заболявания на интестиналния тракт (например хемороиди, анални фисури), поради което се препоръчва своевременна консултация със специалист.

При някои пациенти се наблюдават и редица общи прояви, като главоболие, отпадналост, хронична умора, намалена трудоспособност, болки по мускулите, неразположение, промени в телесното тегло и други.

Своевременното диагностициране на заболяването намалява риска от скрито протичане на друго заболяване с идентични прояви (например някои неоплазми по хода на храносмилателната система) и опасността от поява на сериозни усложнения, свързани с констипацията.

Диагноза на синдром на раздразненото черво без диария

Диагностицирането на пациентите със синдром на раздразнено дебело черво без диария може да се окаже голямо предизвикателство във връзка с липсата на диагностичен тест и/или изследване, което категорично да потвърди диагнозата. Често състоянието се диагностицира по метода на изключването, като голямо значение имат липсата на патологични изменения в хода на лабораторните и образните изследвания и характерните оплаквания на засегнатите.

Често диагностиката изисква комплексен подход и обработка на информацията, получена от следните методи на изследване:

• разпит на пациентите: подробният разпит на болния може да насочи към определени заболявания, стеснявайки кръга от възможни болести, водещи до съответните оплаквания и прояви. Обръща се специално внимание на субективните оплаквания, тяхната давност, връзката им с определени провокатори (хормонален дисбаланс, грешки в диетата, психическо напрежение, преумора, инфекции и други), както и наличието на други подлежащи заболявания (особено такива, засягащи храносмилателната система, щитовидната жлеза, метаболизма и други)
• физикални и лабораторни находки: в хода на клиничния преглед може да се установят различни по вид находки, но промени може и да липсват. Обръща се внимание на наличието на отклонения, насочващи към усложнения или по-сериозни последици от заболяването (анемичен синдром, жълтеница, чернодробни или бъбречни увреждания, значителна редукция на теглото и други). Лабораторните изследвания целят установяване на промени в кръвните редици (анемичен синдром, констелация, характерна за инфекция и/или възпалителен процес), електролитния баланс, коагулационния статус, чернодробната и бъбречната функция и други. По преценка на лекуващия медицински екип може да се назначи и микробиологична диагностика
• образна диагностика: с високо информативно значение, особено при диференциалната диагноза, са данните, получени от проведените образни методи на изследване. Често се назначават ултразвуково изследване на коремните органи (ехография на корем), рентгенография с контрастна материя (например бариева каша), ендоскопско изследване, по-рядко се назначават компютърна томография (главно при съмнения за неопластичен процес) и някои специфични изследвания. Липсата на характерни изменения и установяване на определен патологичен процес накланя диагнозата в полза на синдром на раздразненото черво

Диференциалната диагноза при синдром на раздразненото черво е широка и налага различаване от болести, ангажиращи интестиналния тракт с автоимунна, неопластична или инфекциозна етиология, както и някои други заболявания, които могат да причинят идентични оплаквания (например при болести на щитовидната жлеза, някои метаболитни увреждания, гинекологични проблеми и други).

Лечение при синдром на раздразненото черво без диария

Липсва разработено и внедрено в клиничната практика специфично, етиологично и приложимо при всички пациенти лечение на синдром на раздразненото черво, независимо от формата му на протичане (с доминираща диария, констипация или смесена форма).

Въпреки това съществуват редица мерки, лесни за приложение и изпълнение, които водят до ефективно поддържане на дълготрайна ремисия и намаляват рисковете от обостряне, като важно място заема избягването на провокаторите, за които е известно, че предизвикват рецидив на болестта.

Важно е изготвянето на индивидуален терапевтичен план при всеки отделен пациент, съобразен с неговите потребности, общо състояние, подлежащи заболявания и други фактори, като най-често се назначава комбинация от някои от следните мерки:

• диетичен режим: промените в храненето се отразяват изключително благоприятно, като са ефективни както при лечението, така и за профилактика. Най-честите тригери са млякото и млечните продукти, някои пълнозърнести храни, газирани напитки, алкохол и други, като при отделните пациенти се наблюдават големи различия. По тази причина е уместно воденето на дневник за установяване на наличните тригери в хранителните продукти и тяхното заместване с безопасни такива. Допълнително се назначава повишен прием на храни, които облекчават проявите на констипация, регулират чревната дейност и снабдяват тялото с всички полезни нутриенти
• ограничаване на вредните навици: редица вредни навици могат да провокират рецидив на заболяването и обостряне на проявите. Препоръчва се отказ от тютюнопушене, ограничаване и свеждане до минимум на консумацията на спиртни напитки, приучаване към здравословни хранителни навици (без гладуване и преяждане, с прием на малки порции храна пет до седем пъти дневно), активен начин на живот с осигуряване на ежедневна физическа активност, достатъчно почивка и сън (преумората също може да провокира рецидив) и редица други мерки, съобразени с особеностите при отделните пациенти
• установяване и ограничаване на провокаторите на рецидиви: най-важното при изготвянето на индивидуалния терапевтичен план и предприемането на съответните мерки за превенция на рецидивите е установяване и конкретизиране на тригерите на болестта. При някои болни това са грешки в диетата, при други се касае за стрес, преумора, изтощение, психическо напрежение (може да се обмисли психотерапия, прием на добавки за облекчаване на стреса и безпокойството), хормонален дисбаланс (промени в нивата на половите хормони, нарушения в баланса на щитовидните хормони и други), подлежащи заболявания, инфекции и други
• лекарствена терапия: медикаментозното лечение има предимно симптоматичен характер и цели бързо подобряване състоянието и комфорта на пациентите. За целта често се назначават подходящи лаксативи (за облекчаване на констипацията), спазмолитици, обезболяващи, ензими за подобряване на храносмилането, пробиотици, някои витаминни добавки и други по преценка на лекуващия лекар

Профилактиката на заболяването е неспецифична с общи мерки като подходящо хранене, контрол и лечение на подлежащите заболявания, намаляване на стреса, активен начин на живот и други.

Прогнозата при синдром на раздразненото черво без диария се определя индивидуално, но като цяло е благоприятна с лесен контрол на заболяването и поддържане на дълготрайна ремисия с помощта на подходящи промени в храненето и начина на живот.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain