Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Други болести на червата Синдром на раздразненото черво

Синдром на раздразненото черво МКБ K58

Синдром на раздразненото черво МКБ K58 - изображение

Синдром на раздразненото черво е функционално разстройство на гастроинтестиналния тракт, което протича с разнообразна клинична картина и рецидивираш ход, но без морфологични изменения от страна на дебелото черво. Това е най-честото функционално гастроентерологично заболяване.
По-често се среща във високоразвитите страни. Честотата на разпространение според различни автори е приблизително от 7,1 до 13,6%. Синдромът на раздразненото черво може да обхване всяка възраст. Симптомите са най-изразени между третото и четвъртото десетилетие, но обикновено започват от по-млада възраст. В западните общества преобладават жени със синдрома на лесно дразнимо черво. Съотношението мъже : жени е 2:3. Широкото му разпространение и хронично - рецидивиращия ход влошават качеството на живота, и са от голямо медицинско и социално - икономическо значение.

Причините за поява на синдрома на лесно дразнимо черво са не напълно изяснени. На преден план изпъкват невропсихични и емоционални пренапрежения, дефицит на влакнести храни, консумацията определени храни (подправки, газирани напитки шоколад) обострят симптомите. Ролята на алергията към някои храни и хранителната непоносимост в патогенезата на колон иритабиле е неубедителна. Доста често се комбинира с други заболявания на гастроинтестиналния тракт или има предхождащи инфекции или възпаление на гастро - интестиналния тракт.
За синдрома на раздразненото черво е характерно повишена активност на мускулите на дебелото черво, които се обуславят от промени в тонуса на автономната нервна система. Като следствие на това, възникват спазми на гладката мускулатура на червото, съпроводени с болкова симптоматика. Причината е нарушена регулация на остта мозък - черво.

Патофизиология на колон иритабиле
Патофизиологичните механизми не са напълно изяснени. Най-важните фактори са:
Гастроинтестиналния моталитет. Пациентите имат нарушен моталитет на червата с прекомерно усилени контракции на дебелото черво. Най-вероятно причината за дисмоталитет на червата е нарушената функция на и ентералната нервна система и серотонин контролираш чревния моталитет.
Висцерална перцепция. Висцералната свръхчувствителност е повишена чувствителност на червото в отговор на интестинални стимули храна или разтягане на стената на червото. Сензибилизация може да възникне поради нарушена чувствителност на рецепторите, провокирано от възпаление на лигавицата, дегранулация на мастоцити в близост до ентералните нерви, нарушена серотонинова активност, много вероятно и нарушен състав на чревната флора.
Психологическите отклонения - стрес, напрежение у дома и на работното място влошават симптоматиката.

В зависимост от нарушенията в ритъма на дефекация, пациентите със синдром на раздразненото черво може да се групират в три подгрупи:

  • Диария доминиращ тип - синдром на раздразненото черво с доминиране на диария;
  • Констипация доминиращ тип - синдром на раздразненото черво с доминиране на констипация;
  • Алтерниращ подтип - синдром на раздразненото черво с редуване на констипация с диария.

Клинична картина на синдром на раздразненото черво
Колон иритабиле е с широк спектър от гастроинтестинални и екстраинтестинални и с променлив клиничен ход.

Симптоми от страна на гастроинтестиналния тракт

  • Коремната болка е хронична, коликообразна, променя локализацията си и интензитета. Храненето и емоционалния стрес обикновено я изострят и се облекчава след дефекация;
  • Дискомфорт и неприятно усещане в корема;
  • Повишено образуване на газове и подуване на корема;
  • Промяна във формата на изхожданият и нарушен ритъм на дефекация - констипация, диария или редуване на констипация с диария;
  • Усилие при дефекация или незавършен акт на дефекация.
  • Подуване на корема;
  • Слуз в изхожданията;
  • По-рядко се срещат горно диспептични оплаквания болка в епигастриума, гадене, повръщане, парене.

Екстраинтестинални симптоми при колон иритабиле са: силна обща отпадналост, умора, нарушения на съня, мускулни болки, сексуална дисфункция, чести позиви за уриниране и др.

Психологични симптоми като депресивни нарушения и тревожност се срещат по-често при пациенти със синдром на раздразненото черво, отколкото при здрави хора.

Диагноза на колон иритабиле
Диагнозата се основава на наличието на специфични симптоми с обективното състояние на болния и изключване на други възможни заболявания.

Римски критерии за диагностициране на синдром на раздразненото черво черво:
Постоянни или рецидивиращи оплаквания, в продължение най-малко на три месеца.

  1. Коремна болка или дискомфорт, която се облекчава след дефекация;
  2. Началото на симптомите е свързано с промяна в честотата на дефекацията;
  3. Началото на симптомите е свързано с променена форма на изпражненията.

Диагнозата се подкрепя и от симптомите като: усилие при акта на дефекация или чувство за недоизхождане, подуване на корема, слуз в изпражненията.

Често се наблюдават емоционален дискомфорт, повишено отделяне на газове, отпадналост и лесна уморяемост, отслабване на тегло и нерядко гадене. Проследяването показва, че пет години след диагностицирането, половината от пациенти се оплакват от същите или по-тежки симптоми. В началото на развитието на болестта често съобщават за повтарящи се пристъпи, прекъсвани от периоди на нормалната чревна функция, като често сами свързват тези обостряния със стресови моменти от своя живот.

Наличието на симптоми като редукция на тегло, анемия, кръв в изпражненията температура, прояви на чревна непроходимост и други изискват извършване на диагностични изследвания за изключване на органично заболяване.
Изборът на диагностични методи за изключване на друго заболяване са: ендоскопско изследване, рентгеново изследване - иригография, ехографско изследване.

Лечение на синдром на раздразненото черво
Лечението е многопосочно и предимно симптоматично, състои се в коригиране на подлежащите моторни нарушения. Болния трябва да разбере, че страда от хронично и рецидивиращо моторно чревно нарушение, което се повлиява от много фактори: емоционален стрес, храна, медикаменти.
От съществено значение за доброто повлияване на симптоматиката е колаборацията лекар - пациент, диетичните препоръки и обучението.
Диетата включва изключване на храни, които не се понасят и такива, които образуват газове. Пациенти с констипация трябва да увеличат дневното количество фибри.
Редица лекарствени продукти помагат за лечение на симптомите. Такива са групите медикаменти:
- Спазмолитици - релаксират циркулярната мускулатура и облекчават болезнения дискомфорт в корема и спазмите;
- Противодиарийни медикаменти - втвърдяват изпражненията и повлияват диарията;
- Лаксативи - стимулират естественото изхождане;
- Медикаменти срещу газовете - облекчават подуването и чувството за тежест в корема.

При напрегнатост и тревожност може да се наложи консултация с психолог и психиатър и прием на антидепресанти.

Повече за подвидовете на синдрома на раздразнено черво можете да прочетете при:

3.6, 20 гласа

ВИДОВЕ Синдром на раздразненото черво МКБ K58

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Синдром на раздразненото черво МКБ K58

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Синдром на раздразненото черво МКБ K58

ВСИЧКИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Синдром на раздразненото черво МКБ K58

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияКлинични пътекиЗдравни съветиХранене при...СимптомиЗаболявания (МКБ)ЛюбопитноАлт. медицина