Подбел

Подбел (Tussilago farfara) представлява многогодишно, тревисто растение, принадлежащо към семейство Сложноцветни (Compositae). Синоними: Марта, Бяло копито, Кървавиче.

Устройство на подбел

Изображение: No machine-readable author provided. Bogdan assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Подбелът има дълго, тънко, пълзящо и силно разклонено коренище. От него на пролет израстват неразклонени, прави стъбла, покрити с малки кафявочервени листенца, достигащи на височина до 20 см. Стъблата се развиват преди листната маса, рано на пролет. На върха на всяко стъбло се образува по 1 цветна кошничка с големина до 2 см. в диаметър. Съцветието се състои от разположени в периферията езичести женски цветове и двуполови, тръбести цветчета в центъра му. Оцветено е в златистожълто.

Плодовете приличат на семка, ръбести, цилиндрични, като на върха си имат хвърчилка, която се състои от много власинки. След прецъфтяването, стъблата загиват и се появяват листа, които са разположени под формата на розетка. Те са с дълги дръжки, в основата си са сърцевидни, едро назъбени с червенокафяви зъбчета.

Използваема част на подбел

Листата и цветните кошнички. Листата се берат зелени и млади, през месеците юни - август. Изсушаването им става в сушилня при температура от 45 градуса или на сянка. Така сухи листата се съхраняват на проветриво и сухо място, опаковани в бали.

Разпространение на подбел

Вирее покрай потоци, реки и мочурища, върху влажни и песъчливи почви из цялата страна.

Химичен състав на подбел

Вещества открити в цветните стъбла са: фитостерин, арнидиол, фарадиол, тераксантин, жълто багрило, стигмастерин, дъбилни вещества.

Листната маса на подбела съдържа: галова киселина, ябълчена киселина, винена киселина, горчиви гликозиди (тусилагин, ситостерин), провитамин А, витамин C, сапонини, декстрин, инулин, слуз, следи от етерично масло, белтъчни вещества и др.

Билката съдържа още: танини, протеини, сапонини, каротиноиди.

Изображение: Daniel Pojda, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Björn S., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на подбел

Свойства на подбел

• обезболяващо;
• облекчаващо;
• противовъзпалително;
• отхрачващо;
• понижаващо кръвното налягане;
• подобрява дейността на сърцето;
• премахва спазмите на жлъчните пътища;
• апетитовъзбуждащо;
• подобрява храносмилането;
• потиска възпалението на лигавицата на трахеята и бронхите;
• облекчава кашлицата;
• помага за по-бързото заздравяване на рани.

Изображение: freepik.com

Намира приложение при

• колики; диарии;
• проблеми с менструалния цикъл (болезнен, нередовен);
• хемороиди; разширени вени;
• бронхити; ларингити; белодробни абсцеси; задух;
• туберкулозна кашлица; бронхиална астма;

• тромбофлебити;
• гастрит; киселини;
• възпаление на червата;
• възпаление на пикочния тракт;
• кожни обриви;
• ревматизъм;

Външно се прилага под формата на лапи при циреи, рани, изгаряния, а като компреси при възпаление на вени на краката, възпаление на очите, червен вятър. Сухите листа се използват за пушене при задух. Препоръчително е лапите да се приготвят от пресни листа или варена в мляко суха листна маса.

Начин на употреба

• запарка - в 500 мл вода се запарват 2 супени лъжици сухи листа. Престоява един час. Пие се по 100 мл три пъти на ден. преди хранене. Може да се подслади с мед.
• извлек - към 400 мл вряла вода се прибавя 1 супена лъжица от билката. Оставя се да кисне в продължение на 1 час. Приема се в доза по една винена чаша, 4 пъти на ден преди хранене. Чаят е подходящ за употреба при всички видове кашлица. Може да се подслажда с мед.

Заглавно изображение: Andreas Trepte, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons