Девесил – сибирски, Лющян, Селим

Сибирски девесил (Heracleum sibiricum) е многогодишно тревисто растение, което е представител на семейство Сенникоцветни (Umbelliferae). Среща се още с имената лющян или селим. Името му може да бъде изписано още като девисил и дивисил. Не е защитено растение. Сибирският девисил е медоносна растителност.

Устройство на сибирски девесил

Изображение: wikimedia.org

Височината на растението достига до 180 сантиметра. Дръжката му е единична, куха и разклонена на върха. Листата са големи, яйцевидни и назъбени. Дължината им достига до половин метър. Съцветията на сибирския девисил са сложни, чадъроподобни с 15-30 лъча. Централно разположените цветове са плодородни. Цъфтежът е през летните месеци от юли до септември. Плодовете са едри, обсипани с мъх. Имат слаба пикантна миризма, която е характерна за цялото растение.

Разпространение на сибирски девесил

Смята се, че растението произхожда от Сибир. Разпространено е в Централна Европа, Крим и Казахстан. Вирее по влажни места – по ливади и сенчести гори. В България се среща до 1000 метра надморска височина.

Използваема част на сибирски девесил

Използват се корените на билката, които се изваждат рано на пролет или през есента, като от тях се приготвя отвара, както и надземните му части, от които се прави студен извлек.

Химичен състав на сибирски девесил

Билката съдържа около 70% летливо масло, фурокумарини (бергаптен, умбелиферон, псорален), растителни киселини, бета-ситостерин, смоли, лепкави вещества.

Лечебни свойства и приложение на сибирски девесил

Лечебни свойства

• антибактериално;
• апетитовъзбуждащо;
• обезболяващо въздействие;
• понижава кръвното налягане;
• подобрява храносмилането.

Изображение: Hectonichus, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Daniel Cahen, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Състояния и заболявания, при които се прилага сибирски девисил

• при безапетитие;
• срещу колики, гастрит;
• при кожни инфекции;

Начин на употреба

• запарка - в 500 мл. вода се запарват 2 чаени лъжички корени от девисил. Оставя се да престои около 1 час, след което се прецежда и се пие три пъти дневно, преди хранене по една кафена чаша.
• отвара - приготвя се от корените на билката и се предписва предимно при лошо храносмилане. Действа стягащо, спазмолитично, успокояващо, противовъзпалително, обезболяващо и антисептично. Предписва се още при - заболявания на стомаха и червата, кожни заболявания, при конвулсии от различен произход, епилепсия, нервни заболявания и др.;
• тинктура - приготвя се от корени и се прилага при зъбобол;
• отвара от цялото растение, заедно с корените - употребява се като лосион при краста и като лапа при тумори;
• запарка от листа - използва се като компрес при възпаление на ставите и ревматични болки.

Заглавно изображение: Jean-Claude Calais, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons