Южна копривка

Южна копривка (Celtis australis), обикновено позната като европейска коприва, средиземноморски орех, лоте или медоносно дърво, е широколистно дърво, което принадлежи към семейство Конопови (Cannabaceae). Растението се добива от дивата природа за местна употреба като храна, лекарство и източник на дървен материал. Дървесината му е жилава и се използва в търговската мрежа. Плодовете и семената на южната копривка понякога се продават като храна на местните пазари на Балканите.

Младите, гъвкави клонки някога са били използвани за камшици, оттук и името й „камшиково дърво“. Южната копривка е грациозно дърво, което е малко податливо на замърсяване на въздуха. Младите клонки могат да бъдат повредени от студове.

Твърди се, че това растение е лотосовият плод на древните. Споменава се в историята за завръщането на Одисей от Троя, при което ако човек яде плодовете на билката, той никога няма да напусне този район.

Устройство на южна копривка

Изображение: Lazaregagnidze, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Celtis australis е широколистно дърво със заоблена корона, което израства на височина от 15 до 20 метра. Стволът му може да достигне диаметър от 80 см. Има гладка и сива до сивокафява кора, която с нарастване възрастта на вида започва да се лющи. Короната на дърветата е кръгла до чадъреста, полуотворена. Редуващо разположените по клончетата листа са тесни и с острозъб листен ръб, дълги 5-15 см и тъмносиви или зелени през цялата година, избледняващи до бледо жълто, преди да паднат през есента. Имат яйцевидно-ланцетна до яйцевидна форма.

Образува малки, зелени, по единично разположени или на малки гроздове цветчета, цъфтящи от март до май месец. Плодът е костилков и представлява малка, тъмнолилава ягодка, с големина от 1 см в диаметър, висяща на къса 2 см дръжка. Плодовете, събрани на гроздове, са изключително популярна храна при птици и различни диви животни.

Разпространение на южна копривка

Дървото води произходът си от Южна Европа, Северна Африка и Мала Азия. Въведен вид е в Англия през 1796 г. В България расте на надморска височина до 500 метра.

Расте в низини и ниски хълмове от морското равнище до 1200-1300 м в Испания и Северозападна Африка. В Близкия изток площта му на разпространение се припокрива с кавказкия район. Извън естествения си ареал южната копривка присъства като декоративно растение в Централна Европа със северна граница зададена от тежки зимни студове. Извън Евразия този вид се натурализира в Австралия и в югозападни САЩ.

За своето развитие предпочита слънчеви излагания в термофилни смесени широколистни гори. Добре приспособен вид е към скалисти почви, лишени от хумус, където е в състояние да раздробява скали с навлизащите му в цепнатините силни корени. Благодарение на своята пестеливост, това дърво се използва за залесяване в трудни терени срещу ерозия. Освен това се приема за декоративно дърво заради куполообразната си корона. Често се засажда като декоративен вид, тъй като е дълголетен и устойчив на замърсяване на въздуха. През последните 50 години  проявява симптоми на спад в разпространението си, особено в градските райони поради комбинация от ефекти на климатичните промени и действието на различни патогени.

Този вид често може да се намери в смесени широколистни гори заедно с дъб, хмел, габър, мъждрян, обикновена леска и клен, или в крайречна растителност с върби, тополи и брястове, много рядко като доминиращ вид. Това дърво има висок темп на растеж и в родния си обхват може да доживее до 1 000 години и да достигне значителни размери.

Изображение: Krish Dulal, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Celtis australis е в състояние да понася сравнително студени температури, когато спи, поне до -15°C, но се нуждае от горещо лято, за да узрее напълно дървесината му. В морските региони, като Западна Европа, където летата като цяло са хладни, растението е много по-малко студоустойчиво и през зимата е обект на отмиране. Успява да расте на всяка сравнително добра почва, като предпочита добра плодородна и добре дренирана глинеста такава. Вирее и върху сухи чакълести и песъчливи почви. Дърветата имат дълбоко разпространени корени и са много устойчиви на засушаване. Често се засажда като живи плетове, по брегове и пясъчни места.

Използваема част на южна копривка

Растителният вид като цяло е декоративен, а плодовете му се използват за храна. От семената им се извлича ядливо масло. Листата се събират в началото на лятото и се сушат за по-късна употреба. Плодовете са много апетитни за птици, а лисиците и язовците са отговорни за разпространението на семената.

Химичен състав на южна копривка

Листата на южната копривка са богат източник на флавоноиди, с-глюкозиди, фенолни производни, кафеена киселина, танини, слуз. Установено е, че младите листа са с най-високо количество феноли на грам сухо тегло. Количествата бързо намаляват до средата на май, като след това нивото на феноли се колебае, но не показва забележима тенденция към понижаване. Тази обща тенденция на големи количества феноли в ранния вегетационен период и бързият спад засягат както производните на кафеената киселина, така и флавоноидите. Плодът е ценен източник на диетични фибри, протеини и витамини, както и на пигменти като лутеин, каротин, зеаксантин и токофероли.

Проучване разкрива наличието на епикатехин, галова киселина, ванилова киселина, 3,5 DHA, делфинин-3,5-ди-O-глюкозид, цианидин-3,5-ди-О-глюкозид и пеларгонидин-3,5- ди-O-глюкозид в билката в различни количества в зависимост от етапа на нейния растеж.

Лечебни свойства и приложение на южна копривка

Изображение: Consultaplantas, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Листата и плодовете са стипчиви. Плодът, особено преди да е напълно узрял, се счита за по-ефективно лекарство. Отвара от листата и плодовете се използва при лечението на аменорея, обилно менструално и между менструално кървене и колики. Отварата може да се използва и за стягане на лигавиците при лечение на диария, дизентерия и пептични язви. В народната медицина на Индия и Испания се прилага за лечение на аменорея, диария и колики (плодове), за намаляване на кръвното налягане (листа), като диуретично средство или за намаляване на холестерола (плодове и листа) и за лечение на чернодробни проблеми (вътрешната част на кората).

Водни и етанолни екстракти от плодове и листа на южната копривка, събрани на различни етапи на растеж, съдържат епикатехин, галова киселина, ванилова киселина, 3,4-дихидроксибензалдехид, делфинидин-3,5-ди-О-глюкозид, цианидин. Благодарение на този си състав те показват някои антимикробни и противогъбични действия. Листните извлеци са активни срещу най-важния гъбичен патоген C. albicans и срещу две новооткрити патогенни дрожди C. parapsilosis и R. mucilaginosa.

Свойства на южната копривка

• стипчиви;
• емолиентни;
• стомашен тоник;
• протектиращи черният дроб.

Начин на употреба

• чай - лъжица изсушени листа и плодове се добавят към чаша вряла вода, като престояват 5-10 минути. Извлекът се приема 3 пъти на ден.

Билковият чай се препоръчва за лечение на аменорея, силно менструално кървене и колики. Също така се прилага външно върху кожата и лигавиците като стягащо средство и се приема орално за лечение на диария, дизентерия и пептични язви.

Други приложения на южна копривка

Изображение: This picture is a work by Emmanuel Douzery. Please credit this with: Picture : Emmanuel Douzery in the immediate vicinity of the picture. If you use one of my works, please email me (account needed) or leave me a short message on my discussion page. It would be greatly appreciated! Do not copy this picture illegally by ignoring the terms of the license below, as it is not in the public domain. If you would like special permission to use, license, or purchase the picture, please contact me to negotiate terms., CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Плодовете на това дърво са сладки и годни за консумация сурови или варени. Имат приятен сладък вкус. Те се използват и за производство на специални ликьори или в миналото за заместване на захарта по време на периодите на глад. Интересни са от хранителна гледна точка, тъй като съдържат диетични фибри, феноли, витамини (токофероли, каротеноиди) и минерали. Количествата на общите фибри и протеини са сравними с тези, наблюдавани при смокините. От семената им се извлича сладко масло.

Дървесината на южната копривка е много жилава, гъвкава, издържлива и широко използвана в стругарството. Гъвкавите тънки издънки се използват като бастуни. Кората се употребява за направата на багрило, като се получава жълт пигмент. Листата (а в някои региони също кората и тънките клони) може да се използва като фураж за говедата. Сиво-белезникавото дърво е тежко, еластично, водоустойчиво и дълготрайно. Използвано е в миналото за изработване на карети, на лодки, за прегради за врати или прозорци, както и за изработване на инструменти и дръжки за инструменти, нуждаещи се от добра устойчивост. Дървесината също е оценена за изработка на шкафове и стругове за производство на музикални инструменти (например флейти, малки барабани) и играчки за деца през миналия век. Поради механизацията в селското стопанство и наличието на нови по-устойчиви материали, дърводобивната промишленост на копривката е в упадък и използването й вече е ограничено до местното ръчно производство.

Южната копривка произвежда дървесина като висококачествено гориво и дървени въглища. Използва се главно за залесяване в скалисти и трудни терени срещу ерозия, за насаждения в градски райони и покрай пътища поради толерантността й към замърсяване и като декоративно растение заради куполната й корона, с дълги сводести клони.

Растението дава добра сянка, поради което е често използвано като улично дърво в Южна Европа. Дърветата могат да бъдат много дълголетни, дори до 1000 години.

Заглавно изображение: HarkHarken, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons