Брош, Бояджийски брош, Червен брош

Брош, Бояджийски брош, Червен брош (Rubia tinctorum) представлява многогодишно тревисто растение, принадлежащо към семейство Rubiaceae. Още в древността билката е използвана за боядисване на тъкани. Тогава методът на извличане на багрило от корените й и начинът му на употреба се разпространява от държава в държава, понякога дори тайно и с шпионски способи.

Устройство на брош

Изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Билката може да нарастне до 1,5 м височина. Дебелото като молив коренище пълзи широко под земята. Корените могат да бъдат дълги над метър, с дебелина до 12 мм, като са източник на червени багрила. Стъблото е четириъгълно с бодли по краищата. Те понякога са толкова тънки, че са по-скоро низходящи, отколкото изправени. Листата са продълговати до ланцетовидни. Те са 5-10 см дълги и 2-3 см широки, образувани на навивки от 4-7 звездовидни около централното стъбло.

Билката има катерлив растеж благодарение на малки кукички по листата и стъблата й. Малките й жълтеникаво-зелени цветчета са събрани в рехави, облистени, крайни съцветия с дълги дръжки. Имат пет тичинки. Размерите им са 3-5 мм в диаметър, състоящи се от пет бледожълти венчелистчета. Цъфтят от юни до август, последвани от малки (диаметър 4-6 мм) червени до черни плодове. Плодът е черна, гола, гладка костилка с размер на грахово зърно, съдържаща две семена.

Разпространение на брош

Растението е местно за Южна Европа, Западна Азия и Северна Африка, а култивирано на други места по света. Среща се в градини и храсталаци предимно в Южна и Източна България. Вирее на влажна почва.

Използваема част на брош

Използва се коренището на билката, събрано през есента или ранна пролет. Корените се събират от растения, които са на възраст най-малко 3 години. Те се обелват и след това се сушат за по-нататъшна употреба.

Химичен състав на брош

Основните вещества, открити в корена, са антрахинонови гликозиди (руберитринова киселина, която се разлага до ализарин, луцидин, псевдопурпурин, ксантопурпурин, пурпурин и рубиадин). В корена присъстват и иридоид, молугин, органични киселини, белтъчини, танини, калций, пектин и захари. Пурпуринът обикновено не е оцветен, но дава червен цвят при разтваря в алкални разтвори. Смесен с глина и обработен със стипца и амоняк, той дава брилянтен червен цвят. Лечебните свойства на растението се дължат основно на гликозидите.

Лечебни свойства и приложение на брош

В народната медицина билката се използва за лечение на жълтеница, проблеми с далака, парализа, ишиас и натъртвания. Листата са прилагани от жените за премахване на лунички и изравняване тена на кожата. При вътрешно приемане коренът придава червен цвят на млякото, урината и костите, особено на костите на млади животни, и се използва при остеопатичните изследвания. От него, както и от листата на броша, се извлича багрило, което се използва и в медицината и като боя за оцветяване.

Брошът съдържа 1-хидрокси-антрахинон. Растенията, съдържащи 1-хидрокси-антрахинон, са били широко използвани за фармацевтични цели като лечение на камъни в бъбреците и пикочния мехур, като слабително средство и като леко успокоително. Брошът се прилага и при менструални и уринарни смущения. Проучвания споменават антрахиноните специално при оценка на употребата им като лаксатив - при това като рисков фактор за развитието на рак на дебелото черво.

Изображение: Maša Sinreih in Valentina Vivod, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Madison60, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Свойства на брош

• диуретично;
• помага за намаляване размера на камъните в бъбреците;
• слабително действие;
• подобрява храносмилането;
• стягащо;
• спазмолитично;
• влияе върху обмяната на фосфора в организма;
• противовъзпалително;
• имуномодулиращо;
• кръвоспиращо.

Брошът е споменаван повече от няколко пъти в древната медицинска литература като отхрачващо средство и такова срещу различни гинекологични заболявания.

Състояния и заболявания, при които се прилага брош

• колики; диария;
• нощно напикаване;
• при бъбречнокаменна болест;
• регулира менструацията; аменорея;
• воднянка;
• проблеми с урината;
• нарушения на кръвта;
• синини;
• жълтеница;
• парализа;
• заболявания на далака;
• болка по протежение на седалищния нерв (ишиас).
• с цел заздравяване на рани;
• кашлица.

Изображение: freepik.com

Начин на употреба

• извлек - една чаена лъжичка от нарязани коренища се запарва в чаша гореща вода. Прецежда се след 10-15 минути. Пие се три пъти на ден, преди ядене по една кафена чаша. Като билково лекарство, препоръчителната доза е 1-2 грама от изсушения и ситно нарязан корен на ден;

• билков чай от листата и стъблата се използвал за лечение на запек;
• като локално средство за лечение на ишиас;
• тинктурата, приготвена от пресни корени, се използвала при забавена или пропусната менструация, заболявания на далака;
• билкарите варят корена във вино и добавят захар или мед за вкус - за вътрешен прием;
• за лечение на подуване на далака семето на билката се пие заедно с мед и оцет;
• листата, както и стъблото на броша, са полезни при лечение на забавена менструация;
• листата и корените на растението се натрошават и се нанасят върху лунички, както и петна по кожата, с цел да бъдат изсветлени или премахнати.

Коренът се счита за много ефективен за лечение на акне, кожни обриви, циреи, кожни раздразнения и други състояния на кожата. Може да се прилага локално върху засегнатата област, когато се направи на паста. За да направите пастата по-ефективна, просто смесете около 100 грама прах от корен с около 50 грама сандалово дърво, куркума и портокалова кора. Нанесете пастата върху кожата и я оставете да изсъхне, преди да я измиете.

Други употреби на брош

Използва се от древни времена като растителна червена боя за кожа, вълна, памук и коприна. За производството на багрила корените се събират след две годишна възраст на растението. Външният червен слой дава общата разновидност на багрилото, вътрешният жълт слой - рафинираната разновидност. Багрилото се фиксира върху тъканта с помощта най-често на стипца. Дългият месест корен, когато е изсушен и смлян, дава разнообразие от брилянтни цветове: червено, розово, кафяво, оранжево, черно, люляк и лилаво, в зависимост от използваното свързващо вещество.

Листата и стъблото са бодливи. Този вид им позволява да се използват за полиране на метални изделия. Билката се използва като фураж за животни. Във Франция са използвали остатъка от растението, за да направят спирт.

Внимание!

Билката не трябва да се употребява от бременни и кърмещи жени.

Въз основа на проучвания върху животни се смята, че веществото антраноид, изолирано от броша, може да има мутагенни и канцерогенни ефекти. Не е сигурно дали това вещество е вредно за хората, като се среща естествено в цели растителни препарати. Поради тези възможни токсични ефекти, растението вече не се използва много в билковата медицина, а търговските продукти, предназначени за медицинска употреба, които го съдържат, са забранени или ограничени в много страни.

Заглавна снимка: Einsamer Schütze, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons