Секреция на жлъчка

Непрекъснатото образуване и секрецията на жлъчка се осъществява от чернодробните клетки (хепатоцити). Жлъчката се складира в жлъчния мехур, а при наличието на химус се излива в дванадесетопръстника. Различават се два вида жлъчка – чернодробна и мехурна.

Количество и състав на жлъчката

За 24 часа, отделеното количество жлъчка се равнява на 800 до 1000 милилитра. Относителната маса на чернодробната жлъчка е 1010-1012 и има рН 8,2. Мехурната жлъчка е с относителна маса 1026-1032 и е с рН 7. Характерно за жлъчката е, че не съдържа храносмилателни ензими. Основните елементи на жлъчката са жлъчните соли, на които се дължи храносмилателната й функция. Те представляват натриеви соли на таурохолевата и гликохолевата киселина, които са съединения на холевата киселина с таурин и гликол. Характерният цвят на жлъчката се придава от жлъчните пигменти. Основен пигмент е билирубинът, който се получава от разграждането на хемоглобина.

В жлъчката се намира холестерол в свободно състояние. След секрецията на жлъчката една част от холестерола се резорбира обратно в тънкото черво, като чрез v. portae постъпва отново в черния дроб. Друга част от него се хидролизира под действието на чревната бактериална флора и преминава под формата на копростерол във фекалиите. Холестеролът се естерифицира и от свободните мастни киселини, което улеснява резорбцията на масти.

Основни функции на жлъчката

Жлъчката е биологичен детергент, който емулгира и разтваря липидите. Тя действа върху фосфолипидите и белтъците, изграждащи клетъчните мембрани на микроорганизмите, като по този начин подобрява имунната защита на организма. Чрез жлъчката във външната среда се отстраняват веществата, които не могат да бъдат ексктерирани с урината, защото са неразтворими или свързани с белтък.

Механизъм на секреция и регулация на жлъчната секреция

Секрецията на жлъчка протича в два етапа:

• по време на първият етап се образува първоначален секрет, който е резултат от метаболитната функция на хепатоцитите. В този първоначален секрет се съдържат жлъчни соли, холестерол и други органични съставки. Този секрет попада в жлъчните каналчета, минава по жлъчната каналчеста система и попада в общия жлъчен канал.
• по време на вторият етап обемът и йонният състав на жлъчката се увеличават. Това става чрез допълнителна секреция на вода, Na⁺, HCO₃^- от клетките на жлъчните каналчета, наречени холангиоцити.

Холецитокининът стимулира секрецията на жлъчни соли от хепатоцитите, а секретинът стимулира секрецията на електролити и вода от холангиоцитите (клетките на жлъчните каналчета).

Жлъчният мехур започва да се изпразва едновременно с началото на храносмилането в горната част на стомашно-чревния тракт. Този процес се стимулира когато химусът е богат на мазнини. Мехурът се изпразва в резултат на ритмични контракции на мускулната му стена. За да се изпразни ефективно, е необходимо отпускане на сфинктера на Оди. Най-мощният стимул за изпразване на жлъчния мехур е холецистокининът. Ацетилхолинът, отделен от крайните окончания на n. vagus, също предизвиква слабо съкращение.

Оптимална секреция на жлъчка е от ключово значение за емулгирането на мазнините и за усвояването на хранителните вещества.