Регулация на жлъчкообразуването и жлъчкоотделянето

Регулацията на жлъчкообразуването и жлъчкоотделянето е от ключово значение за отделянето на оптимално количество жлъчка и следователно за нормалното протичане на храносмилането. Регулацията се дели на нервна и хуморална. Към нервната спадат вагалните рефлекси, които могат да предизвикат двукратно увеличаване на секрецията. Въпреки това, основна роля в жлъчкообразуването и жлъчкоотделянето има хуморалната регулация.

Усилващи жлъчкоотделянето вещества са секретина, албумозите, жлъчните соли и пептоните, които от своя страна осъществяват хуморалната регулация. До 80% може да бъде увеличена жлъчната секреция посредством секретинът, предимно чрез стимулиране на жлъчните каналчета за отделяне на NaCO₃, както при панкреаса.

Жлъчните соли в жлъчката се поддържат в разтворено състояние благодарение на натриевият хидрогенкарбонат. Хепатокрининът, отделящ се от дуоденалната лигавица под влиянието на наличните мастни киселини и на солната киселина, предизвиква образуването на рядка, течна и бедна на соли жлъчка. Като choleretica се означават хуморалните фактори, които стимулират жлъчкообразуването.

До известна степен, жлъчната секреция е правопропорционална на концентрацията на жлъчни соли в кръвта и на чернодробния кръвен ток. В регулацията на жлъчкообразуването основна роля изпълнява жлъчният мехур, от който се освобождава така нарената мехурна жлъчка. Жлъчният мехур извършва ритмични съкращения с честота 2-6.min^-1, а налягането в него е средно 2,0-2,9 kPa (равняващи се на 20-30 см воден стълб). Вместимостта на жлъчния мехур е 35-65 ml.

Регулацията на жлъчкообразуването и жлъчкоотделянето бива осигурявана рефлексно от n.vagus, което от своя страна води до отпускане на сфинктера на Оди и до усилване на движенията на жлъчния мехур. Обратните ефекти се постигат чрез симпатиковите нерви, а именно - свиване на сфинктера и отпускане на жлъчния мехур. По този начин те благоприятстват складирането на жлъчка в мехура.

Холецистокинин-панкреозиминът усилва съкращенията на жлъчния мехур и допринася за изпразването му. Опитно е установено, че той се отделя и под влияние на яйчния жълтък, когато попадне в дванадесетопръстника.

Общо факторите, засилващи жлъчната секреция по пътя на съкращенията на жлъчния мехур, каквито са киселините, албумозите, пептоните и други, се означават като cholekynetica.