Функции на жлъчката

Много са функциите, които изпълняват жлъчните соли. Те намаляват повърхностното напрежение на мастите, емулгират ги фино, като по този начин улесняват действието на липазата, чревния и панкреатичния сок. Другa функция на жлъчката е способността на жлъчните соли да активират ензими, особено силно липазата. Взаимодействат си с липидите намиращи се в тънкото черво, като образуват мицели. Последните способстват резорбцията на моноглицеридите, холестерола и мастните киселини.

След като изпълнят своята функция за резорбцията на мастите, жлъчните соли се връщат обратно в черния дроб чрез v. portae и от своя страна стимулират жлъчната секреция. Този непрекъснат цикъл на възстановяване на жлъчните соли се нарича ентерохепатална рециркулация.

При евентуално наличие на жлъчна фистула, настъпва загуба на жлъчни соли и секрецията на жлъчка се намалява до 1/3 от нормалната. Подобно на жлъчните пигменти и жлъчните киселини, така и фолиевата киселина, витамин B₁₂ и други преминават този път между тънкото черво и черния дроб чрез порталното кръвообращение и отново се отделят в жлъчката.

Друга функция на жлъчката е допринасянето й за неутрализирането на киселия стомашен сок, който постъпва в дуоденума. Жлъчката утаява пепсина, който може да разруши трипсина. Мастните киселини се свързват лабилно с жлъчните соли и образуват лесно резорбируеми водноразтворими комплекси. Отделянето на секретина се благоприятства от жлъчката. Жлъчката усилва моториката на червата, придава цвета и участва в слепването на фекалните маси. Тя има дезинфекционна роля.

Функциите на жлъчката определят специално място и роля в нормалното храносмилане и резорбция на мастите. Едновременно с това тя осигурява резорбцията на всички мастноразтворими витамини. Поради това, при отсъствие на жлъчка около 1/2 от мастите в храната остават несмлени и нерезорбирани. В тези случаи отделените фекалии биват ахолични (безцветни) и мазни (процес наречен стеаторея).