Стеаторея

Стеатореята е патологично явление, свързващо се с наличието на повишена екскреция на масти в отделените изпражнения. Освен това, макроскопски те изглеждат обемисти, лъскави, мазни, с кашава консистенция и зловонна миризма. Микроскопски се установява повишения липиден състав на фецеса. Стеатореята е една от клиничните характеристики на мастната малабсорбция. Синдромите на малдигестия и малабсорбция са подробно описани в раздела „Медицинска енциклопедия“ и може да намерите информация за тях на:

» Малабсорбция

Симптоми при стеаторея

В началото повечето пациенти не разпознават симптомите на стеатореята, тъй като са оскъдни или липсващи. На по-късен етап клиничната картина се манифестира с:

• Бледо оцветяване на фецеса, които не потъват, а плават на повърхността
• Зловонна миризма
• Обемиста, кашеста структура на изпражненията
• Чести позиви за дефекация
• Диария
• Коремна болка
• Смущения в храносмилането
• Метеоризъм
• Обща отпадналост

На какво се дължи стеатореята?

Причините, водещи до развитието на стеаторея, са многобройни и могат да се класифицират в три големи групи:

• Състояния, водещи до екзокринна панкреасна недостатъчност
• Състояния на дефицит на жлъчни киселини
• Заболявания, засягащи тънкото черво

По-обстоен преглед показва и пълния набор от състояния, поради които стеатореята може да възникне, разделени според системата на засягане, както следва:

• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата – диабет, високо съдържание на мазнини в приеманата храна, муковисцидоза(кистозна фиброзна), хипертиреоидизъм(болест на Грейвс), синдром на Цьолингер-Елисон (Zollinger–Ellison syndrome), амилоидоза, болест на Гоше, болест на Тей-Сакс
• Болести на храносмилателната система, жлъчния мехур и жлъчните пътища - малабсорбция, целиакия, болест на Крон(Crohn disease), хроничен улцерозен колит, екзокринна панкреасна недостатъчност, панкреатит(остър, хроничен), неправилна абсорбция на мазнини в тънкото черво, холелитиаза, лактозна непоносимост, чернодробна недостатъчност, чернодробна цироза от алкохолен тип, билиарна атрезия, първичен склерозиращ холангит, холедохолитиаза, холангиокарцином, алкохолна чернодробна болест
• Инфекциозни и паразитни болести - СПИН, спру, гиардиаза, бактериална инфекция на стомашно-чревния тракт с Clostridium difficile, болест на Whipple
• Новообразувания - чревен лимфом, чернодробен карцином, карцином на жлъчния мехур, рак на панкреаса, карцином на бъбрека, инсулином
• Усложнения от хирургични интервенции - панкреатодуоденектомия, стомашен байпас, тънкочревна резекция, хепатектомия
• Медикаментозно обусловена стеаторея – при прием на някои антидиабетни лекарства, блокери на мазнините, блокери на въглехидратите, антихолестеролни лекарства, лекарства за лечение на акромегалия

По-чести причини за стеаторея

Панкреатит и панкреасна екзокринна недостатъчност

Задстомашната жлеза, наричана също панкреас, се локализира в областта на първи лумбален прешлен, и представлява жлеза със смесена секреция. Екзокринната и функция се свързва с производството на панкреасни ензими, взимащи участие в процесите на храносмилане, и ендокринна функция, свързана с производството на инсулин.

Панкреасната екзокринна недостатъчност е състояние, при което не може да се осъществи пълно усвояване на хранителните вещества поради недостатъчното производство на панкреатични ензими или поради техният недостиг до тънкото черво. Най-честата причина за развитието на екзокринна панкреасна недостатъчност е панкреатитът. Панкреатитът представлява възпаление на задстомашната жлеза, което може да настъпи както остро, така и хронично.

Основен етиологичен момент в развитието на хроничния панкреатит е вече прекаран остър такъв, както и повишена алкохолна консумация над 50гр. дневно концентрат в продължение на минимум 5 години, високомазнинна и нископротеинова диета, тютюнопушене. При хроничният панкреатит настъпва фиброза на панкреаса, загуба на ацинарна тъкан и промени в каналчестата система на жлезата. Всички тези патологични промени благоприятстват развитието на панкреасна екзокринна недостатъчност, която се наблюдава в до 90% от хората с хроничен панкреатит, а оттам и стеатореята.

Диабет

Диабетът представлява хронично заболяване на ендокринната система със социално значение, засягащо повече от 537 милиона души в световен мащаб. Диабетът се класифицира в две големи групи – инсулинозависим и неинсулинозависим диабет, както и преддиабет и гестационен диабет. Основна триада на диабета е полиурия, полидипсия и полифагия. При инсулинозависимият диабет(тип 1) има наличие на автоимунен процес, водещ до деструкция на бета-клетките на панкреаса, водещо от своя страна до инсулинова недостатъчност, а оттам и до повишени нива на кръвната захар.

Според направено кохортно проучване, все още не е напълно изяснена връзката диабет-екзокринна панкреасна недостатъчност(респ. стеаторея), но се предполага, че протича паралелна деструкция освен на бета-клетките и на клетките, отвоворни за производството на панкреатични ензими. Диабетът е подробно описан в раздела „Здравни проблеми“ и може да намерите цялата информация за патологията на:

» Диабет

Целиакия

Целиакията(глутенова ентеропатия) е автоимунно, генетично заболяване, характеризиращо се с увреждане на тънкочревната лигавица в резултат на срещата и с храни, съдържащи глутен. Около 1% от населението в световен мащаб страда от заболяването. Към храните, съдържащи глутен, спадат овес, ръж, ечемик, пшеница, т.е. житните храни, бургери, пици, мекици, хляб, питки и т.н. Глутеновата ентеропатия протича в две основни форми- симптоматична и асимптоматична.

Клиничната картина на симптоматичната ентеропатия се манифестира с гастро-интестинални оплаквания – метеоризъм, подуване на корема, гадене, повръщане, промяна в апетита, редуване на запек с диария; хронична умора, редукция на теглото, малабсорбционен синдром и т.н. Друго име на заболяването е идиопатична стеаторея – поради високото съдържание на мазнини във фекалните маси, те стават обемисти, с по-мазна структура, кашести и със зловонна миризма. Стеатореята при тези пациенти варира от лека до тежка. Информация за клиничната картина, протичането на заболяването, както и лечението, може да намерите на:

» Цьолиакия

Алкохолна чернодробна болест

Алкохолната чернодробна болест е понятие, обхващащо спектър от нарушения, които хистологично се класифицират в три стадия:

• Алкохолна стеатоза(алкохолен мастен черен дроб) – характеризира се с натрупването на липиди в чернодробния паренхим
• Алкохолен хепатит – поради директното токсично действие от разпадните продукти на алкохола, те увреждат чернодробния паренхим, поради което преустановяването на алкохолната консумация е от изключителна важност за стопиране на процеса или прогресията му в по-тежката му форма, а именно чернодробна цироза
• Алкохолна цироза – крайна, необратима фаза на алкохолната чернодробна болест, като в крайна сметка се достига до чернодробна недостатъчност и смърт

Освен белтъчното недохранване, което е основен проблем в клиниката и лечението на пациентите с алкохолна чернодробна болест, се наблюдава и понижено производство на жлъчни киселини. С понижаване на тяхната концентрация, се нарушава и емулгацията им в тънкочревната лигавица, ето защо възниква стеатореята, а оттам и мастната малабсорбция. Алкохолната чернодробна болест е описана и може да откриете информация за нея в сайта на:

» Алкохолна болест на черния дроб

Прием на блокери на мазнините

Към групата „блокери на мазнините“ спада лекарственото средство орлистат(с търговски наименования ксеникал, алли). То се прилага в лечението на хора, страдащи от затлъстяване. Механизмът му на действие се свързва с това, че медикаментът се свързва със специален вид ензими, наречени липази, като по този начин част от приетите с храната мазнини не се разграждат в организма и се елиминират. Тук стеатореята е очакван страничен ефект от терапията с орлистат. Освен стеатореята, трябва да се вземе под внимание и факта, че медикаментът може да влоши абсорбцията на някои мастноразтворими витамини, а оттам да възникнат съответните дефицити с характерна клинична симптоматика. Повече за молекулата на тетрахидролипстатина може да намерите на:

» Орлистат

При кого и колко често се среща стеатореята?

Точното разпространение и честотата на стеатореята не могат да бъдат реално оценени поради факта, че в ранните стадии тя не се разпознава от повечето пациенти, заради липсващите или минимални неспецифични симптоми. Епидемиологията на стеатореята е пряко зависима и от първопричината на възникване. Така например, кохортно проучване доказва, че хроничният панкреатит, който е основна причина за стеаторея, има честота от 42 на 100 000 хиляди души годишно за САЩ, а честотата в световен мащаб на целиакията също расте прогресивно.

Диагноза

Тъй като стеатореята рядко е изолирана и значително по-често е резултат на първично заболяване, Вашият лекуващ лекар ще събере подробна информация за оплакванията Ви и откога датират, наличие на придружаващи или минали заболявания, както и прием на медикаменти, фамилна обремененост и пр. Освен анамнестичните данни, в съображение влизат и някои диагностични тестове като:

• Качествен тест – изследване нивата на фекална еластаза в изпражненията, тъй като това е ензим, отделян от панкреаса и е показател за панкреасна екзокринна недостатъчност;
• Количествен тест на Ван де Камер – изпражненията се събират в продължение на 72 часа при спазване на специална диета(100 грама мазнини дневно). За патологично се приема отделянето на повече от 7 грама мазнини в изпражненията за 24 часа;
• Ксилозен тест – тестът с D-ксилоза доказва степента на резорбционната функция на червото, и по-точно на йейунума;

В зависимост от резултатите от горепосочените изследвания, за доуточняване на диагнозата могат да се приложат допълнителни диференциално-диагностични тестове като гастроскопия, колоноскопия, биопсия и други.

Диференциална диагноза може да се направи с:

• Синдром на раздразненото дебело черво
• Хронична злоупотреба с лаксативи
• Алкохолен панкреатит
• Автоимунен хепатит
• Тропическо спру
• Целиакия
• Рак на панкреаса

Усложнения

Въпреки че причините, поради които възниква стеатореята са многобройни, усложненията и са сравнително общи, като към тях спадат:

• Загуба на телесна маса
• Дехидратация
• Недостиг на мастноразтворими витамини А, D, E и К
• Желязодефицитна анемия
• Дефицит на витамин В12 с последваща мегалобластна анемия
• Нарушена костна плътност, водеща до остеопения, остеопороза и патологични фрактури
• Главоболие
• Атаксия
• Повишена чувствителност към инфекции

Лечение

Лечението на стеатореята е пряко зависимо от неговата етиологична нокса. Така например, при пациенти с екзокринна панкреасна недостатъчност, заместителната терапия с панкреатични ензими е основна. При пациентите с целиакия е необходимо доживотното спазване на безглутенова диета, както и управление на витаминните дефиците и ежегодна консултация с диетолог.

Изображения: freepik.com;