Начало Медицинска енциклопедия Физиология Физиологично значение на витамини и минерали Физиологично значение на водоразтворимите витамини Физиологично значение на витамин В12

Физиологично значение на витамин В12

Физиологично значение на витамин В12 - изображение

Витамин В12 е водоразтворим витамин, известен още под наименованията цианкобаламин, кобинамид, кобринамид, кобамид, кобаламин, нитротокобаламин, акуокобаламин и антианемичен витамин. В молекулата си, като основа, витамин В12 съдържа минерала кобалт. Цианкобаламинът е кофактор на ензими, участващи в синтеза на ДНК. Той е необходим за нормалното функциониране на нервната структура на витамин В12система, за синтеза на миелин, за еритропоезата, за продукцията на енергия в клетките. Недостигът на витамин В12 се среща често, главно поради ограничен прием на храни с животински произход или малабсорбция. Витамин В12 е открит донякъде случайно в търсене на лечение на пернициозната анемия. Той е описан за пръв път през 1849 година.

Структура на витамин В12

Структурата на витамин В12 е най-сложна в сравнение с другите витамини. В основата и стои коринен пръстен, който е подобен на порфириновия пръстен, намиращ се в хема на хемоглобина. Централният метален йон е кобалт. Витамин В12 има четири витамера. Те представляват червено оцветени кристали или водни разтвори.

Храни, богати на витамин В12

храни, богати на витамин В12Кобаламинът се среща предимно в животинските продукти - черен дроб, яйчен жълтък, сърце, бъбреци, мускули, говеждо месо, еленово месо, миди, скариди и сьомга. Много добри растителни източници на витамин В12 са морските растения (например Келп), синьо-зелените водорасли, ферментиралите растителни храни и дрождите. Цианкобаламинът се среща и в различни микроорганизми. При кулинарната обработка на храните, изключително добре се запазва витамин В12, който е получен от животински храни. Цианкобаламинът се синтезира от някои микроорганизми на стомашно-чревния тракт.

Абсорбция на витамин В12

Витамин В12 се поема с храната и се синтезира в малки количества от чревните микроорганизми. Той може да се поеме в две форми – свързана с протеин и свободна форма. Ако се поеме в свободната си форма, той се свързва с протеинов носител, известен като R-свързващ белтък, който се секретира в слюнчените жлези в орофаринкса и клетките на стомашната лигавица. Ако цианкобаламинът се поеме в неговата свързана с протеин форма, то първо трябва да претърпи протеолитично разцепване в стомаха или в дванадесетопръстника, където ще се свърже с R-свързващия белтък. Това протеолитично разцепване зависи от функционалната активност на пепсина. След това свързаните форми навлизат в дванадесетопръстника. Ключово условие за оптималната абсорбция на витамин В12 е наличието на вътрешен фактор. Той се намира в стомаха и червата. Витамин В12 образува комплекс с вътрешния фактор. Този комплекс се поема от ентероцитите (клетките на тънкочревната лигавица). След това витамин В12 се свързва с транскобаламин II. Така около 50% от витамина се доставя на черния дроб, а остатъка на другите тъкани.

абсорбция на витамин В12

Препоръчителна дневна доза

Дневната нужда от витамин В12 е различна в зависимост от възрастта:

витамин В12

  • новородени до 6 месеца – 0,4 mcg;
  • деца от 6 до 12 месеца – 0,5 mcg;
  • деца от 1 до 3 години – 0,9 mcg;
  • деца от 4 до 8 години – 1,2 mcg;
  • деца от 9 до 13 години – 1,8 mcg;
  • Юноши от 14 до 18 години – 2,4 mcg;
  • Възрастни – 2,4 mcg;
  • Бременни жени – 2,6 mcg;
  • Кърмещи жени – 2,8 mcg.

Физиологично значение на витамин В12

Осъществяването на хуморалната регулация на еритропоезата е основното физиологично значение на витамин В12. Резорбцията на цианкобаламина се благоприятства от гастромукопоетина, който се отделя от пилорната част на стомашната лигавица. При взаимодействието на гастромукопоетина (вътрешен фактор на Кесъл) и витамин В12 (външен фактор на Кесъл), в черния дроб се образува антианемичният фактор, който стимулира еритропоезата (образуването на червени кръвни клетки). При дефицит на витамин В12 синтезата на ДНК е неправилна и поради липса на информация се нарушава процесът на еритропоезата.

Миелиновата обвивка, която покрива дългите разклонения на нервните клетки, се формира по-неуспешно, когато в човешкият организъм не постъпват достатъчни количества витамин В12. Различни заболявания на нервната система се повлияват добре при прием на цианкобаламин – той благоприятства намаляването на болковите симптоми.

витамин В12Усвояването на протеините, получени с храната зависи от наличието на витамин В12 в организма. При неговата липса аминокиселините стават недостъпни и не могат да изпълнят физиологичната си роля в процесите на растеж и възстановяване на клетките.

Физиологичното значение на витамин В12 се изразява още в участието му в синтезата на пиримидиновите и пуриновите основи, в обмяната на порфирините и нуклеиновите киселини, както и в процесите на метилиране, изомериране и възстановяване на тиоловите съединения (коензим А, глутатион и др.).

Други функции на витамин В12:

  • играе ключова роля в регенерацията на костния мозък;
  • спомага за подобряване на симптомите на депресия чрез участие в производството на серотонин и други невротрасмитери;
  • витамин В12 е много важен микронутриент за поддържане на здарвето на сърдечно-съдовата система.

Витамин В12 се използва за профилактика и/или лечение на заболявания като:

Дефицит на витамин В12

Характерно за състоянията на недоимък на витамин В12 е, че те протичат с мегалоцитна хиперхромна анемия, фуникуларна миелоза, ахилия (липса на стомашен сок) и други. Заболяването, което се развива у човека, се нарича пернициозна анемия. При заболявания на стомаха може да възникне дефицит на витамин В12. Причините за това са няколко. Така например, възпалението и дразненето на стомашната лигавица могат да попречат на правилното функциониране на клетките, които го изграждат. Това може да спре производството на вътрешния фактор на Кесъл, който е необходим за усвояването на витамин В12. Друг фактор водещ до дефицита на цианкобаламина е свързан с неадекватната секреция на стомашни киселини. Така наречената ахлоридия е състояние, причинено от липса на стомашни киселини. То може да възпрепятства процеса на усвояване на витамин В12, тъй като по-голямото количество цианкобаламин в храната е свързано с белтъците и стомашните киселини са необходими, за да се освободи витаминът от тях.

витамин В12Някои лекарствени препарати могат да намалят доставките на цианкобаламина в човешкия организъм и по този начин да попречат на осъществяване физиологичното значение на витамин В12. Такива лекарствени вещества са: антиконвулсантите, антибиотиците, противотуморните медикаменти, лекарствата, които понижават холестерола, такива които се използват против подагра, заместителите на калий, противозачатъчните медикаменти, както и тези използвани при болестта на Паркинсон.

Недоимъкът на витамин В12 може да бъде свързан с появата на някои симптоми, като нервност, изтръпване на краката, забавени рефлекси, намалена съсирваемост на кръвта, депресия, умора, менструални смущения, сърцебиене, поява на пърхот и други.

Витамин В12 дефицитна анемия

Витамин В12 дефицитната анемия се нарича още пернициозна анемия. Тя е хиперхромна, мегалобластна анемия. Тази анемия се приема като автоимунно заболявания. В резултат на автоимунните увреждания се нарушава обмяната на витамин В12. Болните страдат от липса на вътрешен фактор (intrinsic factor), който е необходим за резорбцията му. В резултат на това резобцията на витамина в терминалния илеум е намалена и се получава дефицит на витамин В12. Патогенезата на заболяването започва в стомаха с увреждането на париеталните клетки, които произвеждат изходните вещества за формирането на солна киселина и вътрешен фактор. Това води до ахлоридия и липса на вътрешен фактор. Солната киселина е необходима за освобождаване на кобаламина от хранителните продукти, а вътрешния фактор – за резорбцията му. Липсата на витамина води до увреждане на синтезата на ДНК. Витамин В12 дефицитната анемия се характеризира с три главни симптома:

  1. Анемичен – в костния мозък се установява мегалобластно кръвотворене;
  2. Гастроинтестинален синдром, характеризиращ се с ахлоридия, диария и Хънтеров глосит (изглаждане на папилите на езика);
  3. Неврологичен синдром – дължи се на атрофия на миелиновата обвивка. Характеризира се с парестезии на долните и горните крайници и нарушена походка.

Излишък от витамин В12

При предозиране на витамин В12 може да се развие сериозна алергична реакция, да се появят кожни сърбежи, диария, както и кръвни съсиреци. При появата на някои от тези симптоми е необходима неотложна консултация с лекар.

5.0, 7 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3257642/

https://vitamins.lovetoknow.com/How_was_Vitamin_B12_Discovered

https://ods.od.nih.gov/factsheets/VitaminB12-Consumer/

https://www.ebmconsult.com/articles/vitamin-b12-absorption-mechanism-intestine-intrinsic-factor

Л. Витанова, Р. Гърчев; „Физиология на човека”; издателство АРСО

Arthur C. Guyton, M.D., John E. Hall, Ph.D.; „Text book of Medical Physiology“

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСъставкиИсторияИзследванияЛюбопитноЛеченияНовиниЗдравни съветиХранене при...ЛайфстайлСпортАлт. медицинаСнимкиЗдравни проблемиКлинични пътекиСпециалистиБотаника