Физиологично значение на витамин В12

› Въведение

› Структура на витамин В₁₂

› Храни, богати на витамин В₁₂

› Абсорбция на витамин В₁₂

› Препоръчителна дневна доза

› Физиологично значение на витамин В₁₂

› Дефицит на витамин В₁₂

› Витамин В₁₂ дефицитна анемия

› Излишък от витамин В₁₂

Въведение

Витамин В₁₂ е водоразтворим витамин, известен още под наименованията цианкобаламин, кобинамид, кобринамид, кобамид, кобаламин, нитротокобаламин, акуокобаламин и антианемичен витамин. В молекулата си, като основа, витамин В₁₂ съдържа минерала кобалт. Цианкобаламинът е кофактор на ензими, участващи в синтеза на ДНК. Той е необходим за нормалното функциониране на нервната система, за синтеза на миелин, за еритропоезата, за продукцията на енергия в клетките. Недостигът на витамин В₁₂ се среща често, главно поради ограничен прием на храни с животински произход или малабсорбция. Витамин В₁₂ е открит донякъде случайно в търсене на лечение на пернициозната анемия. Той е описан за пръв път през 1849 година.

Структура на витамин В₁₂

Структурата на витамин В₁₂ е най-сложна в сравнение с другите витамини. В основата и стои коринен пръстен, който е подобен на порфириновия пръстен, намиращ се в хема на хемоглобина. Централният метален йон е кобалт. Витамин В₁₂ има четири витамера. Те представляват червено оцветени кристали или водни разтвори.

Храни, богати на витамин В₁₂

Кобаламинът се среща предимно в животинските продукти - черен дроб, яйчен жълтък, сърце, бъбреци, мускули, говеждо месо, еленово месо, миди, скариди и сьомга. Много добри растителни източници на витамин В₁₂ са морските растения (например Келп), синьо-зелените водорасли, ферментиралите растителни храни и дрождите. Цианкобаламинът се среща и в различни микроорганизми. При кулинарната обработка на храните, изключително добре се запазва витамин В₁₂, който е получен от животински храни. Цианкобаламинът се синтезира от някои микроорганизми на стомашно-чревния тракт.

Абсорбция на витамин В₁₂

Витамин В₁₂ се поема с храната и се синтезира в малки количества от чревните микроорганизми. Той може да се поеме в две форми – свързана с протеин и свободна форма. Ако се поеме в свободната си форма, той се свързва с протеинов носител, известен като R-свързващ белтък, който се секретира в слюнчените жлези в орофаринкса и клетките на стомашната лигавица. Ако цианкобаламинът се поеме в неговата свързана с протеин форма, то първо трябва да претърпи протеолитично разцепване в стомаха или в дванадесетопръстника, където ще се свърже с R-свързващия белтък. Това протеолитично разцепване зависи от функционалната активност на пепсина. След това свързаните форми навлизат в дванадесетопръстника. Ключово условие за оптималната абсорбция на витамин В₁₂ е наличието на вътрешен фактор. Той се намира в стомаха и червата. Витамин В₁₂ образува комплекс с вътрешния фактор. Този комплекс се поема от ентероцитите (клетките на тънкочревната лигавица). След това витамин В₁₂ се свързва с транскобаламин II. Така около 50% от витамина се доставя на черния дроб, а остатъка на другите тъкани.

Изображение: Абсорбция на витамин В12

Препоръчителна дневна доза

Дневната нужда от витамин В₁₂ е различна в зависимост от възрастта:

• новородени до 6 месеца – 0,4 mcg;
• деца от 6 до 12 месеца – 0,5 mcg;
• деца от 1 до 3 години – 0,9 mcg;
• деца от 4 до 8 години – 1,2 mcg;
• деца от 9 до 13 години – 1,8 mcg;
• Юноши от 14 до 18 години – 2,4 mcg;
• Възрастни – 2,4 mcg;
• Бременни жени – 2,6 mcg;
• Кърмещи жени – 2,8 mcg.

Физиологично значение на витамин В₁₂

Осъществяването на хуморалната регулация на еритропоезата е основното физиологично значение на витамин В₁₂. Резорбцията на цианкобаламина се благоприятства от гастромукопоетина, който се отделя от пилорната част на стомашната лигавица. При взаимодействието на гастромукопоетина (вътрешен фактор на Кесъл) и витамин В₁₂ (външен фактор на Кесъл), в черния дроб се образува антианемичният фактор, който стимулира еритропоезата (образуването на червени кръвни клетки). При дефицит на витамин В₁₂ синтезата на ДНК е неправилна и поради липса на информация се нарушава процесът на еритропоезата.

Миелиновата обвивка, която покрива дългите разклонения на нервните клетки, се формира по-неуспешно, когато в човешкият организъм не постъпват достатъчни количества витамин В₁₂. Различни заболявания на нервната система се повлияват добре при прием на цианкобаламин – той благоприятства намаляването на болковите симптоми.

Усвояването на протеините, получени с храната зависи от наличието на витамин В₁₂ в организма. При неговата липса аминокиселините стават недостъпни и не могат да изпълнят физиологичната си роля в процесите на растеж и възстановяване на клетките.

Физиологичното значение на витамин В₁₂ се изразява още в участието му в синтезата на пиримидиновите и пуриновите основи, в обмяната на порфирините и нуклеиновите киселини, както и в процесите на метилиране, изомериране и възстановяване на тиоловите съединения (коензим А, глутатион и др.).

Други функции на витамин В₁₂:

• играе ключова роля в регенерацията на костния мозък;
• спомага за подобряване на симптомите на депресия чрез участие в производството на серотонин и други невротрасмитери;
• витамин В₁₂ е много важен микронутриент за поддържане на здарвето на сърдечно-съдовата система.

Витамин В₁₂ се използва за профилактика и/или лечение на заболявания като:

• анемия;
• ревматоиден артрит;
• системен лупус еритематодес;
• левкемия;
• множествена склероза;
• болест на Крон;
• нервна дегенерация;
• алкохолизъм;
• при някои неоплазми;
• бронхиална астма;
• атеросклероза;
• дерматит и други.

Дефицит на витамин В₁₂

Характерно за състоянията на недоимък на витамин В₁₂ е, че те протичат с мегалоцитна хиперхромна анемия, фуникуларна миелоза, ахилия (липса на стомашен сок) и други. Заболяването, което се развива у човека, се нарича пернициозна анемия. При заболявания на стомаха може да възникне дефицит на витамин В₁₂. Причините за това са няколко. Така например, възпалението и дразненето на стомашната лигавица могат да попречат на правилното функциониране на клетките. Това може да спре производството на вътрешния фактор на Кесъл, който е необходим за усвояването на витамин В₁₂. Друг фактор водещ до дефицита на цианкобаламина е свързан с неадекватната секреция на стомашни киселини. Така наречената ахлоридия е състояние, причинено от липса на стомашни киселини. То може да възпрепятства процеса на усвояване на витамин В₁₂, тъй като по-голямото количество цианкобаламин в храната е свързано с белтъците и стомашните киселини са необходими, за да се освободи витаминът от тях.

Някои лекарствени препарати могат да намалят доставките на цианкобаламина в човешкия организъм и по този начин да попречат на осъществяване физиологичното значение на витамин В₁₂. Такива лекарствени вещества са: антиконвулсантите, антибиотиците, противотуморните медикаменти, лекарствата, които понижават холестерола, такива които се използват против подагра, заместителите на калий, противозачатъчните медикаменти, както и тези използвани при болестта на Паркинсон.

Недоимъкът на витамин В₁₂ може да бъде свързан с появата на някои симптоми, като нервност, изтръпване на краката, забавени рефлекси, намалена съсирваемост на кръвта, депресия, умора, менструални смущения, сърцебиене, поява на пърхот и други.

Витамин В₁₂ дефицитна анемия

Витамин В₁₂ дефицитната анемия се нарича още пернициозна анемия. Тя е хиперхромна, мегалобластна анемия. Тази анемия се приема като автоимунно заболявания. В резултат на автоимунните увреждания се нарушава обмяната на витамин В₁₂. Болните страдат от липса на вътрешен фактор (intrinsic factor), който е необходим за резорбцията му. В резултат на това резобцията на витамина в терминалния илеум е намалена и се получава дефицит на витамин В₁₂. Патогенезата на заболяването започва в стомаха с увреждането на париеталните клетки, които произвеждат изходните вещества за формирането на солна киселина и вътрешен фактор. Това води до ахлоридия и липса на вътрешен фактор. Солната киселина е необходима за освобождаване на кобаламина от хранителните продукти, а вътрешния фактор – за резорбцията му. Липсата на витамина води до увреждане на синтезата на ДНК. Витамин В₁₂ дефицитната анемия се характеризира с три главни симптома:

1. Анемичен – в костния мозък се установява мегалобластно кръвотворене;
2. Гастроинтестинален синдром, характеризиращ се с ахлоридия, диария и Хънтеров глосит (изглаждане на папилите на езика);
3. Неврологичен синдром – дължи се на атрофия на миелиновата обвивка. Характеризира се с парестезии на долните и горните крайници и нарушена походка.

Излишък от витамин В₁₂

При предозиране на витамин В₁₂ може да се развие сериозна алергична реакция, да се появят кожни сърбежи, диария, както и кръвни съсиреци. При появата на някои от тези симптоми е необходима неотложна консултация с лекар.

Заглавно изображение: doctorcurex.com