Физиологично значение на водоразтворимите витамини

Витамините са основни органични вещества, които са необходими в малки количества за нормалната функция, растежа и поддържането на тъканите на тялото. Те биват мастно- и водоразтворими. Към водоразтворимите витамини спадат: витамин С; всички витамини от група В, от които по-важни представители са – витамин В₁ (тиамин), витамин В₂ (рибофлавин), витамин В5 (пантотенова киселина), витамин В₆ (пиридоксин), витамин В₁₂ (цианкобаламин); витамин РР (никотинамид); фолиева киселина; биотин; пантотенова киселина; холин и др.

Физиологичното значение на водоразтворимите витамини се изявява благодарение на това, че те се разпространяват и транспортират свободно през структурите на цялото тяло, като излишните количества обикновено се излъчват през бъбреците. Човешкият организъм се нуждае от водоразтворими витамини, които да бъдат приемани често и в малки дози. За разлика от мастноразтворимите витамини, водоразтворимите трудно водят до токсични ефекти (в случаи на предозиране). Въпреки това, ако фолиевата киселина, витамин В₆, ниацинът, витамин С и холинът се намират в количества по-големи от нуждите на организма, могат да бъдат отчетени симптоми на свръхдози със съответстващите им токсични ефекти. Поради тази причина посочените водоразтворими витамини имат количество на максимално допустима дневна доза. Ако, в продължение на дълъг период от време се витамин В₆ се приема във високи дози, е доказано, че се стига до състояния, които причиняват необратимо увреждане на нервите. С изключение на витамин B₆ и B₁₂, водоразтворимите витамини лесно се отделят в урината, без значителна акумулация (натрупване), което показва че е необходим честият им прием.

Балансираната диета обикновено осигурява достатъчното количество на водоразтворимите витамини в човешкия организъм. Прилагането на добавки, с цел да се покрият дневните нужди от тези витамини може да се наложи при хора на над 50-годишна възраст, както и на някои вегетарианци. Въпреки, че водоразтворимите витамини не могат да се съхраняват за дълъг период от време, те изпълняват важни функции. Витамин C спомага за здрави зъби и венци и помага на организма при абсорбцията на желязо. Витамини В₁, пантотенова киселина, биотин и В₁₂ са важни за енергийния метаболизъм, а B₂ и B₆ са в помощ на производството на червени кръвни клетки. Витамин B₃ помага за защитата на кожата и нервните влакна. Фолиевата киселина е от решаващо значение за производството на ДНК и затова на бременните жени трябва да се осигури получаването на достатъчно количество фолиева киселина.

Физиологичното значение на водоразтворимите витамини от група В като коензими и кофактори, се изразява в подпомагането дейността на важни ензими, както и в осигуряване нормалното протичане на енерго-продуциращите процеси. Липсата на водоразтворими витамини засяга предимно растежа или бързо метаболизиращите се тъкани като кожа, кръв, храносмилателния тракт и нервната система. Водоразтворимите витамини лесно се разрушават при готвене.

Физиологично значение на витамин В₁

Витамин В₁ е водоразтворим витамин, наречен още тиамин. Той е безцветно органично съединение, което се състои от аминопиридин и тиазолов пръстен. Витамин В₁ не се произвежда в организма затова трябва да се приема с храната. Добри източници са доматите, пипера, зеления грах, спанак, маруля, свинско и говеждо месо, краве мляко. Препоръчителната дневна доза за възрастни е около 1,2 милиграма. Витамин В₁ е важен за поддържане на функциите на нервната система, участвайки в синтезата на невротрансмитера ацетилхолин. Ролята на тиамина ясно си проличава при производството на енергия. Необходим е за метаболизирането на глюкозата, защото участва като кофактор на пируват дехидрогеназната система. Витамин В₁ действа и като мощен антиоксидант и имуностимулант. Той е важен за превенцията и лечението на някои заболявания, като болест на Алцхаймер, алкохолизъм, множествена склероза.

Дефицит на тиамин може да се наблюдава при намален прием на витамина храната, при лечение с диуретици, при диабет, при хронична злоупотреба с алкохол. Симптомите на това състояние включват анорексия (загуба на апетит), смущения в обмяната на белтъците мастите и въглехидратите, парестезии (мравучкане), нарушена чувствителност. Това описва клиничната картина на заболяването бери-бери.

Физиологично значение на витамин В₂

Витамин В₂ е водоразтворим витамин, който е известен под наименованията рибофлавин и лактофлавин. Той е широко разпространен в природата. Доставя се на организма при консумация на ориз, ябълки, кайсии, банани, бадеми, извара, кашкавал. Дневната нужда от рибофлавин е около 1 мг. Витамин В₂ изпълнява многообразие от физиологични роли в организма. Той участва в производството на еритроцитите, в синтеза на хемоглобин, в окислително-редукционните процеси като кофактор на ензими. Рибофлавинът действа благоприятно на зрителната система, на кожата, на имунната и на отделителната система. Дефицитът на витамин В₂ може да възникне при спазване на нерационални диети. Недостигът се съпровожда с понижено усвояване на желязото. При понижени нива на рибофлавин се наблюдава умора, поява на кожни проблеми, болки, кръвоизливи в очите.

Физиологично значение на витамин В₃

Витамин В₃ е водоразтворим витамин, познат още под наименованията ниацин и витамин РР. Тъй като е водоразтворим тялото не го съхранява и се налага да се приема с храната. Източници на витамин В₃ са авокадо, зърнени храни, аспержи, листни зеленчуци, месо. Ниацинът осъществява своите физиологични ефекти посредством свързването му с рецептори, които действат с втори посредници. Дневната нужда в около 15 мг. Оптималните нива на витамина са свързани с поддържането на здравето на кожата, сърдечно-съдовата система, ставите и мозъка. Той притежава противотуморно действие, понижава нивата на LDL-холестерола, има противовъзпалителен ефект. Дефицитът на ниацин се наблюдава рядко. Лекият недостиг се характеризира с умора, стомашно разстройство, депресия. При тежък дефицит се развива заболяването пелагра. Симптомите му включват обрив, главоболие, повръщане и диария, дезориентация и загуба на памет. Ако не се лекува може да доведе до летален изход.

Физиологично значение на витамин В₅

Витамин В₅ е водоразтворим витамин, наречен още пантотенова киселина. Той е основно хранително вещество. Доставя се на организма при консумация на броколи, зеле, картофи, боровинки, банани, леща. Препоръчителната дневна доза е около 5 мг. Пантотеновата киселина участва е разграждането на хранителните вещества и в използването на енергията от тях. Тя е изходно вещество за синтезата на коензим А, който е кофактор на много ензими. Витамин В₅ е необходим за поддържане на здравето на кожата, очите и черния дроб. Той стимулира имунната система и понижава нивата на холестерола. Пантотеновата киселина може да се използва като част от лечението на заболявания като акне, астма, конюнктивит, депресия, ревматоиден артрит. Дефицитът се наблюдава много рядко, само при хора страдащи от тежко недохранване. Симптомите включват общо неразположение, безсъние, депресия, стомашни болки. При излишък от витамин В₅ се наблюдава диария.  

Физиологично значение на витамин В₆

Витамин В₆  е водоразтворим витамин, наречен още пиридоксин. Това е генерично наименование за група от 6 витамера. Пиридоксинът се среща естествено в плодовете и зеленчуците. Изключително добри източници са кафявият ориз, орехите, фъстъците, бананите, пилешкото и говеждото месо. Дневната нужда е около 1,5 мг. Витамин В₆ участва в над 100 ензимни реакции свързани с белтъчната обмяна. Той има роля и в биосинтеза на невротрансмитери. Основното му физиологично значение е свързано с образуването на еритроцити и хемоглобин. Пиридоксинът се използва за облекчаване на симптомите на предменструалния синдром, на болестта на Паркинсон, на хроничен гастрит, анемия, псориазис. Дефицитът на витамин В₆ може да предизвика увреждане на нервите на крайниците, раздразнителност, депресия, психоза, желязодефицитна анемия. Излишъкът е свързан със сериозни нервни заболявания.

Физиологично значение на витамин В₇

Витамин В₇ е водоразтворим витамин. Нарича се още биотин или витамин Н. Храни, богати на биотин, са доматите, моркови, маруля, зеле, лук, ягоди, малини. Малки количества витамин В₇ се произвеждат от чревната микрофлора. Препоръчителната дневна доза е около 30 mcg. Витамин В₇ има важна роля за поддържане на здравето на организма. Той заема централно място в метаболизма на въглехидратите и мазнините като кофактор на няколко ензима. Биотинът подобрява здравето на косата и кожата, подпомага загубата на тегло, понижава холестерола и регулира нивата на кръвната захар. Дефицитът на витамин В₇ се характеризира с появата на червен обрив около очите, устата и гениталиите, неврологични симптоми като летаргия, депресия, халюцинации, атаксия, дерматит.

Физиологично значение на витамин В₉

Витамин В₉ е водоразтворим витамин, известен още под наименованията фолиева киселина, фолат, фолацин. Структурата му е изключително сложна. Най-добрите източници на фолиева киселина са зеленолистните зеленчуци. Храни, богати на фолиева киселина, са спанакът, кафиолът, марулята, праз, зеле. Дневната нужда от фолиева киселина е около 400 mcg, като за бременните жени тя е по-голяма. Фолиевата киселина е изключително важна за нормалното протичане на бременността. Оптималните и количества предпазват от дефекти на невралната тръба и от spina bifida. Витамин В₉ подпомага еритропоезата, благоприятства кръвообращението и функциите на нервната система. Той участва в превенцията и лечението на някои заболявания като анемия, себорея, атеросклероза, цервикална дисплазия. Дефицитът на фолиева киселина се наблюдава рядко, но се свързва със заболявания на околозъбните тъкани. Излишъкът от фолиева киселина е опасен за нервната система.

Физиологично значение на витамин В₁₂

Витамин В₁₂ е водоразтворим витамин, наречен още цианкобаламин. Структурата му е доста сложна и отчасти наподобява тази на хема на хемоглобина. Цианкобаламинът се приема с храната и се синтезира от някои микроорганизми на стомашно-чревния тракт. Добри източници са черния дроб, скариди, сьомга, морски растения, синьо-зелени водорасли. Абсорбцията на витамина зависи от наличието на R-свързващ протеин и на вътрешен фактор (intrinsic factor). Препоръчителната дневна доза е около 2,4 mcg. Основното физиологично значение на витамин В₁₂ е осъществяването на хуморалната регулация на еритропоезата. При недостиг на цианкобаламин се наблюдава витамин В₁₂ недоимъчна анемия. Излишъкът може да се съпроводи от развитие на алергична реакция.

Физиологично значение на витамин В₁₅

Витамин В₁₅ е водоразтворим витамин. Наречен е още пангамова киселина. Той се открива в храните с животински произход и в някои с растителен (кайсиеви костилки, тиква, пъпеш, диня). Дневната нужда е около 1-2 мг. Физиологичното значение на витамин В₁₅ е свързано с редица процеси. Той стимулира кръвообращението, понижава нивата на холестерола, стимулира синтезата на белтъци, участва в обмяната на мазнините, изпълнява ролята на антиоксидант, подобрява сърдечната дейност. Витамин В₁₅ може да участва в превенцията и лечението на някои състояния като астма, алкохолизъм, умора, белодробни заболявания. Дефицит се наблюдава рядко. Това състояние се съпровожда с умора, отпадналост и намалена трудоспособност. Излишъкът от витамин В₁₅ се характеризира със сънливост, главоболие, гадене, тахикардия.

Физиологично значение на витамин С

Витамин С е водоразтворим витамин, наречен още аскорбинова киселина и антискорбутен фактор. Той не се синтезира в организма и се набавя с храната. Най-богати на аскорбинова киселина са пипер, броколи, синап, лимони, лайм, ананас, портокали. Необходимата дневна доза е около 90 мг. Витамин С е от изключително значение за поддържане на здравето на организма. Той е антиоксидант, който работи заедно с другите антиоксидантни витамини, а именно А и Е. Аскорбиновата киселина подпомага дейността на белите кръвни клетки, като подсилва имунната система. При дефицит на витамин С се развива заболяване наречено скорбут. То се характеризира с промяна в цвета на кожата и кървене от венците. При предозиране може да се наблюдава увеличаване на нивата на пикочна киселина в организма.