Физиологично значение на витамин В3

Витамин В₃ (ниацин) е водоразтворим витамин. Нарича се още ниацин и витамин РР. Принадлежи към В групата. Този витамин има и две други форми, които са никотинамид и инозитол хексаникотинат, които имат различни ефекти от ниацина. Витамин В₃, както всички останали представители на В групата, участва във въглехидратния, белтъчния и липидния метаболизъм като спомага за усвояването на енергията от тези хранителни вещества. Ниацинът е водоразтворим витамин, което означава, че тялото не го съхранява.

Ниацинът е описан за пръв път през 1873 г. от Угой Уийлд в проучвания за никотин. Нарича се витамин В₃, защото е бил третият описан витамин от В групата. Исторически е наричан витамин РР, което произлиза от противопеларгичен фактор. През 1951 г. Алцшул и колегите му описват липид понижаващите свойства на ниацина.

Изображение: A. Steininger sc. August Steininger (1873 – before 1937), see: Manfred Neureiter: Lexikon der Exlibriskünstler. book-on-demand.de, 1998, ISBN 3868054626, p. 420 (online), Public domain, via Wikimedia Commons

Структура и метаболизъм на витамин В₃ (ниацин)

Ниацинът е изграден от пиримидинов пръстен. Той се среща и в кофакторни форми като НАД, НАДФ. Играе ролята на кофактор на редица ензими осъществяващи окисление без участитието на кислород – анаеробни дехидрогенази. Витамин В₃ се доставя на организма по два начина: поема се храната и се синтезира в черния дроб. След като се приеме с храната в стомаха и тънките черва той се разцепва чрез бактериална хидролиза на свободна никотинова киселина, която се абсорбира почти на 100%. След поемането на витамина от клетките на тънкочревната лигавица, той се пренася чрез активен и пасивен транспорт. Скоростта на абсорбция се влияе от природата на храната – ниацинът в храни с животински произход се абсорбира по-бързо отколкото този съдържащ се в храни с растителен произход. След като се поема от клетките на тънкочревната лигавица, витамин В₃ през порталната система достига до черния дроб, където от него се получават коензимите НАД и НАДФ. В черния дроб може да се синтезира ниацин от незаменимата аминокиселина триптофан. В реакциите на синтезата му участват още рибофлавин, витамин В6 и желязо.

Изображение: Eschenmoser, Public domain, via Wikimedia Commons

Храни, в които се съдържа витамин В₃ (ниацин)

Ниацинът е витамин, който се съдържа в широка гама от храни. Те включват гъби, аспержи, бобови растения, кореноплодни и листни зеленчуци, зърнени храни, месо, черен дроб, риба, дрожди, авокадо.

Физиологично действие на витамин В₃ (ниацин)

Физиологичните ефекти на ниацина се осъществяват чрез свързването му с рецептори, които действат с вторични посредници – G-протеини. Рецепторите за ниацин са ниацинов рецептор тип 1 (NIACR 1) и ниацинов рецептор тип 2 (NIACR 2). Тези рецептори се намират по мембраната на клетките в мастната тъкан, слезката, имунните клетки, кератиноцитите, черния дроб, бъбреците и сърцето. Свързването на ниацина със съответния рецептор води до инхибиране на производството на цикличен аденозин монофосфат (цАМФ). В различните органи се наблюдават различни ефекти от свързването на ниацина с рецепторите.

Изображение: freepik.com

Витамин В₃ е водоразтворим витамин, който освен, че участва в енергийния метаболизъм, притежава и многобройни ползи за здравето. Оптималните нива на ниацин в организма за свързани с поддържането на здравето на кожата, сърдечно-съдовата система, ставите и мозъка.

Дерматитът, раздразнената и люспестата кожа са симптоми за дефицит на ниацин. Съществуват проучвания, които съобщават за противотуморни ефект на този витамин. Смята се, че той е ефективно средство за превенция на рака на кожата и появата на бръчки. Ефектите на нианцин върху кожата се наблюдават при локално пролложение в засегнатата област, но оптималното съдържание на този витамин в организма спомага за нормалното състояние на най-големия орган в човешкото тяло.

Витамин В₃ понижава нивата на „лошия” LDL-холестерол и повишава нивата на добрия НDL-холестерол. Той понижава нивата на триглицеридите и на общия хотестерол, намалява натрупването на липиди в черния дроб. Благодарение на тези си ефекти ниацинът подобрява здравето на сърдечно-съдовата система. Оптималният му прием се смята за превантивна мярка срещу исхемична болест на сърцето. Когато витамин В₃ се прилага под формата на фармацевтичен препарат предизвиква вазодилатация, а в по-големи дози и посочените по-горе ефекти свързани с намаляване на плазмения холестерол. Витамин В₃ участва в регулацията на притока на кръв към определени области, като до увеличава и по тази начин спомага за облекчаване на болката, причинена от артритни заболявания. Други проучвания съобщават за стимулирането на ангиогенезата от ниацина в пациенти прекарали мозъчен инсулт. Ниацинът учатва в регулацията на експресията на невротрофичен фактор и тропомиозин рецепторна киназа В в мозъка.

Смята се още, че ниацинът притежава противовъзпалителни свойства и може да се използва за намаляване на симптомите на възпаление. В „Списание за репродуктивна медицина” бяха публикувани данни за лечение на импотентността и подобряване на ерекцията под действие на витамин В₃.

Дозиране на витамин В3 (ниацин)

• Деца – 2-16 милиграма дневно;
• Мъже – 16 милиграма дневно;
• Жени – 14 милиграма дневно;
• Бременни жени – 18 милиграма дневно;
• Кърмещи жени – 17 милиграма дневно;
• Максимален дневен прием за възрастни – 35 милиграма дневно.

Дефицит на витамин В₃ (ниацин)

Дефицитът на ниацин е състояние, което се проявява когато човек не приема или не абсорбира достатъчно витамин В₃. При лек дефицит се симптомите включват стомашно разстройство, умора, гърчове, повръщане, депресия. При тежък дефицит се наблюдава заболяването пелагра. То се характеризира с дебел, люспест обрив на кожата, изложена на слънчева светлина, подути устни и яркочервен език, повръщане и диария, главоболие, апатия, умора, депресия, дезориентация, загуба на паметта. Това състояние е опасно и ако не се лекува може да доведе до летален изход. Лекува се с оптимален прием на витамина.