Ябълка

Ябълка (Malus domestica) представлява овощно дърво, което принадлежи към семейство Розоцветни (Rosaceae). Все още на света съществуват диви представители на вида. Тя е едно от най-старите култивирани растения, като в днешно време са известни около 7500 сорта. В България се отглеждат около 20 сорта ябълки. Десетте държави, които произвеждат най-много ябълки в света са Китай, САЩ, Иран, Турция, Русия, Италия, Индия, Франция, Чили, Аржентина.

Стара поговорка гласи - "Една ябълка на ден държи доктора далеч от мен". Още Хипократ е предписвал ябълки за лечение на сърдечни и бъбречни заболявания.

Устройство на ябълка

Изображение: Opio?a Jerzy (Poland), CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Ябълката е средно високо дърво, което в дивата природа може да достигне до 9 метра, а култивирано до около 5 метра височина. Листата й са елипсовидни, с назъбени листни ръбове и тъмнозелено оцветяване. Долната им повърхност е покрита с лек мъх. Цветчетата й преди разтваряне са оцветени в наситено розово, а в последствие се обагрят в бледорозово или бяло. Събрани са в класовидно съцветие. Плодовете имат овална форма, червен, зелен или жълт цвят. Съдържат около пет семенни кухини, в които се разполагат семената на ябълката. В зависимост от сорта й ябълките съдържат различен брой семена. Плододаването започва обикновено около 3-5 годишна възраст на дървото. Плодовете се развиват около 120-150 дни след цъфтежа, в зависимост от сорта ябълка. Най-късият период, за който това може да се случи е от 70 дни, а най-дългият от 180 дни.

Разпространение на ябълка

Ябълката води произхода си от Западна Азия. В България се отглежда на територията на цялата страна. Дивият представител на ябълката се нарича Malus sieversii. Той все още се установява в Таджикистан, южната част на Казахстан, Киргизстан, Синдзян (провинция в Китай) и в планините на централна Азия.

Използваема част на ябълка

Употребява се плодът на растението.

Химичен състав на ябълка

Изображение: Maseltov, CC BY-SA 2.0 DE, via Wikimedia Commons

Ябълката съдържа 7-8 % фруктоза, 3-4 % глюкоза, 3 % захароза, целулоза, скорбяла, дъбилни вещества, органични киселини (ябълчна, лимонена), каротин, витамини от група B, витамин А, витамин С, витамин D, витамин P  и PP, пектин, минерални соли - микроелементи и макроелементи, флавоноиди, кверцетин, кахетин, фибри, етерични масла. Кверцетинът е мощен антиоксидант, който стимулира дейността на имунната система и предпазва от различни заболявания.

От въглехидратите в ябълката, които са в количество от 12 до 15%, по-голям процент се пада на пектина и целулозата, а по-малък на глюкозата и фруктозата. Витамин C се съдържа най-много в кората на плода, затова е препоръчително да се консумира с нея. Нивото на захар в зелените ябълки е по-ниско, отколкото това в червените.

Основната хранителна стойност на ябълката се дължи на съдържащите се в нея пектин и фибри.

Лечебни свойства и приложение на ябълка

Действие на ябълката

• подобрява обмяната на веществата;
• действа като "четка" на стомашно-чревния тракт - подобрява функцията му и премахва вредните агенти;
• подобрява тонуса;
• подобрява състоянието на болни от подагра и пясък в бъбреците;
• диуретично;
• за отслабване - препоръчва се 1-2 дни в седмицата да се ядат само ябълки (1-1.5 кг за деня).
• понижават кръвното налягане;
• понижават холестерола;
• подпомагат дейността и доброто състояние на черния дроб;
• не ускорява секрецията на инсулин - подходяща за консумация от диабетици.

Ябълките съдържат ненаситени мастни киселини, които изключително много помагат на метаболизма и детоксикацията на тялото. Полезността им при консумация от бременни жени е безспорна. Забележително е действието им да избелват зъбите. Подходящи са за консумация вечер или между храненията в строги диети, поради ниският им гликемичен индекс. Калоричността им е около 80 ккал. Съдържанието на голямо количество фибри в тях, благоприятства добрата дейност на храносмилателната система. Ябълките облекчават главоболие. При хора страдащи от стеаторея, консумацията на ябълки трябва да се става около 1 час след хранене, като те трябва да бъдат печени.

Изображение: freepik.com

Количеството витамини в плода помага активно в подмладяването на кожата и обмяната на веществата в организма, а пектинът и целулозата при стомашно-чревни проблеми, включително непроходимост на чревния тракт. Съдържанието на голямо количество фибри в тях, благоприятства добрата дейност на храносмилателната система. Фитонутриентите в ябълката предпазват от развитието на невродегенеративни заболявания като болест на Паркинсон и болест на Алцхаймер. Сокът от нея изчиства вредни бактерии в устната кухина. Ежедневната консумация на ябълки предпазва от заболявания на дихателната система, включително рак на белия дроб и астма, както и от неоплазии на простатата и храносмилателния тракт. Суровите влакнини в тях отстраняват канцерогенните отлагания в чревния тракт, предпазват белия дроб от развитие на неоплазии.

Ябълките съдържат микроелементът бор, който повишава усвояването на калция в организма. Това би могло да предпази от развитието на остеопороза. Необходимото ежедневно количество бор на ден за човека е 3 милиграма. Количеството се набавя от две ябълки. Като цяло елементът се съдържа в много малко хранителни продукти. Особено полезен е ябълковият сок. В комбинация с мед се явява силно средство в борбата с настинки, преумора, депресия, жлъчни заболявания, артрит и други. Постоянната консумация на ябълки помага в борбата с умората, стареенето и стреса.

Ябълките са полезни при хронични отравяния с тежки метали като олово, живак, манган, кадмий, уран, поради това че веществата в тях се свързват със солите на тежките метали и под формата на тези съединения токсичните агенти се изхвърлят от чревния тракт.

Състояния и заболявания, при които се използва ябълката

• при колити и диарии, хроничен запек;
• при анемии, умора, безсъние;
• подагра и пясък в бъбреците;
• отоци;
• кашлица;
• нервност;
• профилактика на инфаркт;
• против уплътняване на кръвоносните съдове;
• белодробни заболявания.